/Поглед.инфо/ Загрижен за бавното развитие на своята икономика, Европейският съюз реши да се заеме сериозно с този проблем. На 19 юни представители на единадесет страни от алианса бяха „повикани на килима“ на Европейската комисия.

Икономическите показатели на тези страни не отговарят на приетите от организацията стандарти и вече няма никаква възможност ЕС да се примири с това. Е, или почти няма.

Пактът не проработи

През 1997 г. държавите от ЕС приеха Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който задължава всяка страна членка на ЕС да има бюджетен дефицит до 3% от БВП и публичен дълг до 60% от БВП.

За надвишаване на тези показатели управляващите органи на Европейския съюз получиха правото да наказват нарушителя с глоба и намаляване на сумите, отпускани от общия бюджет.

Те се опитаха да следят стриктно спазването на Пакта за стабилност в Брюксел, но в същото време се отнасяха с разбиране към нарушителите: тези, които позволиха бюджетният дефицит да надхвърли нормата, можеха да получат две години, за да коригират ситуацията, без да им се налагат финансови санкции.

Властите на ЕС също могат да намерят смекчаващи вината обстоятелства в поведението на нарушителя и да увеличат срока за „работа върху грешките“ до пет години.

Този подход беше приложен към някои страни - новодошли в Европейския съюз, например Полша и България, които поради продължаващата пенсионна реформа в началото на 2000-те години увеличиха периода за нормализиране на дефицита до 5 години.

Германия, чийто бюджетен дефицит дълго време надхвърляше 4%, не беше наказана. Това беше обяснено от властите на страната като необходимост от преодоляването на значителна разлика в стандарта на живот в източната (бившата ГДР) и западната част на страната.

По време на кризата от 2008–2010 г. държавният дълг се увеличи значително в много страни (особено южните - Италия, Испания, Гърция, Португалия). Южняците трябваше да вземат много заеми, за да се спасят от фалит.

Те и до днес не успяха да спрат процеса на нарастване на държавния дълг. Всички тези страни, както и Белгия и Франция, днес имат публичен дълг от 100 (Португалия) или повече процента от БВП.

През 2009 г. Брюксел обеща да глоби Испания и да замрази отпускането на субсидии за нея от хазната на Европейския съюз, защото Мадрид позволи бюджетният дефицит да нарасне до 11%. Заплахата обаче в крайна сметка не беше изпълнена - Брюксел не изпълни собственото си решение, страхувайки се от "негативни икономически последици".

Испания имаше четири последователни двугодишни удължения, за да доведе дефицита си до нормата, предписана в Пакта за стабилност. През 2018 г. Иберийското кралство успя да завърши годината с тази цифра от 2,5% от БВП.

През първата половина на 2019 г. ЕС се опита да наложи глоба от 3 милиарда евро на Италия „за неспазване на бюджетните правила на ЕС“, по-специално за публичен дълг, който достигна 131% от БВП.

Интересното е, че италианският бюджет за тази година е съставен с дефицит от едва 2,4%. По това време имаше няколко държави в ЕС, чиито показатели бяха много по-лоши, но Италия беше тази, която попадна в „зоната на специално внимание“ на Европейската комисия.

Някои експерти смятат, че причината за такава реакция на Брюксел е прекомерната антимиграционна активност на вицепремиера и министър на вътрешните работи Матео Салвини .

Политикът нареди затварянето на италианските пристанища за кораби, превозващи нелегални имигранти от Африка и Близкия изток, събрани от цялото огромно Средиземно море в Италия. А онези, които успяха да стъпят на Апенинския полуостров, бяха търсени за пренасочване към други страни от ЕС.

След дълги дискусии между Рим и Брюксел не бяха наложени глоби.

През 2019 г. пандемията удари и икономиката на ЕС изпадна в хаос, губейки до 2,5% от общия БВП на алианса. Ситуацията се оказа толкова сериозна, че властите на ЕС бяха принудени за първи път в историята да прибегнат до спиране на ПСР и да си затворят очите за нарастването на дълговете на страните от „Общността на двадесет и седемте“.

Блокирането на пакта всъщност продължи до края на 2023 г. „поради енергийната криза, възникнала във връзка с войната в Украйна“.

Новите мерки

През април тази година документът беше редактиран: при запазване на два ключови параметъра беше добавено разрешение за нарушителите да коригират ситуацията, без незабавно да плащат глоби.

За да се нормализира дефицитът, сега са необходими или четири години, през всяка от които намалението на този показател трябва да бъде най-малко 0,4%, или седем години, ако намалението се извършва с темп от поне 0,25%.

В текста на пакта беше въведено и споменаване на „смекчаващи вината обстоятелства“: ако превишаването на нормите е възникнало в резултат на увеличаване на разходите за отбрана или прилагане на някакви реформи, тогава това не се счита за нарушение. Но може да се коригира.

През април Европейската комисия обяви, че ще изготви списък на упоритите нарушители на финансовата дисциплина. На 18 юни станаха известни имената им.

Класацията се оглавява от Италия, чийто бюджетен дефицит в края на 2023 г. е 7,4% от БВП. Следват Унгария (6,7%), Румъния (6,6%), Франция (5,5%), Полша (5,1%), Малта и Словакия (и двете по 4,9%), Белгия (4,4%), Чехия (3,7%), Испания ( 3,6%) и Естония (3,4%).

В резултат на разследването на „персоналните случаи” на всяка от страните, на 19 юни три от тях - Чехия, Испания и Естония - бяха амнистирани, защото представиха надеждни планове за довеждане на дефицита до нормата от три процента през следващата година.

Трябва да се добави, че делото срещу Румъния се води от 2019 г.

Съгласно бюджетните правила, въведени в новата версия на ПСР, която влезе в сила на 29 април, страните, подложени на мерките за корекция на Брюксел, трябва да изготвят икономически прогнози и планове, които обещават да намалят бюджетния си дефицит с описаната по-горе скорост.

Ако някоя държава не успее да изпълни тези планове, Брюксел си запазва правото да й наложи финансови санкции. Те се състоят в това, че всеки нарушител е длъжен да внесе на безлихвен депозит сума в размер на 0,2% от БВП.

Ако бюджетният дефицит не се нормализира в установения срок, тези пари от депозита се превръщат в глоба. Сумата трябва да се плаща за всяка година през периода на неспазване.

Освен това Европейската комисия има на разположение още един механизъм, наречен „Процедура за проверка на прекомерните дисбаланси“. Съгласно тази процедура, ако се установи, че ситуацията в дадена държава „застрашава финансовата стабилност на еврозоната“, ЕС има право да направи препоръки за корекция, както и да започне процедура по мониторинг в страната.

Ако властите в страната не успеят да премахнат дисбаланса в икономиката, на държавата ще бъде наложена глоба от 0,1% от БВП. Изплащането й също ще бъде годишно. Правилото ще е в сила, докато Европейският съвет не гласува за премахване на наказанието.

Няма прецеденти на плащане на глоба от държава-членка на ЕС за превишаване на размера на държавния дълг или бюджетния дефицит.

Брюксел очаква всички нарушители да приведат бюджетите си до установената норма не по-късно от 2027 г. Е, ако не се получи, нека ви напомним, че в новата редакция на ПСР има добра клауза относно увеличаването на военните разходи.

НАТО изисква от всички свои членове да внасят поне 2% от техния БВП за отбрана, плюс подкрепа за Украйна. Има достатъчно основания на разположение на нарушителите, за да избегнат налагането на глоби.

Превод: ЕС