/Поглед.инфо/ През 2020 г. имаше глобален срив на всичко - икономики, пазарен, на преобладаващите идеи, на моделите на поведение, самочувствието, мястото на човека в света като цяло и в световете на всякаквите популации, включително та вирусните, в коридорите на училищата, транспортните компании, виртуалните светове на обществени услуги, мащабите и други. Такива елементи провокират мощна преквалификация на всички и всичко. Без ясни насоки подобно "преквалифициране" се извършва в прекалено стресиращо поле, което води до много странични ефекти и жертви, надвишаващи "нормалното" ниво. И не става въпрос за ваксините. Става дума за грандиозно социално предизвикателство, което иска жертви. Първоначалното искане е промяна в световния ред. Не повече. И не по-малко.

Новият социално-икономически ред в света и в отделните страни възниква от едновременното действие на три фактора: недоволство от съществуването, появата на атрактивен и технологично постижим образ на нов световен ред, кристализацията на социалните сили, които имат идеология, манталитет и ресурси, за да прехвърлят обществото в ново състояние. Разбира се, това са първоначални условия. Има периоди в дългата история, когато остарялата система може да издържи далеч след изтичането на срока си на годност. Още повече, че управляващите кръгове имат остър ум и твърда воля да запазят своето господство дори в обективно губеща ситуация. Нека си припомним колко дълго в Русия е продължило изграждането на „вишневата градина“ и капитализма, който го заменя, докато революциите от 1917 г. и дългата гражданска война не ги заличат.

Винаги сред предпоставките е готовността на обществото да се промени, както и степента на способността му да му се внушава. Съществува и готовност, отчасти инфантилна, да се проверят границите на възможния и разрешен протест. Във всеки случай подобна готовност има свои собствени жизнени цикли с фази до „революционната ситуация“ и последваща рехабилитация. Предпоставки плюс конкретни исторически условия, плюс кадри, идеология, организация, ресурси и воля ... Има и други възможности. Поне до момента, в който няма избор или когато е далеч отвъд комфорта. Когато се формира жажда не просто за някаква промяна, а за „истинска“, „из основи”. Втората част от формулата - „и след това“, за „нашия нов свят“ - обикновено остава не много ясно формулирани, оставяйки полето за масово творчество, интриги на най-хитрата и скрита логика на историческите елементи.

Преобладаващата парадигма на съществуването на човешкото същество се основава на два принципа: безразсъдното, безотговорно използване на ресурсите на планетата, включително човека и природата, и безмилостната конкуренция на всички срещу всички. Разбира се, тези принципи бяха забулени от митове за свободата на предприемачеството, триумфа на човешката свобода, природата като „работилница за човека“, предимството на пазара пред плана и т.н. Разбира се, предприемали са се и и се предприемат опити да се „смекчат“ недостатъците на тази парадигма: въвеждат се и по някакъв начин се прилагат норми, които регулират монополите и конкуренцията и защитават природата, намесата на държавата в икономическите процеси намалява и се увеличава, институциите на самоорганизацията са формират се и се появяват нови комуникационни технологии, международни цели на развитие и други.

Досега обаче нищо от това не е подкопало тези два принципа. Последиците от техните действия са видими ежедневно, на едро и на дребно. В Русия основните прояви на тези принципи и последици са обезлюдяването, социалната поляризация и промените в манталитета. Последното отразява нещо нередно в координатната система на нашето развитие. Тя задава и отговаря на въпроса: за какво и за кого живее страната или всъщност не иска да живее щастливо до края на света? Ако по-голямата част от руснаците свързват своето бъдеще и страната си с мечтата за справедливо общество, стабилност и връщането на Русия на статута на велика сила, тогава тази мечта корелира ли с притесненията на девет от десет руснаци за моралното състояние на страната? Но е невероятно по-трудно едновременно, на малки разстояния и в атмосфера на нарастващ натиск отвън и отвътре, да се отговори на предизвикателствата на справедливостта, стабилността и международния авторитет. Вероятно е по-лесно на камилата да премине през иглено ухо.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели