/Поглед.инфо/ Германия влиза в 2019-та година с три международни кризи, изискващи нейното участие, пише Deutsche Welle. През новата година правителството в Берлин ще трябва да се заеме с проблемите на еврото, свързани с позицията на Италия и нейния бюджетен дефицит, да допринесе за разрешаването на украинската криза, както и да предприеме нещо в Сирия, където Германия вече престана да бъде значителен играч.
2019 г. във външната политика на Германия започва неспокойно, пише Deutsche Welle. От гледна точка на изданието, на немското правителство му предстои да се погрижи за трите нерешени кризи: украинската, сирийската и кризата с еврото.
След драматичното спасяване на такива обременени със значителен дълг страни като Гърция, самото съществуване на еврото е под въпрос, отбелязва авторът. Във всеки случай толкова сериозно оценява ситуацията председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Този път Италия даде повод за безпокойство.
Въпреки факта, че правителството в Рим намери компромис с Европейската комисия, предшестващото развитие на събитията оставя горчива утайка, пише Deutsche Welle. Както напомня вестникът, италианското правителство, което съставляват популистката партия „Движение 5 звезди“ и дясната „Лига“, открито се противопоставиха на Европейската комисия. Брюксел отклони бюджетния проект на Рим, тъй като от гледна точка на ЕС предвиждаше твърде силно увеличение на външния дълг на Италия.
Бившият министър на финансите на Германия Волфганг Шойбле смята, че е погрешна такава позиция, при която нарастването на външния дълг може да помогне на Италия да се справи с бюджетен дефицит. Впрочем той смята, че финансовите пазари ще дисциплинират Италия: "Считам, че пазарите ще им кажат: няма да получите никакво финансиране". В същото време Шойбле взема на сериозно факта, че италианското правителство просто иска да наруши европейските установки. "Не ми харесва когато ме шантажират", подчерта бившият министър на финансите на Германия.
Въпреки че досега се избягва сериозния раздор, италианското правителство има силен лост за натиск върху Европа, отбелязва Дойче Веле. Ако Европейската комисия наложи глоби на Италия, тя ще стимулира десните популисти в цяла Европа. Няколко месеца преди европейските избори това, разбира се, е последното, което иска Европейската комисия, твърди изданието. Но ако тя отстъпи, това ще разклати авторитета й.
Тези разногласия във всеки случай повдигат въпроса колко сериозно ЕС приема своите собствени правила. Френският президент Емануел Макрон след протестите на "жълтите жилетки" също направи финансови отстъпки, които ще увеличат бюджетния дефицит на Франция, а след това може да възникне нов конфликт.
Друга продължителна тема остава конфликтът между Русия и Украйна след „анексирането на Крим“, пише Deutsche Welle. Германия и Франция постоянно подкрепят възобновяването на взаимното разбирателство между страните, включително след инцидента в Азовско море в края на ноември. Както напомня изданието, руската морска гранична охрана отказа да пусне три украински кораба през Керченския проток в Азовско море. Москва смята този пролив за руска суверенна територия. Украинският президент Петро Порошенко малко преди срещата на върха на ЕС в средата на декември в Брюксел се обърна към ЕС: "Трябва да увеличим международния натиск върху Русия".
Но, по въпроса за антируските санкции ЕС е разделен, продължава изданието. Някои страни искат санкциите да бъдат премахнати, защото те имат лош ефект върху техния бизнес. Други предпочитат да налагат още наказания на Москва. Те също критично се отнасят към това, че Германия получава газ от Русия директно през газопровода, който минава през Балтийско море, и иска този проект да бъде развит. Както заяви Ангела Меркел на срещата на върха на ЕС в средата на декември, държавните и правителствени ръководители на ЕС се съгласиха, че няма предпоставки за вдигане или облекчаване на санкциите, но те също и не бяха засилени.
Според заместник-председателя на Европейската комисия "санкциите не са наказание, а мотивация за Русия да се върне в цивилизования свят". Меркел също постоянно търси диалог с Владимир Путин, но все още не е успяла да постигне решение на украинския конфликт, пише Deutsche Welle.
След повече от седем години гражданска война в Сирия, страната се оказа напълно опустошена, продължава авторът. Милиони хора станаха бежанци. Президентът Башар Асад, с помощта на Русия и Иран, успя да си върне областите, намирали се под контрола на бунтовниците. Терористичната организация "Ислямска държава"* загуби повечето от предишните си територии. В Германия възникна въпросът могат ли стотици хиляди сирийски бежанци да се върнат в родината си. Германското външно министерство обаче все още счита ситуацията в Сирия за ненадеждна. Бежанците все още не се експулсират в Сирия, отбелязва авторът на статията.
Междувременно Европа е уморена от напразните усилия за установяване на мир в Сирия, твърди изданието. Някои политици казват, че въпреки всички съмнения, трябва да преговарят с Башар Асад. Според версията на експерта по Близкия изток, Гуидо Щайнберг, правителството в Берлин невнимателно заложи на това, че Башар Асад скоро ще бъде свален. Ако обаче наистина искаше това, то тогава трябваше да осигурят военна подкрепа на въстаналите, счита експертът. Днес Германия изобщо е престанала да бъде играч в този конфликт като цяло, оплаква се Щайнберг.
Съвсем различни обвинения се налага да изслушват в немското правителство във връзка с войната в Йемен, отбелязва Дойче Веле. По данни на ООН в момента там се разгръща най-тежката хуманитарна криза в света. От дълго време Германия доставя оръжие на Саудитска Арабия, която подкрепя правителството на Йемен в борбата срещу бунтовниците. Дори и сега, когато износът на оръжие за Саудитска Арабия е спрян, германският отбранителен концерн Rheinmetall продължава да доставя оръжие на Саудитска Арабия чрез дъщерните си компании, твърди Deutsche Welle.
* “Ислямска държава” (ИД) - организацията е призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.
Превод: В.Сергеев