Феноменологията стана едно от най-широките направления във философията на ХХ век благодарение на уникалните трудове на германския философ Едмунд Хусерл. Той е пряк последовател на бащата-основател на това направление - австрийския философ Брентано. По-късно идеите на самия Хусерл са развити от неговия гениален ученик Мартин Хайдегер - принца на философите.
Хусерл бързо завзема съзнанието на значителна част от световните мислители с неочакван обрат. Основното в неговата философия е следното. Той предлага да се гради картината на света, изнасяйки се извън скобите въпросът дали са реални или не нещата, намиращи се извън сферата на нашето възприятие. За Кант тези обекти в нас, обекти извън нас като такива - вече представляват проблем. Хусерл предлага той да не се решава, а да се забрави за него - поне временно. И да се съсредоточим как възприемаме и осмисляме реалността - все пак думата “реалност” е образувана от латинската дума за обект. И не трябва да се превръща в идол. Никой не напада реалността. Феноменолозите просто приканват към нейната демистификация.
С това започва най-интересното.
Хусерл говори, че нашето съзнание е насочено към нещо. И това, към което е насочено, се намира в нашето съзнание. В него се съдържат имената, формите, качествата и признаците на нещата.. Нещата се конструират вътре във възприятието и едва след това ние условно ги отнасяме към това, което трябва да се намира извън съзнанието. Но Хусерл показва, че за изграждането на пълноценна философия съзнанието не се нуждае от такава проверка. Може да се размине и без нея.
Това не е просто психология, макар и на пръв поглед да изглежда така. Не. Това е именно философска система, детайлно разработена и блестящо изложена и обоснована. Феноменологията изучава нещата такива, каквито са в нашето съзнание - в структурата на преднамереното действие (според Брентано) или като екзистенциали (според Хайдегер). С това, че ние може да бъркаме относно външните обекти, приемайки халюцинацията за действителност, всъщност не променяме нищо. В социологията това нагледно се проявява в основното правило, че социален факт не е това, което е, а това, в което вярва обществото. Психологията допълва това с изучаването на последиците от хипнозата, транса, а психоанализата с теорията на желанията и сънищата. Но феноменологията е нещо повече. Това е изучаване на света, какъвто го конструира човешкото съзнание - чрез възприятието, езика, различаването, оценките, отношенията, връзките и разривите. Хусерл настоява да подложим на сериозно феноменологично преосмисляне на цялата съвременна наука - постоянно се попада под хипнозата на наивния “мит за реалността” и се затъва в парадокси, докато не се достигне хоризонта на теорията на относителността или квантовата механика, където предишните механични възгледи се оказват разколебани. Колкото по-достоверна и точна е науката, толкова по-ясно е обстоятелството, че каквото и да изучава човек, той изучава просто самия себе си. И е най-добре това да се признае честно, а не да се дочака колапсът на науките.
Реалността е ненаучна. Признавайки това, може да се изгради пълноценното здание на новата наука. На основата на феноменологията. Феноменологията напълно подхожда за осмисляне на образа на света при различните народи и цивилизации. Не само религиите и митовете зависят от културната среда. Всеки народ има своя представа за света, за материята, за времето, за пространството, за човек. Народът носи света в самия себе си - като свой съвкупен огромен акт на преднамереност. Не напразно Мартин Хайдегер нарича самото понятие “свят” част от екзистенциала “битие в света”.
Предвиждам как зрителите раздразнено свиват рамене. Това нужно ли ни е? Къде е насоката? Какво да се прави?
Отговорът на феноменологията е да насочите погледа си навътре. Не можем да се справим с нещо отвън, само защото нямаме ред вътре. Въобще няма нищо отвън, освен това, което сме сложили там. Нека отбележим там нещо по-прилично, красиво и възвишено ...
Превод: В. Сергеев
