/Поглед.инфо/ По време на Студената война флотът на САЩ планираше да пуска подводници в студените северни води, където те трябваше да преследват съветски ядрени подводници, известни като "бумъри". Ако в Европа бе започнала война, американските съдове щяха да потопяват "бумърите" в така наречения им "бастион". По план това е трябвало да стане за минути.

Но този анти-бастионен план, тази "стратегическа анти-подводничарска война" е била лоша идея преди 40 години и ще бъде лоша идея и днес, според известен американски военноморски ветеран и политолог. 

Докато наистина Американският флот и съюзническите флотилии трябва да обмислят как да парират все по-развиващия се Руски флот, те също така трябва да бъдат абсолютно сдържани, когато става въпрос за заплахи срещу "бумърите" на Москва, предупреждава ветеранът и политолог Брадфорд Дисмъкс в "Нейвъл уор колидж ревю".

"САЩ трябва да избягват на всяка цена руските ядрени подводници при всички възможни обстоятелства", казва експертът. 

Все пак, да заплашваш ядрената мощ за възпиране на една страна в какъвто и да е контекст, освен при ядрена война, чиято цел е да унищожи цивилизацията, най-вероятно би предизвикало именно такъв апокалиптичен сблъсък.

"Може да се каже без квалификация, че изпълнението на стратегическата мисия за преследване и унищожаване на подводници днес е един от редките случаи, при които провалът би бил по-добър от успеха", твърди Дисмъкс.

Концепцията анти-бастион се формира през 70-те с навлизането в Съветския флот на подводниците клас "Делта" с техните ядрени ракети SS-N-8. Тези ракети позволяват на подводниците "Делта" да поразяват мишени на разстояние над 10 хиляди километра или иначе казано, да извършват възпиращите си патрули в Баренцово море и Арктическия океан. 

Седейки близо до родните пристанища, поставя съветските бумъри в обхвата на наземно базирани патрулни самолети и крайбрежни военни съдове. Корабите и самолетите са можели да пазят бумърите, запазвайки капацитета на СССР за "втори удар", т.е. възможността на Москва да отвърне на огъня след първоначална размяна на наземно базирани ядрени ракети. 

Поддържането на капацитета за втори удар е ключът към доктрината за взаимно възпиране, тъй като значи, че противникът ти не може да се надява да унищожи ядрените ти ракети с изненадваща атака. А когато врагът ти все пак има сила, която да нанесе втори удар, няма победители в ядрената война. Съответно ядрената война става все по-нежелателна опция. 

"Стратегическите подводници за ядрено възпиране и концепцията бастион се превърнаха в крайъгълен камък на руския капацитет за втори удар", се казва в историческо проучване на НАТО от 2017-та. 

Но стратезите на НАТО са били притеснени, че СССР може да нахлуе в Норвегия и Швеция, за да пази границите на бастиона. 

"Отдавна прието заключение е, че Съветският съюз ще се опита да превърне Балтийско море в mare nostrum", казва пред Ню Йорк Таймс норвежкият анализатор Кирстен Амундсен през 1986-та.

Поради това, НАТО е планирало да атакува бастионите. Американският флот подсилва собствените си подводни сили специално за тази цел, и дори дава ход на колосално скъпата подводница клас "Сийуолф", която е предназначена специално за опериране в покритите с лед части на руските бастиони.

Усилията на Алианса подкопавали взаимното ядрено възпиране, пише Дисмъкс.

"Смъртоносната междуконтинентална ядрена заплаха, която успешната стратегическа мисия за унищожаване на вражеските подводници би създала за нацията, щеше да бъде понесена без ясна или изпълнима стратегическа цел", категоричен е той.

За щастие Студената война свършва преди стратегическата специална мисия за преследване на подводниците да се развие в напълно дестабилизиращ фактор. Тридесет години по-късно, обаче, Русия модернизира подводните си сили на фона на руско-НАТО-вското напрежение. И в отговор на това, Американският флот засилва чрез учения под ледовете и нови торпедота капацитета си да изпраща подводници в най-северните води. 

"Изправени пред тази реалност, стратезите на Русия най-вероятно трудно биха били убедени, че Съединените щати имат намерение да избягват ядрените им подводници", смята военноморският експерт. 

А това, убеден е той, може да провокира руснаците да се насочат към американските бумъри, с всички произтичащи от това последствия.

Американският флот и съюзниците му трябва да преосмислят дългогодишните си убеждения, че е добре да контрират руските ядрено-балистични подводници, и то във водите близки до Русия. 

"Народната мъдрост отдавна е казала, че трябва да се страхуваш не от това, което не знаеш, а от това, в което си най-сигурен", заключва Дисмъкс.

Превод: СМ