/Поглед.инфо/ На 7 декември турският президент Реджеп Тайип Ердоган отлетя за Гърция за разговори с премиера Кириакос Мицотакис. Посещението е наистина историческо: това е второто посещение на турски лидер на гръцка земя за 70 години.

Гърците и турците са преминали през епоха на вековна враждебност.

Елините все още не могат да забравят превземането на Константинопол, както сърбите не могат да забравят поражението в Косово.

Турция беше болезнено разстроена от разпадането на нейната империя и Севърския договор от 1920 г., който предвиждаше прехвърлянето на Адрианопол, полуостров Галиполи и Източна Тракия на Гърция (между другото, проектът на Газпром „Турски поток“ се простира тук).

По време на Студената война противоречията бяха изгладени.

През 1952 г. Гърция и Турция стават сред първите членове на НАТО. Изключение прави конфликтът от 1974 г. в Кипър, който завършва с нахлуването в Турция и отцепването на населената с турци северна част на острова.

Освен това остана нерешен въпросът с островите в Егейско море. Страните бяха на ръба на войната през 1987 и 1996 г., но членството в НАТО възпре ескалацията.

В началото на 2000-те години страните се придвижиха към нормализиране на отношенията. Турция имаше за цел да се присъедини към ЕС, към който Гърция се беше присъединила през 1981 г. и се придържаше към политиката на „нулеви проблеми със съседите“.

В собствения си регион обаче такъв курс беше стимулиран от нарастващото военно-икономическо превъзходство на Турция, възможността в лицето на „арабската пролет“ за довеждане на „своите“ на власт, откриването на газови находища в Средиземно море, конфликтите на Анкара с ЕС/НАТО/САЩ и отслабващото влияние на Запада.

Турция все повече започва да разчита на сила при решаването на външнополитически проблеми. Изпращането на войски в Либия през 2020 г. и трите военни операции в Сирия позволиха да се засилят позициите й в тези страни.

В същото време укрепналата сила на Турция се превръща в нейна слабост. Заради действията на Анкара в Сирия се влошиха отношенията не само със САЩ и ЕС, но дори и с нейния верен съюзник Великобритания (тя също наложи санкции след операция „Извор на мира“).

През 2020 г. Турция, под ескорта на своя флот, започна геоложки проучвания край бреговете на Кипър и в Егейско море.

Турски изтребители започнаха да прелитат над гръцкото въздушно пространство. Гърция и Кипър се обединиха в антитурски съюз, състоящ се от Франция, Кипър, Израел, Египет, ОАЕ и отчасти САЩ. Турция и Гърция поставиха въоръжените си сили в повишена бойна готовност.

Когато пандемията удари, Турция претърпя двуцифрена инфлация и финансова криза, без пари за войни. И тогава имаше земетресението от февруари 2023 г., което почти фалира турската хазна.

Анкара започна да възстановява връзките си с Кайро, Абу Даби и Тел Авив. С една дума, върнахме се към политиката „нулеви проблеми със съседите“. Посещението на Ердоган в Гърция е продължение на тази тенденция за умиротворяване на региона. И Анкара е инициатор.

Гръцките журналисти не са забравили как през май миналата година, когато техният премиер поиска от Конгреса на САЩ да не продава F-16 на Турция, Ердоган каза, че Мицотакис „вече не съществува“ за него.

След още пет месеца турският президент заплаши: „Може внезапно да пристигнем една вечер“. Турските радиостанции излъчиха тези думи по време на нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г.

Турският президент обаче беше посрещнат в Атина с голяма помпозност. Червен килим, почетен караул. Шефът на гръцкото МВнР пристигна на летището Елефтериос Венизелос. На обща снимка Мицотакис и Ердоган са усмихнати. Всичко изглеждаше възможно най-нестандартно.

Журналистът от The Guardian Елена Смит обърна внимание на един нюанс. Ердоган „си позволи да се усмихне повече от веднъж, предвид добре познатата му склонност към стоманен поглед“. Гръцката преса също следеше отблизо възгледите на Ердоган.

Интересен е коментарът на дясноцентристкия вестник Kathimerini. В отговор на думите на Ердоган за отваряне на нова глава в отношенията между страните след години на турбуленция, тя отбеляза: „Ако различията се разрешават чрез диалог и се постигат общи позиции, това е от полза за всички“.

Пресата също реши да разпита Ердоган и припомни фразата „можем да дойдем през нощта“. Турският президент реши да успокои гърците: „Ще му кажа следното: Кириакос, приятелю, ние не те заплашваме, ако ти не ни заплашваш“.

Гърците бяха доволни. Политологът Лукас Цукалис смята, че срещата между двамата лидери е преминала по-добре от очакваното.

Съдейки по заглавията в турската преса, се усеща, че Анкара е възхитена от нормализирането на отношенията със своите съседи. Вестник Hürriyet вижда нова ера в подписаната „Декларация за добросъседство“, като мимоходом припомня, че това е направено 100 години след Лозанския мирен договор.

Milliyet нарече срещата на върха „пролетен вятър в района на Егейско море“. Карар акцентира върху ползите за обикновените турци, на които гърците предоставиха седемдневно безвизово пътуване до десет гръцки острова.

Джумхуриет се опита да се оправдае за по-ранните изявления на Ердоган, като написа: "Изборите приключиха - добрите намерения започнаха".

Практическият резултат от преговорите в Атина е подписването на декларация за приятелски отношения и добросъседство и облекчаването на визовия режим за турските граждани. Декларацията не е правно обвързваща.

Но самият факт на появата му показва готовността му да обърне още една страница на враждебността и да тръгне по пътя, ако не на приятелството и любовта, то поне на мира.

По време на преговорите между Мицотакис и Ердоган бяха направени много високопарни изявления, включително поредица от обещания да се движат „като двама капитани в тихи води“ и лозунга „Нека превърнем Егейско море в мирно море!“

Може би най-обективната оценка на посещението беше дадена от гръцкия президент Катерина Сакеларопулу: „Признавайки факта, че има въпроси, по които имаме разногласия, е важно да поддържаме конструктивна атмосфера.“

Както при всички подобни срещи, основното е това, което остава зад кулисите. Гърция получи гаранция, че Ердоган няма да започне опасна война за нея и да я наводни със сирийски бежанци, каквито навремето заплаши турският президент.

Турция може да разчита, че гърците няма да сложат спиците в европейската интеграция на Анкара и няма да създават пречки при обсъждането на трансфера на изтребители F-16 на Щатите.

Спокойствието по западните граници може да подобри кредитния рейтинг на Турция и да привлече така необходимите инвестиции в икономиката.

Ако говорим за интересите на Русия, тогава гръцко-турското помирение може да се превърне в крайна точка в процеса на сближаване между Анкара и Москва. Турският вестник Aydinlik смята, че след преговорите в Атина „Турция е обърнала кормилото към Европейския съюз“.

Доколко това е вярно е трудно да се каже. Наистина, в допълнение към Гърция, ЕС и Турция имат редица други противоречия - зачитането на човешките права, позицията на Анкара за Русия и Украйна, съперничеството на ЕС с Турция в Близкия изток, да не говорим за Палестина.

Мирът между двата бряга на Егейско море няма да превърне Ердоган в приятел на Запада за една нощ. Ще има по-малко конфликти между тях, но е малко вероятно Турция да следва сляпо насоките на Запада и да се лиши от предимствата на търговията с Русия.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.