/Поглед.инфо/ Интервю на Диана Янкулова, БНР с Илияна Йотова и Бойко Ноев
Водещ: Гостуват ни госпожа Илияна Йотова, евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП и Бойко Ноев, анализатор, бивш военен министър. Здравейте и добре дошли.
Илияна Йотова: Добър ден!
Водещ: Да пропуснем въпроса с Великобритания и да се съсредоточим върху онзи въпрос, който пак не намери светлина в тунела за общо европейско решение – проблема с бежанците. Да, времето все още не е добро за активизиране на мигрантските потоци, но това предстои, а ЕС още не е готов.
Илияна Йотова: Не е готов и последните решения от Съвета са доста притеснителни. Лично аз очакват на този съвет да има по-конкретна стъпка от страна на държавите членки. За съжаление, дали защото нямаше представител на Турция, но така или иначе решенията, които Съветът прие и които бяха оповестени публично, не казват абсолютно нищо ново. Нещо повече – лично аз съм притеснена от две неща. Първо, има отстъпление от заетите до сега позиции на ЕК по отношение промяната на Дъблин. Знаете, че това за страни като България е изключително важно. В предишните решения на Съвета се цитираше непрекъснато решението на ЕК, че в началото на април има внесен регламент, който да отмени прословутия текст за ангажимента на държавата по първи прием, т.е. държавите по външните граници на ЕС, какъвто е случаят с България. Нито дума по този въпрос няма в новите решения. През следващата седмица ние ще изслушаме комисар Аврамополус в ЕП и лично аз ще му задам въпроса защо се налага тази промяна. Дали случайно е изпуснат този въпрос от решенията на Съвета или ЕК просто се огъна пред големите държави в ЕС и отново постави съдбата на страни като България и Хърватия на карта. Второто, което много ме притесни, е че няма никаква стъпка, никакво решение по разширяването на ФРОНТЕКС като агенция за външните граници на ЕС. Знаете, това беше една идея, широко оповестена в края на миналата календарна година и затова въпросът е защо тази агенция ще охранява по-засилено само границите на шенгенска Европа и ще останат извън обхвата й страни като България, Румъния, Хърватия, Кипър, които също са част от ЕС, но не са част от Шенген. Слушайки министъра на външните работи не мога да не се съглася с една голяма част от нещата, които той каза, но в мен остана за пореден път тягостното усещане, че България продължава да бъде обект на тези политик, но не и субект. Т.е. българският интерес, българската позиция по никакъв начин не се защитава. Най-малкото не се поставят тези въпроси, които касаят страната ни и които са изключително важни ще завърша отговора си на първия ви въпрос с нещо, което също ме притесни в отговорите на външния министър. Той казва, че вчера е имало заседание на поредния съвет за бежанската криза и видите ли у нас всичко е спокойно, няма напрежение по границите. По същия начин говореше и министър Бъчварова в началото на лятото на миналата година и след това през август месец видяхме какво се случи, след като всяка седмица в България влизаха около 1000 човека. Аз смятам, че подобно поведение, в което твърдим, че всичко е наред, е не само неадекватно, но и опасно в момента за нас.
Водещ: Списание Политико беше публикувало в последния си брой една схема „Влиятелността на различните държави в ЕС” и България и Румъния бяха в най-долния ляв ъгъл, с което се внушаваше, че „една страна-един глас” е само един принцип, а понякога един глас тежи много повече от този на всички останали. Видяхме как Великобритания си изигра картите, но има ли начин България и Румъния да се противопоставят активно на оставането си в този буфер? Метафорично казано „между две мигрантски вълни” - едните, които все още ще се стремят към Европа, и другите, които ще се връщат от там, поради неотговаряне на условията да бягат от война.
Илияна Йотова: Има, разбира се, само че за това трябва конкретна намеса на българските власти, на българската държава. Не само да слушаш какво се говори на Съветите и да изпълняваш това, което глобалните сили чертаят за теб, т.е. активна политика, която по никакъв начин не се осъществява. Аз искам да попитам защо и колко пъти България не сложи на масата темата за промяната на Дъблинското споразумение. Защо страни като Италия, като Гърция могат да говорят по тази тема? Защо страни като Хърватия могат да говорят по тази тема, а нашето правителство мълчи? Смятам, че отиването на срещата на Вишеградската четворка беше голям гаф и грешка и не защото не трябваше да се чуе или да се информират. Между другото, нямаше никакво значение дали министър-председателят ще отиде на тази среща. Има си дипломатически канали, по които българската позиция може да бъде заявена, ако тя е поискана. Смятам, че беше грешка, че трябваше още при посещението на Орбан да бъде обявена българската позиция, която не се промени в рамките на една или две седмици, а не целия този театър с разговорите по телефона с Меркел, в които тя да ни каже какво да кажем на Вишеградската четворка. Това васално отношение на нашата страна към европейските въпроси винаги ще ни поставя в позицията на пасивен получател на тази политика.
Водеща: Аз мисля, че ние не сме сигурни точно на коя страна да застанем, защото не знаем кой план ще надделее.
Илияна Йотова: Аз така и не чух българската позиция, още повече, че тя страда както винаги от раздвояване, защото когато Орбан беше тук българският министър-председател беше цитиран от всички европейски медии, че подкрепя своя унгарски колега за плътно затваряне на границите. 10 дни по-късно тази позиция беше променена при срещата на Вишеградската четворка след въпросния телефонен разговор с Меркел, така че нашата позиция зависи от това кой ни гостува или на кого сме на гости. Второто нещо, което обаче е по-сериозното, аз ще кажа във вашето студио може би една новина – през ноември месец аз изпратих едно писмо до ЕК, в което ги помолих да ми кажат как точно виждат разпределението на тези нови 100 000 места за бежанци в балканските държави, така както на 25 октомври Юнкер заяви на балканските премиери. Забележете кога ми отговори ЕК – през миналата седмица. В този отговор се казва, че Македония е обещала 2000 места, Сърбия – около 12 000 и се задава реалният въпрос „А до 100 000? Къде ще бъдат останалите места за бежанци?” Само искам да отбележа, че това са нови места, извън квотите, за които заговорихме миналата година и искам да попитам кой и как ще финансира тези места за бежанци. И каква е била българската позиция, защото ние така и не разбрахме с какъв багаж отиде на тази среща министър-председателят Борисов. Виждате как България се поставя в една позиция, която е много опасна. Ние ще изпълняваме това, което Европейският съвет реши и няма да поставяме активно какво ние бихме искали да стане. Невключването на България, Румъния и Хърватия в обхвата на новата агенция по защита на границите, преведено на прост език, означава, че шенгенска Европа ще се капсулира, а ние ще останем страните по периферията, които трябва да се оправяме с бежанците, защото в момента, в който, недай си Боже, проработи планът Орбан и се затвори гръцко-македонската граница, нали сме наясно къде ще дойдат тези хора. Много опасни неща, за които продължава да няма обществен дебат, продължава тази тема да не е на дневен ред в НС и продължава да има пълна непрозрачност какви са нашите позиции в Съвета и в Европа, които трябва да бъдат защитавани.
Водеща: Ясно е, че България не е планирана в охраняването на границите. Ясно е, че ЕС тепърва ще решава как ще се справи с бежанската криза. Това, че изпращаме армията на границата, ще помогне ли?
Илияна Йотова: От всичко това, което говорим, госпожо Янкулова, въпреки че това звучи много песимистично, няма как да бъдем опровергани, защото точно преди една година в това студио поставих няколко въпроса, които на практика станаха реалност. Тогава знаете,че бежанската криза беше повече в Италия. Предупреждавахме още тогава, че балканският път е следващият и той ще бъде много кризисен в следващите години. Казахме, че ще има проблеми на нашата граница и за съжаление отново познахме през лятото на миналата година. Сега обаче това, което, струва ми се, е важно да се каже, че освен армията следващата стъпка трябва да бъде затягане и увеличаване на капацитета на българските служби, защото въпросът не е само да управляваш бежанската вълна, а и да гарантираш сигурността, както на нашите собствени граждани, така и на ЕС. Аз смятам, че трябва да се инвестира в тази посока.
Водеща: … а не само да се чудим коя партия ги контролира.
Илияна Йотова: Аз даже се подразних, когато външният министър повече се обясняваше на темата за превозвачите с опозицията, отколкото да реши въпроса, защото за мен е необяснимо как може преди два дни да има Съвет, където са събрани всички европейски лидери, където са представени всички европейски институции и да няма абсолютно никакъв отзвук за това какво става на българо-гръцката граница. Това означава, че Европа изобщо не се интересува от нас, нито взима предвид нашите проблеми.
(включва се министърът на транспорта да коментира ситуацията на границата)
Водеща: Атина не иска да се намеси със сила при блокиралите границата фермери, защото иска да покаже на Брюксел, че планът за рестрикции, който кредиторите налагат, е неизпълним. Как ще коментирате абсолютно блокираната българо-гръцка граница?
Илияна Йотова: Аз ще кажа само две изречения. Първо, министър Московски каза, че тези инциденти са от 15 януари. Нямаше защо един месец българската дипломация да седи и да чака. Трябваше на заседанието на съвета, което се проведе, да бъде вкаран по т.нар. процедура по спешност и да бъде обсъден на съвета, защото тук става въпрос за нарушаване на Договорите на ЕС. Второ, България трябва да направи всичко възможно ЕК да започне процедура спрямо Гърция за нарушаване на договорите, защото се блокира свободното движение. А министър Московски няма за какво да стои на границата, защото това е доста евтин пиар, а трябва да отиде в Брюксел и там да отстоява интересите на страната ни. И в класацията, която преди малко цитирахте, ще си позволя едно изречение накрая. Нали виждате каква е относителната стойност на влиянието на страни като България? Защото не е важно да получаваш само картички и сърчица, и потупване по рамото, а да бъдеш солидарен с нашата държава като председател на ЕК, когато това е необходимо.
Водеща: Благодаря Ви за този разговор!
