Защо са недоволни митническите служители?

/Поглед.инфо/ Ана Гочкова, главен експерт в Агенция „Митници", и Стефан Стефанов - главен експерт в Агенция „Митници", в интервю за Нова телевизия

Водещ: Миналата седмица митничари бяха обявили протест. Но им се наложи да го отменят заради атентата, който се случи на летището там. Протестът беше отложен, но причината остана. А каква е тя? Тя е намерението на управляващите да преместят централата на митниците от София в Русе. Затова този протест ще бъде днес. Мои гости са Ана Гочкова, главен експерт в Агенция „Митници", и Стефан Стефанов - също главен експерт. Как ще протестирате, какво ще правите?
Стефан Стефанов: Както разбрахте, ние имахме готовност в четвъртъка да проведем първия си протест. Казваме първия, защото имаме готовност да протестираме, докато е бъдем чути и докато не седнем на масата да преговаряме, за да разберем освен финансовите параметри на тази деконцентрация, да разберем и какви са целите на деконцентрацията.
Водещ: Добре. Кажете днес как вие ще подходите, колко души ще се съберете, къде? Да знаят хората какво да очакват.
Стефан Стефанов:От 17,30 тръгваме от сградата на Агенция „Митници", която е на „Раковска" 47. Целта е да проведем едно мирно шествие, като ще приключим и очакваме да се съберем с останалите колеги от държавните администрации, които са заявили готовност да ни подкрепят пред Министерството на финансите. Където е главният идеолог, поне така разбираме, на тази административна реформа.
Водещ: Министър Дянков.
Стефан Стефанов: Министър Дянков.
Водещ: Колко души очаквате да протестират днес митничари?
Стефан Стефанов: Всички, които са в момента на работа, тъй като знаете, че сега е отпускарски сезон, са заявили готовност да подкрепят протеста.
Водещ: Което означава?
Стефан Стефанов: Ами в момента сме около 300 човека.
Водещ: 300 души, които в 17,30 тази вечер ще тръгнат от „Раковски" до финансовото министерство. Т.е. хората да знаят да търсят заобиколен маршрут примерно.
Стефан Стефанов: Не, не, не. Целта ни е не да спираме движението и да пречим на участниците в движението, ще търсим варианти с помощта и на полицията да не спираме движението.
Водещ: Да включим и вас. Какво искате?
Ана Гочкова: Както и колегата ми каза, това е всъщност първото протестно шествие, но това е поредната форма на протест, която изразяваме. Всъщност още от май месец започнаха нашите протестни действия с внасянето на една подписка, едно открито писмо до министър-председателя, до председателя на парламента, до омбудсмана. Но тъй като тогава не беше обърнато достатъчно внимание на нашите искания, на нашите аргументи.
Стефан Стефанов: Никакво внимание.
Ана Гочкова: Да, никакво внимание не беше обърнато. Бяхме принудени да пристъпим към тази стъпка - протестно действие.
Водещ: Така. Искате съвсем кратичко просто и ясно, митниците да не се местят в Русе.
Ана Гочкова: Точно така.
Водещ: Хубаво, обаче това е част от една цялостна стратегия за децентрализация, сложната дума.
Стефан Стефанов: Деконцентрация.
Водещ: Деконцентрацията ли също така? И децентрализация, централите да не са в столицата. Няма значение, да не забиваме в термини. Изнасянето на структури от столицата в различни други градове. Аз не съм чул други да протестират освен вие. Или бъркам?
Ана Гочкова: Само ако ми позволите, да се върна на това, което казвате. Че използването на тези думички „децентрализация" и „деконцентрация" в случая са абсолютно неподходящи. Защото дори в актуализираната стратегия на правителството за децентрализация точно се казва какво е това „децентрализация" и „деконцентрация".
Водещ: Ако може простичко да го обясните, защото...
Ана Гочкова: Но това, което в момента се случва, преместването на централата на Агенция „Митници" и на други структури в страната, изобщо не е децентрализация.
Водещ: А какво е?
Ана Гочкова: Ами това е, че и на нас не ни е ясно какво е. Това е нещо като ...
Стефан Стефанов: Извинява, дали думата е децентрализация...
Водещ: Включвайте се.
Стефан Стефанов: Дали думата е децентрализация и деконцентрация, в крайна сметка е важно какъв ще е ефектът от тази реформа. Нека да сме наясно. За бизнеса ли ще е по-добре, за гражданите ли ще е по-добре, за приходите ли ще е по-добре, а за финансовата част...
Водещ: За колко души става дума? Колко души трябва от София, от главното управление в София да се преместят в Русе?
Стефан Стефанов: Конкретно реформата касае около 500 човека, които са сега в сградата на централно митническо управление, като вижте, нека да сме наясно, че промените, които готвят, проектът на Закона за администрацията касаят абсолютно всички държавни служители, които работят в централни ведомства.
Водещ: Защо тогава само вие протестирате? Защо?
Ана Гочкова:Ами тъй като в момента се готвят промени само за Агенция „Митници" и за Изпълнителна агенция „Морска администрация".
Водещ: На другите още не им е назряло.
Ана Гочкова: Точно така. Другите просто не са дошли на дневен ред. Но както беше изразено, другите администрации ще бъдат следващите.
Водещ: Добре, добре. Искам сега да ми обясните. Вие родом от София ли сте?
Ана Гочкова: Аз не.
Стефан Стефанов: Аз също не съм родом от София.
Водещ: Вие откъде сте?
Стефан Стефанов: Аз съм от Димитровград.
Ана Гочкова: Аз съм от Велинград.
Водещ: Кога дойдохте да живеете в София?
Стефан Стефанов: Аз съм дошъл в края на 2004 г.
Водещ: А вие?
Ана Гочкова: Аз 1991 г., когато започнах тука да уча.
Водещ: Значи, вие от 20 години, а вие от 9 години близо. Какъв е изводът от тези бързи въпроси и отговори? Че човек би могъл в съвременния свят да си сменя града, в който живее, да е мобилен и гъвкав. Е, защо не го направите сега?
Ана Гочкова: Само че ние сме дошли в София в резултат на един свободен избор. Тук да учим, тук да работим и тук да се реализираме. А сега се получава така, че някой всъщност не ни дава никакво право на избор и принудително ни кара нас и нашите семейства да се преместим на 300 километра.
Водещ: Вие дойдохте в София заради София или заради това, че тук има работа за вас?
Ана Гочкова: Комплексни причини, комплексни причини за мен и може би за повечето хора. Тук сме намерили реализация.
Стефан Стефанов: Значи, пак ще се върнем на туй, че не смятам, че е правилно да разделяме България на София и на провинцията.
Водещ: Именно, но не го ли правите вие в случая?
Стефан Стефанов: Именно, точно от това искаме да се опазим. Освен другите неща, които се надявам, че ще имаме време да кажем, това разделение става на базата на това, че ние реално даже и да искаме, ние не можем физически да осъществим тази, да се включим в тази деконцентрация. За нас е невъзможно да го направим поради липсата на финансови възможности. Никъде в реформата не е споменато какви са възможностите, които ще ни даде държавата под формата на някакви средства, с които...
Водещ: Не ви ли дават някакви бонуси, примерно жилище на някакви ниски цени или по-ниски наеми, или покачване на заплатата? От друга страна, защо пък покачване на заплатата, като в Русе животът е по-евтин, отколкото в София.
Стефан Стефанов: Напротив, не е така.
Ана Гочкова: Това не е сигурно.
Стефан Стефанов: Повечето от нас, нека да ви дадем, нека един житейски пример да ви дадем. Повечето от над трябва да отидат на квартира, трябва да плащат квартира. Ако едно семейство реално се премести от София в Русе, единият от членовете на семейството ще остане без работа, нали така?
Водещ: Защо? А, защото...
Ана Гочкова: Трябва да напусне работа си тук.
Стефан Стефанов: Това, което говорим, че това ще се отрази благоприятно на пазара на труда за русенци, това, което лайтмотивът за самите русенци, това няма как да се случи. Този един човек ще отиде и ще се включи там на пазара на труда, той ще конкурира останалите хора. Т.е. какъв ще е ефектът реално.
Водещ: Т.е. ако всички 500 от София се пренесете в Русе, реално няма да има нито едно свободно място за русенец в главното управление.
Стефан Стефанов: Ще има още хора, които ще търсят работа там.
Водещ: Хайде да ми отговорите конкретно. Ще ви цитирам част от изказванията миналата седмица на министър Дянков. Първо „Никой не е роден митничар."
Стефан Стефанов:
Ана Гочкова: Абсолютно правилно твърдение всъщност, защото един млад човек, който и добър и колкото и умен да е, той става митничар след много години учене и натрупване на опит. Така че сме напълно съгласно.
Водещ: Но зад това твърдение стои и друго нещо, че както си митничар, така може да работиш и нещо друго, нали така?
Стефан Стефанов: Ама, вижте сега, хайде още един пример да дадем. Нека си представим какво ще стане, ако примерно решим да преместим специализирания отред за борба с тероризма, че темата е актуална и много тежка. И кажем, да, ама не е задължително, никой не е роден антитерорист, вие си оставяте, ще проведем нови конкурси там, ще видим по фитнес залите кои са най-здравите момчета в града, ще ги поканим и ще ги направим антитерористи. Знаете ли след колко години и тежък труд и специализиран подготовка се става антитерорист?
Водещ: Добре, примерът е добър.
Стефан Стефанов: Така е и с нас.
Водещ: Какво друго можете да работите обаче? Познанията, които сте натрупали до момента, решавате, няма да се местя в Русе, оставам в София.
Ана Гочкова: Истината е, че митническите служители извършват една много специфична дейност, митническото законодателство е много специфично, специализираме се в една много тясна сфера и на практика се получава, че излезем ли от митническата администрация, сме едни тесни специалисти и възможностите ни за реализиране на вън са доста ограничени.
Водещ: Което на практика означава веднъж станал митничар би трябвало да останеш до края на живота си ли, какво?
Ана Гочкова: Не,в никакъв случай.
Стефан Стефанов: Смисълът на Закона за държавния служител е такъв, че той рестриктивен закон спрямо нас. За сметка на това ни дава стабилитет, което ни дава възможност да работим в тази администрация. Но тука въпросът не е и личен вече.
Ана Гочкова: Не, излиза извън личния момент.
Стефан Стефанов: Тука е въпросът за принципите, за правото и за демократичния начин на вземане на едно решение.
Водещ: Добре, дайте още едно изречение сега. Обикновено хората, които протестират, цитатът е на Симеон Дянков още веднъж, обикновено хората, които протестират, имат причина и тя не е само работното им място, те получават и нещо странично и затова държат на тази работа да са. Сега тук се намесва темата, с която сте в крайна сметка много популярни като цяло, без да обобщавам, всъщност аз направо си обобщавам, с което са популярни митничарите в България, проблемът с корупцията.
Ана Гочкова: Много сериозен проблем.
Стефан Стефанов: Много сериозен проблем и проблемът е много сериозен тогава, когато министърът на финансите посочва собствените си служители, които са изпълнявали и преизпълнявали плана за приходите в годините, в които той е бил министър, и на базата на това преизпълнение на плана е и състоянието на държавата и на прословутата стабилност.
Водещ: Проблемът обаче го има, нали така?
Ана Гочкова: Естествено, проблемът стои.
Водещ: Колко дълбок е този проблем с корупцията в митниците?
Стефан Стефанов: Сега ще ви кажем конкретно, извинявай, Ани. В централно митническо управление няма уволнен нито един служител за корупция, няма.
Водещ: Кога, за последните 20 години ли?
Стефан Стефанов: Не мога да ви кажа последните 20, но мога да ви кажа поне последните 10 години.
Водещ: Нито един уволнен...
Стефан Стефанов: Нито един уволнен служител за корупция, няма нито едно дисциплинарно производство, завършило с доказана корупция.
Ана Гочкова: Но това е за централа, това е за централата.
Водещ: Но това защо ми го казвате? Защото няма такива, които трябва да бъдат наказани по този начин, или защото нещо в контрола куца?
Ана Гочкова: По-скоро го казваме...
Стефан Стефанов: ... в чисто функционален смисъл на функциите на централно митническо управление. Там работят експерти. Това са хора, които коват нормативни актове, които дават методически указания, които дирижират.
Водещ: Вие сте честни хора, нали?
Стефан Стефанов: Категорично.
Ана Гочкова: Аз за себе си мога да кажа.
Водещ: Не сте корумпирани?
Стефан Стефанов: И това, което чуваме, е страшно обидно за нас.
Водещ: С колко пари месечно живее един честен митничар. Това много хора биха си казали, че честен митничар, едно до друго се блъскат, нали.
Ана Гочкова: Ние сме обикновени хора. Малко делението на честни и обикновени митничари не е според мен много коректно, ние сме най-обикновени хора.
Водещ: Каква е заплатата на един митничар?
Ана Гочкова: Мога да кажа за главен експерт. 900 лева, говорим чисти.
Водещ: 900 лева. И това са всичките ви пари на месец от ваша страна.
Ана Гочкова: Но имайте предвид това е средната заплата.
Стефан Стефанов: Така е, говорим за главен експерт, това е експертно най-високото ниво.
Водещ: Добре, за 900 лева, в София специално, столицата на България, която вие сте избрали, защото тук има работа, може да се намери работа, не мислите ли?
Стефан Стефанов: Ама вижте, нека да помислим малко за професията като за призвание.
Водещ: Така е, прав сте.
Стефан Стефанов: И ако ние така, с лека ръка отминаваме едно такова отношение към нас, ние така ще загърбим призванието си.
Водещ: Обичате професията си. Обичате това, което правите.
Стефан Стефанов: Ние сме достойни да работим.
Ана Гочкова: И самият факт, че има специалисти, които работят десет, двайсет, трийсет години в тази администрация, е показателен, че хората си обичат работата и държат да работят това.
Водещ: Добре. Очаквате ли разбиране всъщност?
Ана Гочкова: Надяваме се, силно се надяваме да бъдат чути нашите аргументи. И да има диалог, където да можем ясно, в прав текст да кажем какво искаме.
Стефан Стефанов: Надяваме се на разум, надяваме се на държавническо мислене. Говорим за приходни администрации, говорим за административен капацитет, говорим за институционална памет.
Водещ: От това, което чувате до момента, с какво усещане сте?
Стефан Стефанов: Нищо не чуваме.
Водещ: Не, аз ви прочетох някои цитати, те са конкретни като отговор на вашите протести.
Стефан Стефанов: Това е през медиите, аз имам чувството, че малко сме като на боксов мач. Не сме равнопоставени все пак. От позицията на властта е много лесно да комуникираш с едни хора, които са осъдени на практика от един човек и този същият човек изпълнява и присъдите, казва, кой кога да му откраднат живота, да му сменят съдбата, да го пратят някъде, да го обвинят в неморалност. Ама даже и осъдените на смърт имат право на дума, имат право на един справедлив процес. Ани, ти си юрист, по-добре ги разбираш тия неща.
Ана Гочкова:Освен това, ако ми позволите да вмъкна и още нещо. Основно конституционно гарантирано право е правото на информация. Ние имаме чувството, че в момента не получаваме никаква информация. Защо, защо се налага...
Водещ: Смятате, че нещо се крие от вас?
Ана Гочкова: Не, просто нямаме никаква информация защо се случва това преместване. В резултат на някаква стратегия ли е, добре обмислено държавническо решение, добро обосновано икономически, с подробна финансова обосновка? Единственото, което преди няколко дена беше тиражирано, че фирма е подала своята оферта в Министерството на финансите и тази фирма ще извършва замяна на нашата сграда тук в София с някаква сграда в Русе и ние ще бъдем настанени там. А разходите по преместването ще бъдат поети от фирмата, която ще извърши замяната.
Водещ: Допускате, че цялото това нещо се случва заради една заменка?
Ана Гочкова: Липсата на информация, липсата на прозрачност във вземането на решенията винаги води натам, че нещо може би се върши на тъмно.
Водещ: Добре, благодаря ви за това участие
Ана Гочкова: Благодарим.
Водещ: По добър начин да протече комуникацията ви днес и да се намери най-доброто решение.
Стефан Стефанов: Само един апел към хората все пак. Аз исках да завършим с една мисъл на Бертранд Ръсел: Основният проблем на света е, че глупавите са самоуверени, а умните се колебаят. Апелът ни е към умните да спрат да се колебаят.
Водещ: Добре. Благодаря ви.