/Поглед.инфо/ Китайската народна република има ахилесова пета; слабост, въпреки нейната огромна мощ, която може да се окажа фатална за нейното оцеляване като жизнена, суверенна нация. Тази ахилесова пета, която от юни месец е видна за целия свят, е също нейният златен шанс да обърне кризата в предимство. Говоря за продължаващата криза в шанхайската и шъндзънската стокови борси. Въпреки всички усилия от страна на правителството, борсовият колапс, откакто пазара достигна своя връх в началото на тази година, бе изчислен на 5 трилиона долара. Този пазарен крах обаче, не е главната ахилесова пета на Китай, която бива застрашена днес.
Все пак, точно тази криза отвори вратата за алтернативата на китайската зависимост към долара. С по-широките икономически въпроси Си Дзинпин се справя чудесно. Проектът „Един Колан, Един Път“ за изграждането на железопътни и морски инфраструктури по цяла Евразия, включително Русия и страните от Евразийския икономически съюз, ще снабдят Китай и целия евразийски континент с икономическа мощ. Китайската Азиатска инфраструктурна и инвестиционна банка, макар имаща определена слабост, като присъствието на твърде зависими нации от САЩ- Великобритания, Франция и Германия, които могат да играят ролята на Троянски кон, е солидна стъпка за създаването на финансов капитал. По същия начин е и банката на БРИКС- Новата банка за развитие.
Проблемът е, че някои хора от китайското политическо лидерство имат голямо уважение и дори захласване по англо-американския финансов модел, тоест по модела на Уол Стрийт. Тази доларова система бе създадена в Бретън Уудс, Ню Хампишир през 1944 година. Скорошните игри на Пекин за изграждането и след това поддръжката на стоков пазар, привличайки спестяванията на десетки милиони китайци, им изигра лоша шега. Това обаче, може да бъде за добро в дългосрочен план. Ако се изследват грешките, можем да видим промяна в модела.
Китайското правителство бе подложено на голям натиск, особено от Вашингтон, откакто се присъедини в Световната търговска организация през 2001 година, да направи юана конверитруема единица. Американското правителство наложи тежки условия върху Китай, повече отколкото на всяка друга развиващата се нация. Това представляваше отказ от икономически суверенитет, като китайската държава се съгласи на външни директни инвестиции, включително в чувствителния банков сектор.
Досега внимателната правителствена политика позволи на Китай да избегне кризите, които бяха изпитани в Полша, Украйна, Русия при Елцин, където „икономическа шокова терапия“ бе наложена през 90-те години. Днес Китай е на кръстопът, където е нужно да се прегледат на слабостите, ако елитът желае да запази растежа на икономиката.
Иронично предположение
Целта на правителството е да вкара Китай в специален набор от валути в МВФ, наречен Специални права на тираж (СПТ).
Какво ще донесе това на Китай? Първо, нужно е да разберем какво е СПТ. СПТ не е нито валута, нито право върху МВФ. По-скоро, това е потенциално право върху свободно използваните валути на членовете в МВФ. Днес само четири страни са част от СПТ- щатският долар, японската йена, британският паунд и еврото.
Това ли е най-добрата опция за Китай? Макар статусът да е престижен, в икономически смисъл това ще допринесе малко и в този момент може да свали защитата на Китай, което би довело до финансови войни с враждебния запад.
Вашингтон работи за блокиране на реформите в МВФ, които ще дадат на Китай право на глас в Борда на директорите, пропорционално на нейния БВП. Отново Китай е в организация, където няма и влияние и чийто политики работят срещу нейните национални интереси.
Тук грешката е вярата, че МВФ е позитивна институция в този момент. Тя не е. Нейната еволюция през 80-те години я превърна в полицай, който работи за Вашингтон и банките на Уол Стрийт. „Условията“ на МВФ, въплътени в така наречените правила „Вашингтонски консенсус“, са създадени като наднационален инструмент на американската външна икономическа политика, ключова част на това, което аз наричам доларова система. Унищожителната роля на МВФ в Русия през 90-те при Елцин и през 80-те в Аржентина индикират проблема.
Пълна конвертируемост на юана
Усилията на Китай да направят юана конвертируем са въплътени в стратегическата грешка, тоест опитът им да „реформират“ МВФ. Една-единствена е причината, поради която Китай не трябва да правят тази крачка. Доларовата система „Бретън-Уудс“ е провал и се разваля от вътрешните си недостатъци, както и от липсата на прозрачност.
Всяка от четирите страни-членки на СПТ е там, благодарение на геополитическата си история. В последна сметка те всички са там, за да се свържат с американския долар и системата зад него. Тази система се разваля след финансовата криза през 2007-8 година. Ако Китай стане част от нея, тя ще жертва суверенитета си, монетарната си еластичност да девалира юана, както и ще отвори финансовите си пазари на свободен външен капитал.
Асоцииран с тази опасност е болезненият факт, че днешната централна банка на Китай държи активи на стойност 2 трилиона долара. Повечето от тези активи са части от американския дълг към азиатската държава. Ако Китай предизвика САЩ, то това би значело замразяване на тези активи и изключването на китайските банки от международната доларова клирингова система.
Ако Китай пренебрегне фактите, тя ще бъде унищожена финансово, по подобие на икономиките на Азиатския тигър, които бяха сринати по време на кризата през 1997-1998 година. Тази криза бе започната от Вашингтон и хедж-фондовете на Уол Стрийт, за да се възпре изгражданият модел от Азиатския тигър. По подобие японската икономика бе възпряна със създаването на Спогодбите от Плаза, които създадоха японския финансов балон.
Златният шанс за Китай днес е осъзнаването на реалността- сриваща се доларова система, която трябва да накара Китай и нейните партньори да създадат нов монетарен фонд, нова архитектура, която няма да има недостатъците на доларовата система. Това, разбира се, изисква добре премислена стратегия за справянето с днешните исторически условия.
Превод: Е. Рушев