/Поглед.инфо/ В отеснялата дреха на политическото ни време отговорите все по-често изпреварват въпросите. И преди да ме попитате Защо, аз казвам моя отговор – Защото Румен Радев е Човек на дълга. Една позабравена дума в политическата лексика, която той изпълни със съдържание.

В политиката се раждат много и красиви идеи. Мъдро звучащи, опаковани бляскаво. И много често те остават само на книга. Не достигат до хората, звучат гръмко единствено в поредната кампания. После площадите опустяват и остава само равнодушното повдигане на раменете на излъганите и познатото обобщение – И тези са като другите.

Живеем в сложно време. Време на изгубени илюзии, време на разпад на институциите и държавността, на разтрогнати обществени отношения. Уморената от клишета и осиротяла от прекалена употреба дума НАРОД търси своето ново измерение.

Вярвам, че само Човек на дълга може да продължи да буди заспалата съвест и да даде нова координатна система на националното единение.

Преди година един многолюден площад преформатира измерението на доверието. То загуби своята клишираност и се изпълни с ново съдържание. Свалени бяха доспехите на неговата едноизмерност. Защото доверието не е просто фраза, то е състояние на духовна принадлежност на много и различни хора. На общ път и вяра, когато няма аз и ти, а се ражда общото НИЕ.

България се събуди от 12 годишен сън. Приятелските кръгове, олигархичните договорки, принципът аз на теб, а ти на мен, който превзе политиката, събират прах в чекмеджетата на историята. Дойде новото време. На трудната битка за реанимиране на достойнството на българите, за превръщането на България в модерна и просперираща страна.

Думата обединяване доби ново значение. Защото битието на хиляди хора се превърна от това да водиш своята лична битка, за да свържеш двата края, до това да се воюва за справедливи обществени каузи. Да се търси нов път за реабилитация на истината и справедливостта. Изконните темели на държавността.

Преди една година се роди новата диалогичност и измести понятията леви и десни, млади и стари. На жълтите павета на един площад, където се чува тропотът на нашата история, бяха хора от столицата, от малкия град и големите световни мегаполиси, от където се завърнаха децата ни. И бяха гневни, а този гняв роди новото летоброене на държавата ни - трънливият път, който трябва да извървим към нашата собствена Голгота, за да ни има като народ!

И Той застана отпред!

Времето доказа, че истински Обединител може да бъде само Човек на дълга, на принципите и диалога, а не обединител на всяка цена! Не обединител, само като понятие, което някои търсят в текстовете на нашата Конституция, а човек, който наистина може да поведе своя народ. Да се качи на върха, но да поведе и другите към този връх, за да им даде вяра, че върховете са постижими, че могат да летят.

Защото летенето е не само пилотиране, то е полет на духа и мисълта! На волята и трезвите решения.Трябва сила и характер, за да си горе в облаците! Само Човек на дълга, със смелост и отдаденост, може да служи на хората. И да бъде следван.

Земята обича силните мъже. Тези, които са преодолели нейната гравитация. Не толкова физическата, а тази на човешките предразсъдъци, на дребните сметки и болни амбиции.

И тогава тя им дава шанс да бъдат победители!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели