В. „Труд”
Уважаеми дами и господа, смятате ли, че аз ще упражня някакво си право, за да въздействам върху изборния процес? Този въпрос отправи вицепремиерът и министър на вътрешните работи, а също и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ по време на кръгла маса за изборното законодателство.
Понеже г-н Цветан Цветанов попита, да му кажем - да, точно това смятаме.
Пак на същата маса МВР шефът драматично обяви, че на следващите избори нито той, нито който и да е министър и даже премиер, няма да е шеф на щаб - "за да спрат популистките и смехотворни твърдения".
След такава саможертва, тук сигурно трябва да се поклоним.
Едва ли обаче някой вярва, че на практика има някакво съществено значение, дали МВР шефът ще е официално председател и на щаба на своята партия. Или пък ще е негов шеф в сянка
За справка - през 2007 г. бившият вътрешен министър Румен Петков не бе начело на червения щаб, но пък жандармерия и патрулиращи полицаи край изборните секции в страната дадоха всичко от себе си, така че гражданинът да усети и с кожата си, че "нашата полиция ни пази". А "хитът" на Веселин Маринов тогава дори още не бе изпят.
Така че проблемът далеч не е в това, дали министърът Х ще е вътре или вън от предизборния щаб, а в трайно установената традиция на всяка изпълнителната власт да се възползва от "служебното си положение", за да дирижира вот. Или поне да се пробва.
В този смисъл, поправката, която ГЕРБ ще вкара в Изборния кодекс - да се забрани на премиер, министри и зам.-министри да организират партийната работа по време на избори, макар и логична, е закъсняла. И много лицемерна. Направена е единствено и само за чиновниците от Брюксел, известени от опозицията, че у нас се шири полицейщина и се манипулира изборът на хората.
Присъствието на Цветан Цветанов вътре или вън от щаба изобщо нямаше да е тема, ако Изборният кодекс беше читав. А не приет на инат и по тъмно, както стана миналата година. И това можеше да е забравен проблем, ако ГЕРБ сега не се инатеше да допусне само козметичен ремонт на правилата.
В момента ситуацията с изборния кодекс поразително много напомня случая с гащите на Прометей. Помните ли - паметникът на митичния герой в центъра на Скопие цъфна "обут" с долни гащи, за да му се прикрият "срамотиите".
В ролята на бельото в нашия случай е благоволението на ГЕРБ да се съобрази само с 2-3 от 32-те препоръки на ОССЕ за промяна на Изборния кодекс. Една от тях се отнася до прозрачността в работата на ЦИК, както и до създаването на постоянна изборна администрация. Спор между парламентарно представените партии по този въпрос няма. И заседанията на комисията ще се предават онлайн. Но с консенсуса - дотук.
Далеч по-големият проблем е, че актовете на ЦИК не подлежат на съдебен контрол, за какъвто настояват и от "Синята коалиция", и от БСП. Т.е. по време на избори над ЦИК, която само на хартия се води независима, защото членовете се посочват от партиите, е само Господ. За възможността гласоподавателите да обжалват изборните резултати - също препоръка на ОССЕ, пък е направо немислимо да се говори.
Друг сериозен проблем, който управляващите си пускат покрай ушите, е този за застъпниците. Техният неконтролиран брой се смята за легална форма за купуване на гласове. Това са хора, на които партиите плащат да дебнат за нарушения в изборния ден. Сега всяка политическа формация има право на двама застъпници в секция. В настоящия си вид законът обаче позволява всеки кандидат в изборната листа да регистрира по още двама застъпници. Така по изчисления на Мая Манолова от БСП, ако една партия има пари и няма морални задръжки, може да си купи 1 млн. избиратели. "На последните избори в Кюстендил една формация регистрира 1000 застъпници, като, ако са били "пазарени" да осигурят по 5 гласа, си е напазарувала 5000 гласа, които в тази община изкривяват вота", коментира соцдепутатката.
От ГЕРБ не опровергават сметките, нито възможността така да се манипулира вотът. Но въпреки това са склонни като че ли само да вкарат т. нар. застъпници в регистри. Как обаче един регистър ще спре легалното купуване на гласове, не става ясно. Освен ако целта му изобщо не е това. А отново - да замаже очите на брюкселския чиновник, за когото "регистър" е равно на прозрачност, право и ред.
Черешката на тортата сред предстоящите промени в Изборния кодекс е използването на СРС-та в предизборните кампании, но само срещу организатори на купуване на гласове и само по искане на прокуратурата. Безспорно необходима мярка, ако действително бъде насочена към предотвратяване на порочната практика. Защо ли обаче и тук скептицизмът надделява? Черногледство? Може. Но и така да е, на предстоящите парламентарни избори управляващите ще имат чудесната възможност да го оправдаят. Пък да видим!