/Поглед.инфо/ При гостуването си у нас, очевидно недоволен от членството ни в ЕС и НАТО, Путин, реши да ни засегне и заяви, че кирилицата била дошла не от България, а от...Република Северна Македония. За съжаление, нашите свикнали да се огъват пред чуждите си колеги, управници и този път не реагираха адекватно. Допуснаха и арогантното поведение, неприсъщо за едно духовно лице, на руския патриарх.
Някои решиха, че Путин казал това случайно, че било едва ли не шега и омаловажиха обидата. Но нека да кажем истината: това пренебрежително отношение на някои кръгове, хора и медии в днешна Русия не е от вчера. В Интернет можете да срещнете много документални филми, клипове и изказвания против България. Има и немалко подобни публикации в печата. За съжаление, нашите руски братя, с малки изключения, отричат голямата заслуга на малка България / но през Средновековието по европейските мащаби България е била империя!/ за тяхната книжовност, религия и култура. Мнозина от тях имат все още имперско самосъзнание, остатък от Сталиновата Русия / СССР/. А и напоследък се лансира политика за реабилитация на Вожда на световния пролетариат. Но това е друга тема, изискваща друг коментар. Лошото е, че нашите заслуги към руската култура, писменост, книжовност, религия / покръстването/ се омаловажават и дори направо отричат. А някои медии и лица, като например, говорителката на Путин са направо антибългарски настроени. Преди година нашата национална опера, сега във възход!, гостува триумфално в Москва. Публиката и специалистите я оцениха изключително високо. Директорът на Болшой театър призна, че там в момента нямат силите да реализират така мащабно тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунгите”, както това е направила нашата опера с режисьора акад. Пламен Карталов. Но се намери и един вестник, от големите, „Комерсант”, който се опита да оплюе и дори окарикатури блестящите спектакли...
Наскоро в Москва беше експонирана изложба, посветена на кирилицата. С неточен текст, фалшиви карти, нескопосани рисунки и снимки се „доказваше”, че тя е създадена не в България, а всъщност, незнайно точно къде! България просто отсъстваше и на картите, и в текстовете. Нещо повече, Руската държавна телевизия – Първият канал - излъчи документален филм, заснет в Гърция, Чехия, Италия и Русия, в който обстойно се представят мисиите на Кирил и Методий в Панония, Рим, сред хазарите, но не се споменава за България и за Преславския царски двор, където от учениците на Кирил и Методий / Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий/ се сътворява тази азбука, кирилицата, доказала се като една от най- съвършените писмености в света.
В статия на немски автор в списание „Дер Шпигел”, написана по руски източници, четем следното абсурдно твърдение:
„Около 861 г. византийският император Михаил ІІІ изпратил гръцките братя /?!/ Кирил и Методий като мисионери в... областта между Днепър и Волга. Двамата свещеници и учени донесли на изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”.
Наистина абсурдно! Смешно! Мисията на Светите братя не е била в „изгряващата Руска империя, а в Хазарския аганат. Хазарите не са нито славяни, още по- малко руснаци, а тюрки. А самата мисия се оказала неуспешна – Кирил и Методий не са могли да покръстят и християнизират този лутащ се между християнството, исляма и юдаизма, азиатски народ.
Покръстването и християнизирането на Русия става едва през 988 година, цели 120 години след покръстването на България при Борис- Михаил / 863 г./, когато братята Кирил и Методий отдавна не са между живите. По това време се пренася и азбуката и в Киевска Рус / първата руска държава/ възниква и руската редакция на нашия, старобългарския език и на нашата, старобългарската литература.
Разбира се, големите руски учени, специалисти по средновековна история и литература, знаят добре това. Защо историческите източници са съхранени. Част от тях са в Киев и Москва. Ето какво е писал проф. Сергей Никитин в една от своите статии:
„Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато руска литература и писменост още не са съществували”.
Ще спомена и добре познатия и уважаван у нас акад. Дмитрий Лихачов. Той нарече старата българска държава „Империя на духа”!
Големият руски учен и философ академикът- дисидент от Петербург бе от малкото братя- руснаци, които признаха и публично заявиха, че България е дала на Русия азбуката, писмеността, религията. Защото там все още се говори за руска, а не за българска азбука и се отрича нашия голям принос в тяхната културна история. Да, онова, което на шега или на истина каза Путин, че било от... Македония, може би без да знае, че Македония е всъщност изконна част от България, каквито са: Мизия, Тракия и Добруджа. Но това е друг въпрос – на политика. А тя невинаги е нещо нормално и чисто. Смешно е сега нашите и македонските управници да се събират и да дискутират по абсурдната тема: „Общата българска и македонска история”!
Ето какво пише акад. Лихачов в известния си труд „Развоят на руската литература от X до XVII век”:
„Чудото се обяснява обаче не само с гениалността на Кирил и Методий, на които се е отдало да създадат азбука, правопис (ортография), но и на основата на българския – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с тези просветени народи на тогавашна Европа”.
П.П. И още нещо: близо 40 на сто от лексикалния / езиковия / фонд на руския съвременен език е върху основата на нашия, старобългарския език.