/Поглед.инфо/ Преди няколко месеца т. нар. тясно партийно ръководство избра дата за конгреса през февруари и я прокара през Националния съвет, манипулирайки списъчния му състав. Тогава идеята вероятно е била при нови предсрочни избори конгресът да е в средата на кампанията и да не се повдига темата за оставката на Корнелия Нинова. Реално няма никакъв проблем председателят на партията да бъде сменен даже по средата на кампания и дори изваден от депутатските листи, които води, но при дата на изборите 2 април времето не ни притиска чак толкова.
Вместо мероприятие по средата на кампанията, конгресът може да бъде нейното откриване. Възможността Нинова да остане начело на БСП след това заседание на конгреса означава, че на 12 февруари може да е и преждевременното закриване на кампанията. Ако Нинова е все още начело на БСП за Трифон Зарезан, нашата кампания на практика ще е приключила. Ще останат само ариергардните боеве, в които ще се борим да не паднем под 200 хиляди гласа и под 20 мандата, както и да не закръглим на 10 областите, от които няма да имаме депутати.
Появиха се през този месец и спекулации на тема дали изобщо конгресът на това заседание може да смени председателя на партията и как може да се случи това. Със сигурност върховният орган, който по устав може даже да закрие партията и даже да приеме нов устав има поне 10 различни начина да смени председателя. Конгресът включително може да ликвидира и позицията председател на БСП в устава като я замени с по-колективен вариант на ръководство. За да не задълбавам безсмислено в темата, ще дам пример с най-простия за мен и елегантен начин за промяна без да претендирам, че е най-правилен или единствено правилен.
Съгласно член 17, алинея 2 от устава в случай на предсрочно прекратяване на мандата на председателя неговите функции се изпълняват от заместник, определен с решение на Националния съвет. В този текст има проблем, защото това е първият случай от 30 години, в който макар и временен председател на БСП не се избира от конгрес, а от по-тесния орган – Националния съвет. Логично е този текст да се промени и конгресът сам да даде на себе си правота да избира временен председател до пълния цикъл.
Една такава промяна в устава на заседанието на конгреса на 12 февруари автоматично дава възможност на основание алинея 1, точка 3 от същия член 17 конгресът да се възползва от правото си да прекрати предсрочно мандата на председателя при промени в устава. Достатъчно е само да се гласува дневен ред с първа точка за промени в устава, втора точка за прекратяване мандата на председателя и трета точка за избор на временен председател до пълния цикъл през 2024 година. Процедурата не изисква повече от 4 гласувания и даже може да не отнеме време.
Разбира се, не можем да отминем твърде важния за някои другари въпрос кой да бъде следващ председател. Първо, е важно отново да повторим, че избираме председател само за 1 година, защото ни предстои пълен цикъл след местните избори и догодина може да бъде избран друг председател, както Михаил Миков беше избран през 2014 и остана на поста по-малко от 2 години до отчетно-изборния през 2016. Второ, много е важно да не влизаме в ролята на активисти на ГЕРБ и да повтаряме като талибани „няма алтернатива“. При 80 хиляди членове на БСП по списък все ще се намерят поне 80 подходящи да изкарат 1 година като председател.
Със сигурност е хубаво начело на БСП да застане някой нов Благоев или Димитров, някои другари биха се радвали и на нов Тодор Живков. Това не означава, че в чакане на тия нови велики ръководители трябва да оставим партията да продължи свободното падане към бариерата от 4 процента. За да стабилизираме БСП в момента ни е нужен преди всичко диалогичен човек, способен да свали напрежението и антагонизма вътре в структурите, да направи първите стъпки към консолидация вътре в партията и в лявото пространство, да възстанови политическия диалог и нормалния организационен живот. В последните месеци Костадин Паскалев изпъкна като фигура, която има нужните качества и най-важното – има визия за важните стъпки, които трябва да се направят за извеждането на БСП от катастрофалното и положение.
Но промяната на председателя ни е нужна най-вече, за да се направят ключовите корекции в очевидно погрешния път, по който сме тръгнали. Както са обичали да казват навремето, просто трябва да се смени курса. Последното означава конкретни действия в няколко посоки. Първо, незабавно прекратяване на глупавия и безсмислен конфликт с президента и вицепрезидента. Второ, прекратяване на войните вътре в БСП и особено на враждебните действия на тясното партийно ръководство срещу червените кметове. Трето, възстановяване на нормалния диалог с местните структури, както и на нормалното функциониране на Националния съвет. Четвърто, регламентиране на частта от партийната субсидия, която местните структури трябва да получават и осигуряване поне на елементарно финансиране на тяхната дейност в годината на местните избори. Пето, започване на реален дебат за политиката и идеологията на партията.
Реалната работа в тези няколко направления може да даде резултати още на изборите на 2 април – БСП да покаже, че негативните тенденции се стопират, че партията започва разширява влияние и има сили да даде тежка битка на предстоящите местни избори.