/Поглед.инфо/ Илияна Йотова – евродепутат от БСП/ПЕС, в интервю за предаването „Събота 150“ по БНР
Водещ: Европейският съюз поиска нови правомощия за управлението на бежанците и тяхното разпределяне между държавите-членки. В момента бежански статус се получава след решение на националните правителства. И в двата предложени варианта от Европейската комисия се предвиждат задължителни квоти за разселване на бежанците. От държавите в Европейския съюз се иска още да позволят централизиран контрол за прием на бежанци и тяхното разпределяне по квоти на постоянен принцип, като това да стане с промяна в така наречения „Дъблински регламент“. В момента той натоварва с отговорност за бежанците само държавите с външни граници на Европейския съюз, където първо пристигат мигрантите. Брюксел иска законодателната реформа да стане преди лятото. Възможно ли е това и как ще се случат исканите други промени – тези въпроси поставяме на евродепутата Илияна Йотова, която работи по темата. Здравейте, г-жо Йотова.
Илияна Йотова: Добър ден на вас и слушателите на програма „Хоризонт“. Възможно е да стане до лятото. Да бъдем коректни – не е въпросът само в промяната на „Дъблинското споразумение“, което наистина нанесе много тежък удар върху определени държави от външната граница на Европейския съюз по отношение на бежанската вълна. Той е цял законодателен пакет, в който е и новото управление за границите, гранична и брегова охрана. Това е и начинът, по който ще се издават документите за хората, които ще пребивават – хората от трети страни, бежанци или мигранти – на територията на Европейския съюз. Както и един много важен регламент, който ще каже кои от държавите, които са източник на миграция, могат да влязат в списъка на така наречените „сигурни държави“. Засега – само ще отворя една скоба – става дума за Турци, става дума за страните от бивша Югославия, както и за Албания. Така че всички тези документи трябва да бъдат гледани в своите взаимни връзки, защото един документ допълва друг. Идеята е наистина за една мащабна, нова политика по отношение на миграцията, тъй като кризата, за съжаление, както виждате, дори и след подписаното споразумение с Турция, се задълбочава и сякаш изникват и нови проблеми, непознати досега.
Водещ: А как националните правителства според вас ще реагират на идеята на Европейската комисия да централизира управлението на бежанските потоци?
Илияна Йотова: Убедена съм, че ще има много правителства против, защото каквото и да си говорим, като „Основен принцип на Европейския съюз – солидарността“, виждате, че този принцип не действа поне от две години насам, тъй като основно бежанската вълна беше поета от страни като Гърция, като Италия, като Малта, отчасти и нашата страна. Т.е. това са страните, до които бежанците и мигрантите имат и най-лесен достъп. И сякаш Шенгенска Европа като че ли започва да прави все повече политики, които водят към нейното затваряне и превръщането на граничните държави в буферни зони. Включително такава е политиката и в заложената нова стратегия за охрана на границите и на бреговата охрана. В момента този документ е на дискусия в Европейския парламент. Лично аз съм вносител, заедно с мои колеги, разбира се, на едно изменение, което да визира охрана не само за Шенгенска Европа, но за всички външни граници на Европейския съюз, включително и за България. Трудна ще ни бъде битката, защото като че ли националният егоизъм надделява, ако трябва да отговоря с едно определение на вашия въпрос.
Водещ: А сега нека се насочим към актуалното споразумение между Европейския съюз и Турция, което вече се изпълнява в някаква степен. Според вас Турция готова ли е да поеме бежанския поток и мислите ли, че ще изпълнява стриктно споразумението?
Илияна Йотова: Знаете, че това споразумение – имаше два етапа в неговото развитие преди да се подпише окончателния вариант. Лично аз и моите колеги от Групата на социалистите и демократите смятаме, че това споразумение в никакъв случай не може да бъде еталон за европейска политика. В каква посока? Посока №1 – това, че се подписа споразумение Европейски съюз – Турция, което визира само мигрантите, които преминават през територията на Егейско море и са на територията на Гърция, и не засегна другите външни граници на Турция, включително и нашата страна. Второ – някак си Европейският съюз като че ли предопредели въпросът с бежанците да се решава от друга страна, но не и от самия Европейски съюз, и прехвърли много отговорности на Турция. На трето място имаме една много сериозна забележка, защото вместо това возене напред-назад на бежанци, би могло усилията да бъдат насочени най-вече да се прекъснат каналджийските потоци. Тук смятам, че турската държава е в огромен дълг и към Европейския съюз, и към целия свят, защото и в момента наши мисии, колеги, които ходят в Турция, казват, че там се развива буквално една нова, паралелна икономика – строеж например на малки лодки и на всякакви съоръжения за преминаване на морето. Всичко това говори за много опасни синдроми, защото европейски средства се харчат, за да се връщат бежанци обратно на турска територия, да се регистрират в Гърция, а биха могли тези усилия да бъдат обединени, именно за да се прекъсне трафика на хора. Както виждате, от няколко дни действа новото споразумение Турция – Европейски съюз и се появи нов проблем, и това е, че една голяма част от мигрантите, които са вече на територията на Гърция, заплашени от това да бъдат върнати обратно в турската страна, започнаха да искат убежище в Гърция – нещо, с което гръцката държава на този етап също не може да се справи. Не са дошли още и достатъчно помощи от Европейския съюз, както финансови за Гърция, така и за чисто човешки и ресурсни, тъй като става дума за една огромна обработка на лични документи, за снемане на пръстови отпечатъци. Смятам, че Европейският съюз все още е в огромен дълг към тази държава. Но има и още една опасност. Добре, взе се решение за затварянето на така наречения „Балкански път“ през Гърция, Македония за Западна Европа. Но как избягваме опасността този път да се трансформира например през нашата държава? Всичко това са открити въпроси, които на следващата сесия следващата седмица в Страсбург на трите дебата, които по една или друга страна засягат мигрантската криза и тероризма, ще бъдат поставени с цялата им острота.
Водещ: И нека припомним, разбира се, че България не е част от Шенгенското пространство и в този смисъл е уязвима.
Илияна Йотова: Не, България е част от Шенгенското пространство и точно затова, някак услужливо, заедно с Румъния и Хърватия е пропусната от тези нови политики, което отново е един двоен стандарт, с нищо необясним на този етап. И тъй като в началото вие попитахте за промяната на „Дъблин“ – тук има още един голям риск и още една голяма опасност. В началото самата Европейска комисия говореше много смело за коренна промяна на „Дъблин“, защото е очевидно, че това споразумение не работи. То натовари най-вече държавите на първи прием, т.е. знаете, че бежанците трябваше да останат на територията на онези страни, в които за първи път влизат в Европейския съюз. Тогава комисията каза, че това нещо трябва да бъде променено изцяло, за да има справедливо разпределение, за да заработят квотите, за да заработи постоянният механизъм. Сега обаче се прокрадват нови нотки – по-скоро за козметична промяна на „Дъблин“: видите ли, при известен, сериозен бежански натиск, което е много трудно определимо, защото вие може да имате за един месец 1000 човека, които да минават на ден границата, на втория месец да имате по-малко или повече. Т.е. критериите са прекалено размити и струва ми се, че пак ще пострадат държавите, които са във външната граница на Европейския съюз. Това не бива да се допуска. Реформа в „Дъблин“ трябва да бъде направена, много дълбока, дори да бъде подменено цялото споразумение, което преди някакъв период от време е вършело своята работа, когато не е имало такива огромни бежански вълни към Европейския съюз, но сега вече то е изпразнено от всякакво съдържание. Говори се и за нови правомощия на Агенцията за убежища – EASO, това е абревиатурата на агенцията, която на този етап има по-скоро спомагателни функции – помага при регистрация на бежанци. Има идея да се натовари с контролни функции и за по-големи правомощия по отношение връщането на онези, които нямат право да получат статута на бежанци. Нахвърлям само част от тази проблематика. Прекалено много са още въпросите, които чакат своето решение, отколкото вече взетите решения. Ние бяхме категорично против начина, по който беше направено споразумението с Турция и както виждате, сме били прави, тъй като първите пробойни са налице.
Водещ: Благодаря ви за вашето участие в ефира на „Събота 150“.
Илияна Йотова: И аз благодаря.
Водещ: Оставаме с надеждата за умна промяна на „Дъблинското споразумение“.
