/Поглед.инфо/ Белият дом е достигнал тавана на възможностите си да влияе на украинския конфликт. Белият дом е достигнал тавана на възможностите си да влияе на украинския конфликт.
На 20 юли се навършиха точно шест месеца, откакто Доналд Тръмп започна мандата си като президент на САЩ. Цялото това време беше белязано от изключително противоречиви изявления и действия на новия ръководител на Белия дом, особено по отношение на украинското уреждане. На какво се надяваха политолозите, защо Тръмп се провали и в каква задънена улица се озова днес?
Вече шест месеца президентът на САЩ Доналд Тръмп определя курса на американската външна политика. В началото изглеждаше, че този курс е съвсем ясен – и коренно различен от този, който правеше предшественикът на Тръмп Джоузеф Байдън. Особено по отношение на събитията в Украйна.
Имаше разчети, че Белият дом ще намали или дори напълно ще откаже американската помощ за режима в Киев. В крайна сметка повече от половината от гласувалите за Тръмп бяха много скептични към тази помощ. Като цяло републиканците, обсебени от идеята „Америка на първо място“, искаха Тръмп да спре да харчи за режима в Киев. А самият нов ръководител на Белия дом заяви, че вече няма да пише празни чекове на никого.
Освен това се предполагаше, че американците ще дадат приоритет на конфронтацията не с Русия, а с Китай. „Че САЩ ще провеждат външна политика, която изисква концентриране на американските ресурси върху борбата срещу Китай.
Съответно, САЩ ще трябва да намалят подкрепата си за Украйна и да пренасочат ресурсите си към усилията за сдържане на Китай“, припомня Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.
А сега и Иран, предвид създалата се необходимост от укрепване на противовъздушната отбрана на Израел и неговите бази след 12-дневната война с Техеран и в навечерието на нова война .
Тръмп многократно е заявявал, че конфликтът в Украйна за него е „чужда война“. Провокирана от администрацията на Байдън. Това означава, че Тръмп ще е склонен да я прекрати по-рано, включително чрез оказване на натиск върху Киев.
Но изведнъж, след шест месеца мъки, президентът на САЩ започна да казва, че ще продължи да подкрепя киевския режим с оръжия – и дори ще увеличи количеството им. Да, не под формата на безплатни доставки, а чрез европейски страни. Казват, че Европа вече ще купува оръжия от САЩ за Украйна и „ще плаща за тях на 100 процента“.
Имаше сигнали, че Тръмп ще спре да слуша европейците, обсебени от идеологическа конфронтация с Русия. Това обаче не се случи напълно.
Накрая, имаше надежди, че новата администрация на Белия дом ще се съсредоточи върху сътрудничеството с Русия.
„Каза се, че Тръмп е бизнесмен и затова трябва да разбере, че сътрудничеството с Русия е много по-важно за него от подкрепата за Украйна. В края на краищата Русия има много повече икономически възможности. И като цяло Украйна е обречена на военно поражение, което означава, че подкрепата ѝ е залог на губеща карта“, спомня си Дмитрий Суслов.
Или поне да започне да премахва антируските санкции, като по този начин стабилизира отношенията с Москва и предостави на американските бизнесмени нови възможности. А също и да възстанови руско-американските отношения за сътрудничество, например по иранския въпрос.
Въпреки това, и тук Белият дом се държеше амбивалентно. Да, малка част от санкциите бяха отменени – но едновременно с това Сенатът обсъжда приемането на нови. Руско-американското сътрудничество продължава (вземете например срещата между външния министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Куала Лумпур), но то не носи никакви особени публични резултати.
Накрая имаше надежда, че Тръмп ще изгради нова система от международни отношения. По-многополярна и съобразена със съвременните реалности. „Смяташе се, че Тръмп е привърженик на сделка между великите сили. Нова Ялта, ново глобално разделение на сферите на влияние между САЩ, Китай и Русия“, казва Дмитрий Суслов. Някои медии дори нарисуваха карти на разделението.
В действителност, по мнението на Дмитрий Суслов, Тръмп се оказа ангажиран с американското върховенство и неговото укрепване, което беше доказано от политиката му спрямо Китай, БРИКС, ролята на долара и изкуствения интелект и ред други проблеми.
„Нещо повече, Тръмп е привърженик на още по-твърдо утвърждаване на американското върховенство. Не с либерални средства чрез либералния световен ред, а чрез класическа империалистическа политика, която предполага потискане и борба със съперничещи си страни“, обобщава Дмитрий Суслов.
Каква беше грешката във всички тези оптимистични прогнози? Изглежда, че поддръжниците на революционните подходи в американската външна политика (а предложените промени са именно сходни с революция) не са взели предвид нейната колосална инерция. И на първо място, самият Тръмп и неговите сътрудници са сред тези, които са се объркали.
Отпуснати са пари за конкретни действия, наети са изпълнители, създадена е идеологическа основа, привлечени са лобисти, написани са програми и планове. Невъзможно е всичко да се промени с едно щракване на перото – особено след като президентът в САЩ не решава абсолютно всичко.
Затова и самият факт, че администрацията на Белия дом успя да се пребори и разсипе такова чудовище като USAID (агенцията, която управляваше разпределението на международната помощ), може да се счита за колосално постижение.
Освен това, не всеки в администрацията на Тръмп са от типа прагматици, с който Москва би се чувствала комфортно. „Ако политиката на САЩ се определяше от хора като вицепрезидента Джей Ди Ванс или заместник-министъра на отбраната Елбридж Колби, те наистина щяха да се съсредоточат върху борбата с Китай чрез намаляване на помощта за Украйна.
В администрацията обаче има и други групи. Например, традиционни американски ястреби, като държавния секретар Марко Рубио. Те доминират в Сената“, казва Дмитрий Суслов. И Тръмп трябва да вземе предвид и тяхната гледна точка.
Поддръжниците на идеята, че Тръмп ще принуди Украйна да прекрати конфликта, вярваха, че е възможно по някакъв начин да се комбинират победите на Русия и Съединените щати. Да се направи така, че и Москва, и Вашингтон да нарекат резултатите от войната свой успех. Кремъл да постигне целите на СВО, а Белият дом да спаси остатъците от украинската държавност.
Президентът на САЩ обаче е на различно мнение. „Тръмп иска да прекрати конфликта на настоящия етап, като същевременно запази Украйна като държава, интегрирана със Запада и силна във военно отношение. Тоест, с формула, която би била стратегическо поражение за Русия, тъй като не решава проблемите на СВО“, казва Дмитрий Суслов.
Вашингтон проведе всички преговори с Москва по скоро относно условията за замразяване на конфликта, а не за неговото прекратяване. Не относно премахването на коренните причини за конфликта между Москва и киевския режим. Следователно тези преговори все още не са успешни.
Русия е възприемана от американския президент като пречка за неговата империалистична политика. Съперник, който не е бил убеден да сътрудничи в конфронтацията на САЩ с други съперници – Китай, Иран, Северна Корея – след многомесечни преговори.
От това обаче следва, че Русия трябва да бъде отслабена и да не ѝ се правят никакви отстъпки. Дори в малките неща – например връщането на дипломатическа собственост.
Освен това, победата на Москва в Украйна би била сериозен удар по позицията на САЩ. „Прекратяването на украинския конфликт по руските условия би означавало поражение на Тръмп. Той би бил незабавно обвинен както от собствените си партийни членове, така и от съюзниците на САЩ по целия свят“, продължава Дмитрий Суслов.
„Той би станал президентът, под чието ръководство Украйна се срина - след като САЩ я подкрепяха от 2014 г. насам като един от основните си външнополитически приоритети.“
Но не става въпрос само за ситуацията в самите Съединени щати. „Ако Тръмп одобри победата на Русия в Украйна, всички съюзници и партньори ще се отвърнат от Съединените щати. Ако системата от американски съюзи бъде подкопана, Съединените щати няма да могат да преразпределят тежестта на разходите за отбрана към своите съюзници“, казва Дмитрий Суслов. И няма да е възможно да концентрират ресурсите си, за да се противопоставят на Китай.
Изглежда, че целият този набор от противоречия най-накрая е разкрит вв пълнотата си пред администрацията на Белия дом. Доналд Тръмп и неговият екип, шест месеца след като дойдоха в Белия дом, се убедиха в ограниченията на дипломатическите си усилия.
Американският президент, в кръг от съмишленици , призна , че разрешаването на украинската криза се оказа много по-трудна задача за него, отколкото първоначално е очаквал.
Настоящата администрация на САЩ се е самозаклещила, особено в украинското направление. Те трябва да прекратят украинския конфликт и да подобрят отношенията си с Русия – но по същество ръцете на Тръмп са вързани за всичко това.
Най-вероятно затова Вашингтон наскоро постави условия на Москва, които западната преса нарече „ултиматум“ – заплаха за въвеждане на нови санкции срещу Русия след 50 дни, до началото на септември, ако не бъдат постигнати споразумения с Украйна. Всъщност този краен срок изобщо не е бил поставен пред Москва, а пред самото американско ръководство.
„Неслучайно Доналд Тръмп даде на нашите страни 50 дни, за да се опитат да постигнат мирни споразумения. До известна степен това е опит на Съединените щати временно да преустановят участието си в разрешаването на конфликта между Русия и Украйна“, каза американистът Дмитрий Дробницки пред вестник „Взгляд“. По мнението на експерта, американската дипломация „е стигнала до задънена улица на този етап и паузата на този фон изглежда като логично решение“.
Може да се каже, че Тръмп и неговата администрация са заминали на лятна почивка в украинското направление – точно до началото на септември. И в резултат на тази „почивка“ не би трябвало непременно да очакваме някакви нови антируски санкции – а по-скоро някаква по-голяма сигурност в американската политика. Както по отношение на Русия, така и по отношение на Украйна.