/Поглед.инфо/ Последните действия на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган не оставят надежда за възраждане на съюза на Турция със Запада, предполага L'Express. Според автора на статията, поведението на Анкара в Сирия, сътрудничеството с Русия и подкрепата за режима на Николас Мадуро във Венецуела говорят за това, че конфронтацията със Запада е станала стратегически избор за турския лидер.
"Този въпрос предизвикваше безпокойство и преди, но сега той се изправя с цялата си острота: може ли Франция и Европа като цяло да разчитат дори на най-малката помощ от Турция?", пита L’Express.
Ако през 2016 г., след сключване на споразумението за разполагане на нова вълна от сирийски бежанци на турска територия, Европейският съюз все още се надяваше да установи нова „студено-реалистична“ линия на преговори с „мюсюлманската страна, която винаги се е стремила да поддържа близки отношения със Запада“, тогава днешните „нон-стоп“ трансформации” на Реджеп Тайип Ердоган очевидно говорят, че това е невъзможно, отбелязва авторът на статията.
„Освобождението на Анкара от бившите алианси и ориентации днес е достигнало своята пълнота, от сега нататък то се е превърнало в стратегическа посока, част от която е пренебрежителното отношение към Североатлантическия алианс: виждали ли сте някога държава-членка на НАТО, която би купувала ракети от класа земя-въздух C- 400 от Русия или е поръчала първата си атомна електроцентрала на руски концерн?”, пише изданието.
Последните събития, свидетелстващи за нарастващото отдалечаване на Турция от партньорите, изглеждат на списанието "изключително тревожещи". Както напомня изданието, след изтеглянето на американските войски от Сирия, кюрдите, които държат френски радикални ислямисти в затворите си, предупреждават, че в случай на нападение от Турция те ще бъдат принудени да освободят затворниците на свобода. В резултат на това семействата на джихадистите трябва да бъдат прехвърлени в Ирак и оттам във Франция, тъй като "Анкара няма да има желание да улесни задачата за транзита на тези опасни терористи и техните потомци единствено, за да окаже услуга на Франция". Напротив, режимът на Ердоган ще се радва на възможността да „плати със същата монета“ на Френската република, която толкова често напомняше на турския президент за неговите задължения по отношение на човешките права, сигурен е авторът на статията.
За онези, които обясняват поведението на Турция в Сирия с близостта на сирийските кюрди до турската Кюрдска работническа партия, която е призната за терористична организация в Анкара, журналистът на изданието цитира друг "абсолютно екзотичен и много красноречив" пример: "По отношение на експлоататорския, грабителския и авторитарен режим на Николас Мадуро във Венецуела който днес се оспорва от лидера на опозицията Хуан Гуайдо Ердоган се придържа към същата гледна точка, както и руснаците".
„Мадуро, приятелю, дръж се. Ние сме с теб!”- подкрепи Ердоган венецуелския управляващ в телефонен разговор. Както отбелязва изданието, между Турция и Венецуела съществуват тесни икономически и финансови връзки, а резултатът от посещението на Ердоган в Каракас, където той е бил "приет като султан" през декември миналата година, е попълването на "многополюсния полк" на Мадуро, част от който са също Русия и Иран.
Превод: М.Желязкова