/Поглед.инфо/ За никого не е тайна, че не от м. юли 2020 г. българското общество е в състояние на вътрешнодържавен конфликт. Който, макар след масовите акции за изразяване на политически протест през миналата, от началото на 2021 г. по форма да е все още мирен, освен по време на действие като продължаващ, по интензитет без преувеличение може да се характеризира като засилващ се.

Като многостранен, очертан главно от една страна между т. нар. политически елит и определени категории от обществото и едни или други организации на гражданите, а от друга между различните фракции на управляващата върхушка, и от трета – между т. нар. политически партии и формации от такива. Доколкото става дума за мирни форми на проявление на споменатите противопоставяния, те се свеждат не само до предизборна борба, но и до все по-засилващо се недоверие от страна на обществото. Което засяга пряко държавата като основна институция на политическата система, с произтичащата от това политическа криза, изразяваща се в задълбочаване и изостряне на съществуващите противоречия и рязко нарастване на политическото напрежение. По своето естество политическата криза се характеризира с делегитимиране на структурите на властта, липсата на взаимодействие между различните органи, блокиране на едни от тях от други, намаляване на ефективността на социално-политическото регулиране и контрол, нарастване на организираните или спонтанни форми на политически протест и пр.

Доколкото управлението се осъществява от назначено съобразно Конституцията служебно правителство, каквото не може да бъде отстранено чрез вот на недоверие от парламента, в резултат от промяната след изборите от 4 април и 11 юли т. г. в баланса на парламентарно представените формации вътрешнополитическият конфликт се проявява като парламентарна криза. Предизвиквана или от факта на относително еднакви по сила, заемащи и отстояващи противоположни позиции основни парламентарни фракции, което препятства вземането на решения и парализира дейността на законодателния орган. Или като се има предвид нелегитимността с оглед участието от избиратели с право на глас в изборния процес от 11 юли 2021 г. на все още действащият парламент, поради обстоятелството, че каквито и да било негови актове, въпреки легални биха били в противоречие с волята на мнозинството от гражданите на републиката. От тази гледна точка, ако си затворим очите пред проблема свързан с легитимността, бихме могли да отминем в името на държавността, (която сама по себе си като явление по своето съдържание не се изчерпва с наличието или не на каквато и да е конституция – има държави и без такава), въпроса дали политическата не се изразява и в конституционна криза. Тук оставям настрана отсъствието освен на всякаква друга и на елементарна политическа култура на избираните за пратеници в онова, което за някои би следвало да представлява еманация на народовластие.

Както и да е, предстоят избори – за президент и за парламент. Ако не свърши друго, сегашният т. нар. парламент поне насрочи избори за президент. След изчерпване на процедурата с мандати за съставяне по парламентарен път на правителство, на ход е президентът за насрочване на парламентарни избори. Както е известно, в периоди на политически кризи твърде често ескалирането на политическите конфликти е резултат на ирационално поведение, обусловено от преобладаването на емоции и политическите амбиции на противостоящите в конфликта страни. Като политическите конфликти, дори от един и същи тип могат да придобият различни по степен на острота форми на проявление за противопоставяния и да доведат до различни резултати. Наблюдавайки политическия процес, струва ми се не би била грешна констатацията, че ако става въпрос за ирационално поведение под въздействие на емоциите и безогледно преследване на амбиции, над всички стоят изкипрени т. нар. все още депутати и представлявани от тях политически партии и т. п. формирования. А така също, че ако желаят действително да продължи започналата промяна, е необходимо колкото е възможно повече от разсъдливите граждани, призвани да заявят своя избор, ако не на парламентарните, когато и да са, да се включат с участие в избора за президент. Защото процесът за избор на пратеници в парламента могат да се точат до безкрай, вкл. без какъвто и да е такъв да избере правителство. Но държавата не може да остава без управление, в т. ч. при необходимост от служебно правителство. Обаче легитимността на управлението от каквото и да е – парламентарно или служебно правителство, е в зависимост от участието на мнозинството в единия или другия избор – както за парламент, така и за президент. Иначе с конституция или без, държава като република не съществува. И без тук да агитирам за когото и да е, не по причина, че въпреки вече да са насрочени изборите за президент няма заявени други кандидати, ориентир биха могли да бъдат данните от социологическите изследвания за одобрението или не на дейността на сегашното служебно правителство.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели