/Поглед.инфо/ Москва предупреди, че в случай на ескалация на конфликта в Арктика ще предприеме военно-технически мерки, адекватни на възникващите заплахи. Какви?

За човек, далеч от военно-политическите процеси, развиващи се в Арктика, изявлението, направено от руския посланик в Дания Владимир Барбин , може да изглежда неочаквано .

На 17 юли дипломатът предупреди, че в случай на въоръжен конфликт около Гренландия (остров в рамките на датското кралство), Москва възнамерява да предприеме редица „военно-технически мерки, адекватни на възникващите заплахи“.

По думите на дипломата, в контекста на рязко влошаване на международната обстановка, чиито последици се отразиха негативно на делата в Арктика, конфликтът за Гренландия ще има още по-негативно въздействие върху регионалната сигурност.

Освен това, според Барбин, датските власти, спекулирайки с предполагаеми заплахи от Русия, се застъпват за засилена военна активност от страна на страните от НАТО, които не са членове на региона, в Гренландия и не изключват създаването на база на алианса на острова.

Така, наскоро, по инициатива на Копенхаген, военната активност на Франция в района на Гренландия се засили осезаемо. Кралството възнамерява също така да засили военното сътрудничество с Германия, Великобритания и други страни от алианса.

Изглежда: нека се укрепват, да взаимодействат, да бъдат активни... Какво ни интересува? Къде е Гренландия и къде е Русия?

Всъщност не е толкова просто. Огромният остров, миещ се от водите на Северния ледовит океан и 83% покрит с вечен лед, той е крайната точка на така наречения Зелен кей - морски коридор между Гренландия, Исландия и Великобритания. Това е, което Западът нарича впечатляваща водна пропаст на по-малко от 200 мили южно от Гренландия. И малко над 500 мили северно от Шотландия.

В Русия тя е по-известна като пролуката Гренландия-Исландия-Обединеното кралство, основната линия за противоподводна отбрана на НАТО в Северния Атлантик. В долната част на която, през 50-те години на миналия век, САЩ разположиха системата за подводно наблюдение SOSUS.

Целта е мигновено да се запише и предаде по кабели до бреговите постове на Алианса шумът от първо съветските, а след това и руските атомни подводници, когато те се стремят тайно да излязат на бойно патрулиране в необятните простори на Северния Атлантик от базите на Северния флот на Колския полуостров.

И след това, след като благополучно изчезнат в океанските дълбини, с пълен товар от ракети, да отидат на бойно дежурство където и да е. Най-често до източното крайбрежие на Съединените щати.

Ако не се е случило прехващане от страна на НАТО на фарьорско-исландската граница, руските атомни подводници са далеч и неизвестно къде... Както показва опитът от дългогодишната ни конфронтация с американците, търсенето им е почти безполезно в гигантските океански простори. С всички произтичащи от това обстоятелства за стратегическата сигурност на територията на САЩ и целия блок на НАТО.

Поради тези обстоятелства, още от Студената война, американците смятаха Исландия и Гренландия за свои стратегически аванпостове по въпросния маршрут. И действаха съответно.

От 1954 г. насам патрулните самолети на военноморските сили на САЩ са постоянно базирани в исландската предна въздушна база Кефлавик.

Още по-драматични събития се разиграват в северния край на Грийн Куей, само на 800 километра от Северния полюс. До 1959 г., по време на операция „Леден червей“, американците, в съгласие с датчаните, построяват своята свръхсекретна военна база „Лагер Сенчъри“ върху ледения щит на Гренландия.

В дебелината на леда са направени 23 огромни тунела. Главният е бил с размери 10 на 8 метра. От него са се отклонявали странични магистрали. Вътре в тях са били монтирани 32 сглобяеми постройки с различно предназначение.

А също и работилници, лаборатории, офиси, добре оборудвани кафенета, барове, фитнес зала, библиотека. За здравината на конструкциите всичко това беше покрито отгоре със стоманени арки.

Но основното е, че САЩ са възнамерявали да разположат под леда до 600 ракети с ядрени бойни глави, насочени към Съветския съюз. А също и преносим ядрен реактор ПМ-2А за автономно захранване на лагера „Сенчъри“.

Вярно е, че американският „Леден червей“ издъхна, след като по същество така и никога не се беше родил. Оказа се, че американските геолози не са успели да предскажат точно движението на ледените покривки в Гренландия. Преместването на леда на острова се оказа по-мощно от очакваното.

В резултат на това, поради постоянната деформация на тунелите и разрушаване на инфраструктурата, през 1966 г. ядреният реактор е спрян от експлоатация и използването му е трябвало да бъде прекратено.

Като цяло всичко кипеше така до самия край на Студената война. Докато нашите ядрени подводници, след разпадането на СССР, не се оказаха заключени в собствените си бази с години.

Изглеждаше, че едно от основните главоболия на Северноатлантическия алианс най-накрая е потънало в забрава.

НАТО, усетило вкуса на уж окончателната победа, се отпусна лекомислено. Ето защо през септември 2006 г. последният американски военен самолет напусна Кефлавик. Както се смяташе – завинаги.

Освен това, през 2011 г. 2-ри флот на ВМС на САЩ, който дълго време отговаряше за създаването на благоприятен оперативен режим за Съединените щати в Северния Атлантик, беше разформирован.

Но много неща се промениха в света през последните десетилетия. Възраждането на нашия атомен подводен флот започна със завършването на строителството на нашата многоцелева атомна ракетна подводница К-335 „Гепард“ (проект 971У „Щука-Б“) след 11 години на пръв поглед безнадеждни и безпарични изпитания на стапелите в Северодвинск, която обаче стана първата руска атомна подводница, въведена в бойния състав на руския флот.

Малко по малко, процесът на възраждане в океанските дълбини започна да се ускорява от Москва. В отговор, Вашингтон обяви през януари 2020 г. спешното завръщане на Втори флот в Северния Атлантик.

Още на 3 февруари 2020 г. началникът на военноморските сили на НАТО вицеадмирал Клайв Джонстън се оплака, че руската подводна активност в Северния Атлантик надхвърля нивото от Студената война. Според адмирала „Русия е направила впечатляващ технологичен скок. Руските подводници вече имат по-голям обхват, имат по-добри системи, имат оперативна свобода“.

Вицеадмирал Андрю Луис, командир на 2-ри флот на ВМС на САЩ, незабавно предупреди хората си за същото . Той каза следното: „Новата ни реалност е, че сега, когато нашите моряци свалят котвите си и отплават, те могат да очакват да действат в контакт с врага от момента, в който напуснат Норфолк.“

Виждаме все повече руски подводници, разположени в Атлантическия океан. Тези подводници са по-мощни от всякога и са способни да работят за по-дълги периоди от време с по-смъртоносни оръжейни системи.

При новите условия военно-политическата обстановка отново започна да кипи пред очите ни.

В последните новини от тези географски ширини, миналия април, вече пенсионираният генерал от американската армия Кристофър Каволи, тогавашният върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, заяви пред Конгреса, че достъпът до водите и въздушното пространство около Исландия е „абсолютно необходим за Съединените щати“.

И преди няколко седмици, на 9 юли, в Исландия, единствената държава-членка на НАТО, която няма собствена армия, се случи значимо събитие. За първи път в историята на тази страна американската многоцелева атомна подводница USS Newport News (SSN 750) от клас „Лос Анджелис“ влезе в нейното столично пристанище Рейкявик.

Появата на американска противолодочна подводница в оригиналния ѝ вариант на исландския кей може да означава само едно: НАТО реши да засили готовността си за борба с проникването на нашите ядрени подводници в Северния Атлантик по всякакъв възможен начин. Затова USS Newport News и други от класа „Лос Анджелис“ със сигурност отсега нататък ще кръжат постоянно в тези води.

Военната активност на западните съюзници също нараства около Гренландия. В началото на януари 2025 г. френският външен министър Жан-Ноел Баро предупреди, че Париж е готов да изпрати войските си на все още датския остров.

А през юни френският президент Макрон внезапно посети Рейкявик и потвърди готовността на страната си поне да участва във военни учения в Арктическия регион.

Може ли Русия да гледа безразлично как НАТО става все по-нагъл в действията си в Арктика? Като слон в магазин за порцелан... Разбира се, че не. Защото има много повече легитимни интереси във високите географски ширини от Франция. Или Великобритания и Германия.

Което е причината за предупреждението, току-що отправено от руския посланик в Дания. Но тук би било добре да се разбере: какви решителни „военно-технически мерки, адекватни на възникващите заплахи“ е способна да предприеме нашата страна в отговор на появата на нова база на НАТО в Гренландия?

Вероятно спектърът от възможни отговори от Москва е доста широк. От насочване на атаките срещу новия полярен гарнизон на Северноатлантическия алианс с нашите „Искандери“, „Калибри“ и „Орешници“. До организиране на редовни полети над острова от стратегически бомбардировачи Ту-160 или Ту-95МС.

Но бих предложил да се обърне специално внимание на прогноза, публикувана наскоро в полската преса от Варшавския институт, аналитичен център, основан през 2014 г., който активно промотира политиката на НАТО. Статията е озаглавена, колкото и тревожно да е, „В случай на въоръжен конфликт със Запада, руснаците ще превземат Шпицберген“.

От разсъжденията на варшавските експерти: „Архипелагът не представлява голяма икономическа стойност, но за руските военни е важна точка на картата на Арктика, която се милитаризира интензивно от Москва. Шпицберген – въз основа на договора – е демилитаризирана зона, където е разрешена стопанска дейност. Освен Норвегия, само Русия извършва такава дейност на архипелага. И Москва се опитва да използва възможността да увеличи присъствието си на Шпицберген.“

Какви предимства би могло да даде това на Русия? Отговор: „Чрез инсталирането на радари и ракетни системи там руснаците ще засилят зоната за противодействие и ще ограничат маневреното пространство на силите на НАТО в Баренцово море близо до основните бази на Северния флот.“

Американското списание National Interest разви същата тема още по-задълбочено. То писа, че ако започне война между Русия и страните от НАТО, Шпицберген ще се превърне в една от първите цели на Москва. Защото контролът над архипелага ще позволи максимално да се осигурят операциите на руския подводен флот в Северния Атлантик. А спешното изграждане от руснаците на базата им на Бьорн, най-южният остров на архипелага, ще позволи на корабите на Северния флот директно и свободно да влизат в Баренцово море.

NI уверява: „Всъщност Шпицберген е критичен компонент на стратегията [натовския блок - "SP" ) за отказ на достъп A2/AD в Северния Атлантик. Ще го завземе ли Русия сега? Не. Ще го направи ли, ако избухне война? Абсолютно да.“

Накрая, през април 2025 г., дори Хонконг се заинтересува от същата тема. „Asia Times“, в статия на Стефан Волф, професор по международна сигурност в университета в Бирмингам, озаглавена „Топящият се арктически лед подхранва имперските амбиции на САЩ и Русия“, публикува следното: „Ако САЩ имат право да претендират за Гренландия от съображения за сигурност, тогава Русия може да има и претенции към Шпицберген /Свалбард/ в новия стратегически баланс на силите в Арктика.“

Значението на подобна стъпка за Русия американският професор обяснява по следния начин: „От гледна точка на Кремъл, това не е толкова въпрос на историческите претенции на Русия към Шпицберген, колкото по-скоро на присъствието на Норвегия и НАТО в стратегическия регион на стика на Гренландско, Баренцово и Норвежко море.“

Оттам е възможно да се контролира корабоплаването по руския Северен морски път. Когато (или още по-добре, ако) Централният арктически коридор между Гренландия и Шпицберген заработи, стратегическото значение на архипелага ще се увеличи още повече.“

Не е ли това сценарият, който посланик Владимир Барбин е имал предвид, когато е казал „решителни военно-технически мерки“? Ако е така, тогава нашите потенциални противници имат още една причина да спрат едностранното си нахлуване в Арктика. И поне да помислят отново добре.

И това всъщност може да се счита за основна цел днес в зараждащата се конфронтация в полярните ширини.