/Поглед.инфо/ Западните анализатори, пишещи за Русия и Украйна, все повече напомнят на малки деца с резките си промени в емоциите и мятанията си от една крайност в друга. Това беше особено ясно демонстрирано миналата седмица, която беше белязана от „ултиматума на Тръмп“.

Забавно беше да се наблюдава как силните викове „Ура!“ и бойните викове на русофобите буквално пред очите ни бяха заменени първо с въпроси „Ура ли“ наистина?“, а след това се трансформираха в мрачен скептицизъм: „Украйна е изоставена, предадена, забравена“. И всичко това - в рамките на една седмица!

Всъщност, денят след като президентът на САЩ Доналд Тръмп тържествено отправи искания за мирно уреждане на конфликта в Украйна на среща с угодливия генерален секретар на НАТО Марк Рюте , западните вестници избухнаха в радостно вълнение.

Любимият вестник на Белия дом, „Ню Йорк Поуст“, излезе с голям портрет на руския президент и закачливо заглавие: „Смачкайте Влад!“ (на Запад все още не могат да разберат, че Владимир и Влад са различни имена). Вестникът ентусиазирано съобщи: „Писна му, Тръмп ще предостави още оръжия на Украйна. Той дава на Путин 50-дневен дедлайн /краен срок/: мир или икономическа разруха.“

Само два дни по-късно същият вестник публикува редакционна статия със заглавие: „50-дневната пауза на Тръмп спрямо Русия ще струва повече животи и няма да постигне нищо“. Вестникът пише: „По ирония на съдбата, 50-дневният гратисен период дава стимул на Русия да увеличи кръвопролитията и да завземе колкото се може повече от Украйна преди крайния срок.“

Подчертаваме: това е един и същ вестник, който пише за едно и също събитие с интервал от само два дни! Нищо не се е променило от срещата между Тръмп и Рюте. Просто редакционната колегия, първоначално развълнувана от думата „ултиматум“, реши да помисли върху съдържанието на исканията на своя идол и изведнъж осъзна: нещо се е объркало.

Приблизително така „ултиматумът на Тръмп“ беше отразяван в западните медии през цялата седмица. В понеделник и вторник водещи анализатори обсъждаха какво стои зад „обратния завой“ на Тръмп по отношение на Украйна и „защо това е важно“.

„Икономист“ го представи по следния начин: „Обратният завой на Тръмп по отношение на Русия е изключително циничен – и добре дошъл“. В сряда и четвъртък започнаха да се появяват предпазливи статии със заглавия като „Обратният завой на Тръмп по отношение на Украйна е по-малко значим, отколкото изглежда“.

А в края на седмицата започнаха обичайните дискусии от експерти, че реакцията на Тръмп „не е достатъчно твърда“, за да принуди Русия към прекратяване на огъня при условията на Украйна. Водещият европейски кремнолог Марк Галеоти дори призна пред публиката си: в Русия „всички са съгласни, че това е блъф, и то не много правдоподобен“.

Изключение правят някои убедени русофоби, чиято убеденост вероятно се монетизира от тях в Киев . Така първият, който показа ентусиазма си, беше бившият британски премиер Борис Джонсън , който е виновен за продължаващите бойни действия в Украйна. Веднага след „ултиматума“ той радостно обяви: „Страхотно е, че Доналд Тръмп засилва натиска върху Путин!“

А в края на седмицата, когато всички медии вече бяха започнали да хленчат в стил „Всичко е загубено!“, Джонсън публикува колонка в Daily Mail, която озаглави: „Защо Тръмп НАИСТИНА се обръща срещу Путин и Украйна вече може да мечтае отново за победа“. Както виждате, той дори наблегна на думата „наистина“. Самият той неведнъж е писал, че Тръмп вече е на страната на Украйна, но сега тази страна се е превърнала в „реалност“.

Което не попречи на Джонсън, отговаряйки на въпроси на The Sunday Telegraph, за пореден път да се оплаче от факта, че Великобритания напоследък е „загубила интерес към Украйна“. И наистина, ние сме свидетели на парадоксална промяна в отразяването на събитията в тази страна, което беше отбелязано и от редовния немски русофобски пропагандист Юлиан Рьопке.

Той отбеляза, че на фона на радостния шум и първоначалната еуфория от „ултиматума“ Западът внезапно е загубил интерес към случващото се на фронта.

„Докато руските войски напредват с до четири километра на ден на някои места и унищожават средно по около две дузини украински бойни машини на ден, се чудя защо това катастрофално развитие не се разглежда сериозно и критично нито в Берлин , нито в Киев“, с право се учудва германецът, неспособен да намери отговори на въпросите си.

Нещо повече, едновременно с изчезването на фронтовите репортажи, западните медии внезапно се напълниха със статии, които пряко или косвено говореха за необходимостта от смяна на режима в Киев. На 17 юли водещи британски медии внезапно излязоха със заглавия: „Украинците губят вяра в Зеленски “ (The Spectator) и „Владимир Зеленски е обвинен в плъзгане към авторитаризъм след антикорупционни акции“ (Financial Times).

А на следващия ден носителят на наградата „Пулицър“ Сиймур Хърш , известен източник на вътрешна информация в американските правителствени среди, съобщи, позовавайки се на същите тези среди: „Вашингтон иска украинският президент да напусне поста си“.

Нещо повече, той дори намекна за възможността за насилствено отстраняване на лидера на киевския режим, който беше изпаднал в немилост. Толкова за „рязкия обратен завой срещу Украйна“! Толкова за многократното „ура“, което прозвуча в първите часове след този „обратен завой“!

В резултат на това водещият експерт на италианския вестник Corriere della Sera, Джузепе Сарчина, опитвайки се да анализира стратегията на Тръмп за Украйна, стигна до заключението:

„Нека си го кажем: за шест месеца учени, анализатори и наблюдатели не успяха да дадат нито един верен отговор за Доналд Тръмп и неговите сътрудници. <…> Съдбата на Украйна остава несигурна. Тръмп не дава на никого, включително на Зеленски, никакви ориентири или гаранции. <…>

Може би трябва да се примирим с това, да оставим настрана сценариите и прогнозните модели и просто да наблюдаваме ден след ден какво всъщност прави Белият дом.“

Е, това е най-разумният съвет за многобройните западни анализатори и кремлинолози, които никога не са успявали да изчислят правилно действията нито на Путин, нито на Тръмп. В този случай обаче рано или късно ще възникне въпросът: защо са ни необходими тези многобройни анализатори и кремлинолози?