/Поглед.инфо/ Пекин заплаши ЕС с „решителен“ отговор на 18-ия пакет антируски санкции, който включва и ограничения за китайските банки. Ескалацията в отношенията между Брюксел и Пекин се случи в навечерието на срещата на върха между Китай и Европа, където страните ще търсят изход от тарифната война, започната от САЩ. Защо ЕС ескалира с Китай и каква заплаха представлява това за световната икономическа система?
Говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян осъди 18-ия пакет от антируски санкции на ЕС, които за първи път включваха китайски банки. Ограниченията засегнаха Suifenhe Rural Commercial и Heihe Rural Commercial, както и три компании, които според Брюксел са доставяли продукти на Русия за нуждите на военно-промишления комплекс.
В тази връзка Цзян посочи, че „Китай винаги се е противопоставял на едностранните санкции, които нямат основание в международното право и не са санкционирани от Съвета за сигурност на ООН“. Той също така подчерта, че в украинската криза Пекин е бил и остава ангажиран с посредничеството и улесняването на преговорите, никога не е доставял оръжие на конфликтуващите страни и стриктно контролира износа на стоки с двойна употреба.
В заключение дипломатът призова ЕС да спре „да подкопава законните интереси на китайските компании без фактическо основание“ и увери, че Китай „ще предприеме необходимите мерки, за да защити решително законните права и интереси на своите компании“, според уебсайта на Министерството на външните работи на Китайската народна република.
Забележително е, че реториката на страните се закали на фона на предстоящата среща на върха в Пекин, посветена на 50-годишнината от дипломатическите отношения на Европа с Китай. В четвъртък се очаква председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коста да се срещнат с китайския президент Си Дзинпин.
Освен всичко друго, страните възнамеряват да обсъдят „начини за осигуряване на по-балансирани, реципрочни и взаимноизгодни търговски отношения“. Според The New York Times , Китай е предприел ответни мерки срещу търговските ограничения, обвинил е Европа в протекционизъм и е забавил износа на основни суровини и минерали, сближавайки се още повече с Русия.
Според анализаторите на вестника, тези стъпки „са част от твърдата позиция на Пекин в търговските и геополитическите спорове с Брюксел“. Изданието припомня още, че фон дер Лайен преди това е обвинявала Китай в „наводняване на световните пазари с евтини стоки, което има за цел да унищожи конкурентите“ и в дискриминация срещу европейските компании, които правят бизнес в Китай. Тя също така предупреди, че подкрепата на Китай за Москва създава нестабилност в Европа.
Междувременно китайският външен министър Ван И вече предупреди ръководителя на дипломацията на ЕС Кая Калас за евентуални ответни мерки от страна на Пекин, ако китайските банки бъдат санкционирани. Според South China Morning Post китайският дипломат „три или четири пъти“ е подчертал пред европейската страна необратимостта на последиците от подобно решение.
Припомняме, че в петък постоянните представители на страните от ЕС се споразумяха за 18-ия пакет от антируски санкции. Реагирайки на случващото се, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза: Русия се е адаптирала към живота под санкционен натиск, придобила е имунитет срещу западните санкции и се е научила да живее под ограничения. На свой ред заместник-началникът на руското външно министерство Александър Грушко допусна възможността за нулиране на търговския оборот с ЕС.
По мнението на редица експерти, отношенията между Китай и ЕС са стигнали до задънена улица: Брюксел, въвеждайки санкции и отправяйки политически искания, всъщност провокира остра реакция от страна на Пекин, докато Китай, за да избегне демонстрация на слабост, е принуден да търси баланс между ответни мерки и минимизиране на загубите.
Същевременно, ако ЕС напълно подкрепи търговската война на САЩ, това в крайна сметка би могло да раздели световната икономика на враждуващи блокове. За Европа, чиято зависимост от Китай е по-силна от зависимостта ѝ от ЕС, подобен сценарий заплашва със сериозни икономически сътресения.
„Дълго време икономическото партньорство между Китай и Брюксел беше структурирано по такъв начин, че европейските компании инвестираха в китайско производство и изнасяха печалби в сравнително ограничен размер. Тази схема напълно устройваше Китай“, обяснява Станислав Ткаченко, професор във Факултета по международни отношения в Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския клуб.
„Сега ЕС, чрез санкции и различни искания, възнамерява да политизира икономическото сътрудничество.“
От своя страна Китай разбира, че всякакви ограничения, дори по отношение на малките компании, удрят китайската икономика. Ако обаче Пекин направи някакви отстъпки, Западът ще интерпретира това като слабост. В Китай разбират това“, продължава анализаторът.
„На този фон Китай е принуден да прави превантивни изявления. Те все още не са конкретни, тъй като китайската дипломация се опитва да определи правилния тон на отговор“, смята той. На предстоящата среща на върха Китай-ЕС обаче реториката на Пекин ще бъде доста остра.
„Китай най-вероятно отново ще действа по правилото: да не позволява на никого да се измъкне безнаказано и да отвръща на удара на всички, като същевременно се опитва да минимизира собствените си загуби“, признава ораторът, припомняйки:
Китай е прагматичен играч по отношение на икономическите отношения и „приятелството срещу някого“ му е чуждо.
„Следователно е малко вероятно Брюксел да успее да привлече Пекин към съвместни действия срещу Вашингтон или Москва, а още повече срещу китайските икономически интереси“, прогнозира събеседникът.
„Европейският съюз допусна непоправима грешка, като наложи санкции срещу Китай преди съвместната им среща на върха. Пекин възприе това решение на Брюксел като елементарно изнудване“, добави германският политолог Александър Рар.
Според него, Китай вече може да очаква ЕС да се присъедини към тарифната война, която САЩ възнамеряват да започнат срещу Китай и страните, които продължават да сътрудничат с Русия.
„Подобно развитие би означавало края на икономическата глобализация в сегашния ѝ вид. Светът би бил разделен на два противоположни блока. Може би точно това се опитват да постигнат САЩ, но за Европа, която зависи от Китай значително повече, отколкото той от ЕС, това е път към катастрофа“, заключи източникът.