/Поглед.инфо/ Сенаторът от САЩ Марко Рубио публикува в Twitter снимки на Муамар Кадафи, за да подскаже на Николас Мадуро каква съдба очаква „лошите диктатори“, съобщава Fox News. В същото време, както отбелязва телевизионният канал, американският политик игнорира факта, че резултат от нахлуването в Либия стана търговията с роби и миграционната криза, а не демокрацията.
Напоследък редица видни демократи възхваляват икономическата система, наречена "социализъм". Венецуела е социализъм от 20 години. Резултатите са долу-горе. Неравенството в доходите е едно от най-лошите в света: 90% от страната живее в бедност, докато управляващата класа пътува до Швейцария, за да си почине. Впечатляващо разпръскване! Средностатистическият венецуелец е отслабнал от глад почти с 25 фунта. С една дума, катастрофа.
Но за венецуелците и за нас американците ситуацията може да се влоши. САЩ току-що въведоха нови санкции срещу Венецуела. Някои на конгреса вече приветстват смяната на режима. Познато ли звучи?
Наскоро един сенатор-републиканец публикува в Twitter две снимки на бившия диктатор на Либия Муамар Кадафи. На първата Кадафи се усмихва; на втората, той е показан в кръв и мръсотия, малко преди да е бил измъчван, изнасилен и убит. Посланието е ясно: лошите диктатори ще бъдат свалени от САЩ. Мадуро трябва да внимава.
Но, в този туит не се казва нищо какво е станало с Либия след намесата на Хилари Клинтън и свалянето на Кадафи. Сега Либия процъфтяваща демокрация ли е? Не. Това все още е разкъсана от войната адска дупка. Още по-лошо: в най-големите й градове процъфтяват пазарите на роби. Някога Кадафи защитаваше Европа от масовата миграция. Сега Либия стана основната отправна точка за огромен брой мигранти, незаконно пристигащи в Европа.
Урокът е съвсем очевиден: понякога дори ужасни диктатори са за предпочитане пред хаоса, който идва да ги замени. Нашето ръководство не е научило това. Как нападението на Венецуела ще подобри положението в нашата страна? Ще направи ли то Америка по-сигурна и просперираща? Не, няма. Но не това е въпросът! Мисълта, че американската външна политика трябва да бъде от полза за Америка, се превърна в причудлив исторически паметник, който повече не може да бъде намерен никъде. Като телефонни кабини или телевизия, достойна за доверие. Тях просто вече ги няма!
Доклад на Брукингския институт прогнозира, че кризата във Венецуела може да доведе до появата на 8 милиона бежанци. Това е дори повече от броя на избягалите от сирийската гражданска война! Това е катастрофа.
Двама безразсъдни конгресмени от Флорида предложиха да се предостави на венецуелците в Съединените щати „временно защитен статут“. С други думи, дори и да идват незаконно, те могат да останат. Завинаги. Подобен „временен статут“ никога не се отменя. За Никарагуа все още е в сила „временен статут“, за да може страната да се възстанови от урагана преди повече от двадесет години. Ако Венецуела получи това обезщетение, ще бъде така и по време на старостта на внуците ви. Гарантирам.
И ако изпратим военните там, няма да отидат никъде. Точно както американските войски не се оттегляха от Сирия, Ирак, Афганистан, или, щом заговорихме за това, Корея. Постоянни задължения за решаване на временни проблеми - това е кратката характеристика на външната ни политика. Във Вашингтон никой не научава нищо.
Превод: М.Желязкова