/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че Япония има мирна конституция, страната е сред първите десет световни държави по военни разходи. Според Prospect бившият премиер Шиндзо Абе е бил ревностен привърженик на милитаризацията, но наследството му продължава да съществува, така че е възможно последователите му, под натиска на САЩ, все пак да променят основния закон на страната.

През август 2020 г., само четири дни след като счупи рекорда за най-дълъг мандат като японски премиер, Шиндзо Абе обяви, че се оттегля поради лошо здраве. Както пише Джеф Кингстън, авторът на монографията „Япония“ от поредицата „История на световната политика“, в статия за Prospect и въпреки че някога популярният лидер загуби популярността си според анкети в края на премиерския си пост, няма съмнение, че за самия Абе най-голямото разочарование беше липсата на промяна на пацифисткия член 9 от конституцията на Япония.

Както продължава експертът, още през 1947 г. Вашингтон въвежда член 9 в японската конституция, за да задържи победения и окупиран враг „на къса каишка“. Но много скоро САЩ започнаха да съжаляват за това - още след Корейската война през 1950 г. Когато по това време Съединените щати поискаха ново въоръжение от Япония, Токио размаха член 9 от конституцията и умело се фокусира единствено върху модернизацията на промишлеността.

Но японското правителство вече беше започнало политически маневри, които превърнаха пацифистката уговорка във фикция. През 1950 г. в страната е създаден относително малък, леко въоръжен резерв на националната полиция от 75 хиляди души. Той бързо се разширява до 110 000 и е преименуван на Национални сили за сигурност през 1952 г., който е реорганизиран в японски сили за самоотбрана през 1954 г. Оттогава под натиска на САЩ Япония постепенно увеличава военните си възможности, заобикаляйки конституционните ограничения.

„Тази странна ситуация - съществуването на мощна армия, която теоретично е забранена от мирната конституция - покрива противоречията по член 9 в облак от „когнитивен дисонанс“. Сега Япония има четвърт милион войници и след 7-ия флот на САЩ разполага с най-мощните военноморски сили в Азия. В допълнение към това Япония разполага с големи съвременни военновъздушни сили и годишен бюджет за отбрана от около $50 млрд, което се равнява на военния бюджет на Великобритания и поставя Япония в топ 10 на държавите в света по военни разходи.“, пише авторът.

В самата Япония тази аномална ситуация беше оправдана - като същевременно се позоваваха на спазването на нейната конституция - от членството й в ООН, тъй като Уставът на ООН дава право на всяка страна на самозащита. Това обаче никога не беше достатъчно, не само за японските консерватори, но и за САЩ. През 1997 г. на фона на напрежението между Вашингтон и Пекин заради Тайван бяха договорени нови принципи за съвместна отбрана на САЩ и Япония, които разшириха границите на японското участие във военните приготовления в региона. Японските въоръжени сили, официално съществуващи само за самозащита на страната, поеха по-трудни задачи в лицето на нарастващата мощ на Китай и на ядрената програма на Северна Корея.

Но най-радикалната промяна в Япония дойде именно при Абе през 2014 г. На годишнината от създаването на Силите за самоотбрана Абе едностранно предложи преразглеждане на член 9, което да позволи на Япония да участва в така наречената колективна самоотбрана. Колкото и да е странно, внимателно подбраните учени на Абе стигнаха до извода, че такъв закон би бил противоконституционен, но обсъждането му беше наложено от министър-председателя в парламента и тогава се появи „доктрината Абе“: той нарече тази нова доктрина „активен пацифизъм“, но този ход не мина. Улиците изригнаха най-големите протести след митингите през 1960 г., при които дядото на Абе Нобусуке Киши беше свален.

Успоредно с това американско-японските отбранителни принципи бяха преразгледани на международната арена в посока разширяване на онова, което Япония се съгласи да направи военно в подкрепа на Съединените щати. Вашингтон настойчиво убеждаваше Токио да се присъедини към ръководената от САЩ военна мисия за патрулиране на Персийския залив. Но Абе, който отчаяно искаше да избегне обществената реакция, се въздържа от широко участие в коалицията. Вместо това той изпрати един миноносец и два патрулни самолета за събиране на разузнавателни данни, които уж бъдейки отделно от американската коалиция, трябваше да координират действията си с нея.

Това, според автора на материала, е парадоксът, който може да е важен за бъдещото развитие на Япония: страната има неравноправни, почти васални отношения със САЩ във външната политика и сигурността и въпреки това, при целия им откровен национализъм, консерваторите смятат, че алианса е важен и единствен вариант за противодействие на заплахите от страна на Северна Корея и Китай. Абе и колегите му консерватори смятат, че дните на пацифизма са преброени, тъй като в свят на нарастващи заплахи и разпадащи се съюзи той стана лукс, който Япония не може да си позволи.

Както заключава Джеф Кингстън, Абе остави след себе си скромен списък с постижения, но от своя собствена националистическа гледна точка той оставя след себе си не само държава с мощна армия, но и благодарение на новите американско-японски принципи на отбрана и разширеното законодателство, също значително укрепва правата на своите наследници да ги използват.

„Пацифистките уговорки в японската конституция бяха направени във Вашингтон преди много години. В продължение на много десетилетия те бавно бяха унищожавани по указание на самия Вашингтон и ако в крайна сметка бъдат напълно изоставени, най-вероятно причините за това ще трябва да се търсят отново във Вашингтон“, обобщава авторът на материала.

Превод: М.Желязкова