/Поглед.инфо/ Плановете за изтегляне на войски от Германия са реакция на САЩ на опитите на Берлин да подкопаят външната му политика, пише в страниците на Focus Томас Егер, професор по международна политика в Университета в Кьолн. Нежелание да увеличат разходите си за отбрана, да се откажат от "Северен поток 2", от ядреното споразумение с Иран, както и от китайските инвестиции - тези, които поставят подобни предизвикателства пред доминиращата в НАТО страна, не трябва да се изненадват от последствията, смята експертът.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че смята да изтегли около една трета от американските войски от Германия, пише във Focus Томас Егер, професор по международна политика в Университета в Кьолн. Белият дом казва, че са предприели такава стъпка поради факта, че Берлин харчи твърде малко пари за отбрана, но има и други причини, убеден е експертът.

От гледна точка на политиката за сигурност, Европейският съюз е в "трудна ситуация" и това е така, защото през последните 20 години той е неактивен, не се подготвя за бъдещи предизвикателства. И такива са много, а два са от най-важните. Първо, Европа не е в състояние да издържи външния натиск от страна на други сили. Ако врагът е силен и сериозен, страните от ЕС са беззащитни срещу него. Второ, съюзът не е в състояние да гарантира сигурност и стабилност в близост до собствените си граници. Ярък пример за това са присъединяването на Крим и войната в Либия, отбелязва Егер.

Тези недостатъци са най-очевидни в Германия, която не само няма капацитет, но и „стратегическата култура“, за да започне подготовката за подобни предизвикателства. Вземете, например, проекта "Северен поток 2". В Берлин той е наречен „чисто икономически“, докато за други държави е „много политизирана стратегическа инициатива“. Съединените щати ясно заявиха от самото начало, че няма да позволят изграждането на газопровода. Сега "шегите приключиха", а американците заплашват да санкционират европейските предприятия, участващи в проекта.

Политиците в Берлин започнаха да говорят за реципрочна стратегия, но с тези разговори закъсняха с години, продължава Егер. Примерът с Великобритания показва какво предстои. Отначало Лондон се съпротивлява, но в крайна сметка, под натиска на САЩ, той отстрани китайската компания “Хуавей” от създаването на 5Г мрежа в своята страна. Освен това британците стават скептично настроени към инвестициите на Пекин, по-специално в енергийния сектор. Европейският също няма с какво да се противопостави на натиска от Вашингтон. И не трябва да се надява, че с идването на нов президент в лицето на демократа Джон Байдън, нещо ще се промени. Политиката на неговата партия спрямо Китай не е много по-различна от тази на Тръмп. „Ако Байдън бъде избран, той ще разочарова мнозина в Европа“, заключва авторът.

Очевидно е, че американците рано или късно ще се уморят от „заешкия манталитет на Германия по въпросите на политиката за сигурност“. По този въпрос политиците на САЩ са единни. Има породени съмнения обаче дали изтеглянето на войските от територията на ФРГ може да е от полза за Русия. Белият дом настоява, че този ход само ще сплаши Кремъл, както и ще увеличи солидарността между съюзниците в НАТО и ще подобри бойните възможности на съюза. Администрацията на Тръмп не говори за изтеглянето на войските, а за тяхното прехвърляне.

А на Конгреса на САЩ, на когото така се надяват германските политици, ще е трудно да се противопостави нещо на подобни аргументи, отбелязва Егер. В същото време натискът от страна на американците е и "приятелски натиск". Натискът от Русия и Китай ще бъде още по-силен, а целите им ще са по-големи. Кремъл иска да "пробие дупки" в ЕС, а Китай иска икономически да подчини Европа. Освен това и двете страни увеличават своето икономическо и военно влияние в Африка, много важен регион за европейците. Съюзът няма средства да устои на това и да защитава интересите си.

Струва си да припомним, че германските власти научиха за плановете на САЩ за изтегляне на войските от Германия от вестниците. „Беше доста унизително“, казва Егер. Още по-лошото е, че Берлин не участва в никакви американски планове за реорганизация на войските в Европа. Освен това ФРГ загуби влиянието си в НАТО, докато Полша и Италия, напротив, го увеличават. „И няма нищо чудно, защото през последните години германските правителства много пъти се опитват да подкопаят външната политика на САЩ. Вече казах за “Северен поток 2” и разходите за отбрана, но същото се отнася и за ядреното споразумение с Иран, както и за ограничаването на китайската външноикономическа политика. Онези, които поставят подобни предизвикателства пред доминиращата страна в съюза, не трябва да се изненадват от реакцията “, заключва професорът.

Превод: В. Сергеев