/Поглед.инфо/ Както знаете, Америка е решила да премахне своите военни от няколко бази в Ирак на границата със Сирия и да прехвърли контрола над тези съоръжения на иракските власти. Официалното обяснение е планираното преместване от малките бази. Въпреки това, нещо важно се изплъзна от устата на началника на Централното командване на въоръжените сили на САЩ генерал Кенет Макензи: Пентагонът не може правилно да защити своите военни от ракетни атаки навсякъде. „Навсякъде“ означава „в планетарен мащаб“. И наистина не може.

При президентството на Тръмп в международното положение и вътрешната политика на САЩ бяха идентифицирани два аспекта. Първо: след провала на импиймънта Тръмп значително засили политическото си положение, но неговата (и на силите зад него) конфронтация с „дълбоката държава” (известна още като „Вашингтонското блато”), пронизваща всички институции на властта в Америка, не е прекъснала.

Второ: основа на външната политика на Тръмп са новият изолационизъм, новата доктрина на Монро, докато неговите противници в Америка лелеят по образа на „единствената глобална суперсила“, която присъства навсякъде по света. Това е фундаменталната разлика между двата стратегически подхода и Тръмп оголи тази разлика с известната фраза, казана от трибуната на ООН: „Бъдещето не принадлежи на глобалистите, бъдещето принадлежи на патриотите“.

Примерите говорят сами за себе си. Един от най-поразителните са дългите и упорити опити на Тръмп да постигне споразумение с талибаните да напусне Афганистан, което не е включено в плановете на американски глобалисти, които се нуждаят от афганистански плацдарм срещу Русия (през Централна Азия), Китай и Иран.

Но обратно към Близкия изток. През октомври миналата година президентът на САЩ взе решение за изтеглянето на американските войски от Сирия. Американските момчета се прибират? Да, ама не. “Лудото куче” Джеймс Матис подаде оставка като министър на отбраната в знак на протест и след известно време новият ръководител на ведомството Марк Еспер казва, че американските войници ще останат в Сирия, за да защитят петрола ѝ от „Ислямска държава“, а президентът Тръмп отстъпи.

Нещо подобно се случва в Ирак. Възможно е една от причините за убийството на генерал Касем Сюлеймани да е била желанието на Тръмп да изтегли американските войници от Ирак „по молба“ на Багдад, което не отне много време. След това дойде информация за странно писмо до иракското ръководство от командването на САЩ в Ирак относно изтеглянето на американските военни. И тогава в Америка започнаха да се появяват официални доклади, че всичко това е грешка. Тръмп отново отстъпи.

Разбра се, че сирийската история се повтаря в Ирак - американският президент цели изтеглянето на войските, но "системата" се съпротивлява и то доста успешно. Възможно е изтеглянето на американските военни от трите военни бази в Ирак да е началото на втория опит на Тръмп “тихичко” - докато вниманието на целия свят е приковано към коронавируса - да направи това, което не стана след убийството на Сюлеймани.

Предвид засилващата се изолационистка тенденция във външната политика на САЩ и очевидния раздор в трансатлантическите отношения, напълно разбираемо става изказването на Джо Байдън, че ако Доналд Тръмп бъде преизбран, със Северноатлантическия алианс е свършено.

Обикновено политиците казват истината, когато все още (или вече) не са обвързани от някакви задължения. Тръмп по време на първата си предизборна кампания многократно критикува НАТО. Когато той стана президент, реториката омекна, но подкопаването на съюза от настоящия президент на Съединените щати продължи (изнудване за пари на европейски партньори, търканията с Турция за сделката със С-400 с Русия). И всичко това в интерес на САЩ, а не на евроатлантическата общност. Тук Ангела Меркел и особено Еманюел Макрон започнаха да говорят, че е време европейците да се погрижат за собствената си сигурност, че не може да се разчита на Вашингтон. Дискусиите за "европейската армия" започнаха отново ...

НАТО беше между чука на Тръмп и европейската (немско-френска) наковалня, но атлантистите от двете страни на океана се опитват да вдъхнат нов живот на съюза под предлог, че се борят срещу „руската заплаха“.

Като се има предвид коронавирусът, който нанесе сериозен удар по европейската интеграция, както и вероятната победа на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември, може да се предположи, че ролята на НАТО като военно-политическа структура ще продължи да пада.

Въпреки това, Северноатлантическият алианс няма да изчезне просто току-така. И САЩ няма да изтеглят войските си от Европа - двустранното военно сътрудничество на Америка с отделните европейски страни просто ще излезе на преден план. Особено с тези, които са съгласни да плащат за такова сътрудничество с парите си.

Превод: В. Сергеев

Източник: Фонд Стратегической Культуры

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели