/Поглед.инфо/ 2023 година се превърна във време на ескалация на конфликти в редица региони на планетата. В този смисъл 2024 г. ще бъде още по-експлозивна, смятат експертите и посочват редица причини за това. Все пак в един определен момент по-нататъшната ескалация ще спре, смятат политолозите.

2024 г. се очаква да бъде трудна. То ще се проведе на фона на изостряне на редица регионални конфликти. Както нови, така и размразени или запалени стари.

Става дума по-специално за СВО, където редица руски и западни експерти прогнозират големи настъпателни операции на руската армия. Възможна е и ново пламване на войната между Армения и Азербайджан - Баку не е оттеглил претенциите си към арменски територии, а арменският премиер Никол Пашинян прави всичко възможно да се скара с единствените двама гаранти за сигурността на страната си (Иран и Русия). .

Освен това Газа, където Израел все още не е завършил военната си операция, също ще гори. Пламнете - както и всичко наоколо. „Ескалацията в Ивицата Газа веднага доведе до ескалация на други конфликти, свързани с еврейската държава Израел. По този начин ситуацията в Газа е тясно свързана със ситуацията на ливанско-израелската граница. Йеменските хусити, въпреки че са по-далеч от Израел, все пак също участват в тази битка и влошават ситуацията в други зони. Например в Червено море“, обяснява международният политолог Елена Супонина.

Море, в което Съединените щати вече обявиха началото на операция “Пазител на просперитета”, която има за цел да защити цивилни кораби от атаките на хусите. И е възможно един от методите за защита да бъдат ракетно-бомбени атаки срещу Йемен, откъдето хусите изстрелват своите ракети.

Съвкупността от близкоизточни конфликти може да доведе до голяма регионална война между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга. Възможна е голяма регионална война в Източна Азия, ако Китай не остане без избор и бъде принуден да върне Тайван със сила.

Системата се е побъркала

Цялото това изостряне беше резултат от редица фактори. Някои от тях започнаха през 2023 г., а някои много по-рано.

Първият фактор е разрушаването на съществуващия баланс на силите в световната политика. „В редица случаи регионалният икономически баланс се промени. Азербайджан стана икономически много по-силен от Армения“, припомня Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро СОНАР-2050. Следователно Баку може би показва мускули.

В Близкия изток мрежовите играчи (ХАМАС, “Хизбулла”, Хусите), благодарение на новите оръжейни системи, имат възможността да нанесат критични щети на Израел. В арабския свят балансът също се промени - не толкова по отношение на икономиката, колкото по отношение на желанието за суверенитет. Саудитска Арабия и редица други арабски страни искаха да водят по-независима външна политика, което беше отразено в началото на процеса на нормализиране на отношенията им с Иран и привличането на Китай в Близкия изток. Неговите съседи, представлявани от Япония, също поеха курс към милитаризиране на външната политика и изоставяне на пацифизма.

Понякога промяната в баланса на силите не е проблем, а точно обратното – естествено следствие от развитието на световната система. Негативните последици от което трябваше да бъдат неутрализирани благодарение на гъвкавостта на глобалните институции и надеждността на системите за сигурност.

Проблемът обаче е, че глобалните институции вече не са гъвкави и надеждни

Западът отказва да допусне развиващите се страни в структурите на глобалното управление под негов контрол, принуждавайки Китай, Русия и други да създадат алтернативни институции. Като БРИКС например. Което естествено породи конфликти и съперничество.

Третият фактор беше ненадеждността на глобалните системи за сигурност. Съветът за сигурност на ООН спря да работи, НАТО докрай се превърна от отбранителен в агресивен блок, а САЩ създават нови нападателни съюзи, провокирайки други сили да използват сила.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Забравихме как да преговаряме

Да, теоретично, всичко по-горе може да бъде изравнено чрез обикновен човешки диалог. „Изострянето на международните конфликти през настоящото и следващото десетилетие беше прогнозирано от много аналитични структури и разузнавателни служби на различни страни по света. Тези тенденции бяха очаквани, но не и неизбежни. Във всички аналитични сценарии бяха предложени и други сценарии – например съвместно разрешаване на конфликти“, обяснява Елена Супонина.

Тези сценарии бяха осъществявани например по време на Студената война. „Страните, които бяха победители във Втората световна война и създатели на нова система на отношения, както и притежаващи ядрени оръжия, влязоха в Съвета за сигурност на ООН като пет постоянни членки. Сред тях беше и СССР. Това не беше идеална система, възникнаха конфликти и спорове - но тя даде възможност за бързо и гладко разрешаване на трудни спорове или замразяване, отлагане за по-късно“, спомня си Елена Супонина.

Днес обаче желанието за търсене на компромиси също е изчезнало. „Дипломатическите инструменти за решаване на проблеми се оказаха безполезни. Преговорните формати се изродиха в говорилня“, казва Иван Лизан. Това може да се види и на примера на конфликта в Украйна, и в Газа, и на примера на ситуацията в Червено море.

Те се изродиха, защото Западът, който все още се държи като победител в Студената война, не е готов за преговори. Както правилно обясни президентът Владимир Путин, Съединените щати не смятат своите партньори в диалога за равностойни и не искат да правят компромиси с тях.

А изгледи за такава готовност все още няма. „В близко бъдеще не се очакват решения на многобройните икономически и политически спорове между великите сили. Напротив, отношенията между държави, борещи се за влияние на международната арена, ще се влошат“, казва Елена Супонина. Това означава, че конфликтите само ще се разгарят.

Вярно е, че те едва ли ще влязат в голяма световна война. Отчасти защото великите сили запазиха чувство за самосъхранение и отчасти защото по време на СВО Западът се убеди, че не е готов за тази война.

„Индустриалната слабост на развитите страни по света е основният фактор, който възпира голяма война. Очевидно е, че военно-промишленият комплекс на страните от Г-7 просто не е в състояние да произведе милиони снаряди и хиляди танкове, а гражданите на тези страни не искат да умират дори за своите страни, да не говорим за интересите на държавите. далеч от тях. И докато военно-промишленият комплекс на страните от Г-7 не бъде преведен на мобилизационен режим, рискът от война ще бъде малък. И с корпоративната структура на собственост на предприятията от отбранителната промишленост, акцента върху борсовите котировки и събирането на дивиденти, този преход изобщо няма да се състои”, обобщава Иван Лизан.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.