/Поглед.инфо/ Александър Галевич, виждаме, че ситуацията, която се е наложила в Армения след подписването от премиера Пашинян тристранно Заявление по Карабах, е наистина специфична. На пръв поглед това е път към сътресения за страната. Наблюдавахме обсадата на правителствената администрация, на парламента. Опозицията създаде някакво „Движение за спасяване на Родината“ и до Нова година постоянно излизаше по улиците на Ереван с искане за оставката на Пашинян. И сега, след кратка почивка митингите продължават. Но какво виждаме? Пашинян не беше свален. Къде се крие причината.

Причина за провала на политиката на Пашинян и неговото възприятие сред съседите стана работата му със Сорос, споровете с Москва, всичко това доведе до неспособността да се защити Карабах. Това са звена от една верига. Той премина към сътрудничество с глобалистите и така нямаше доверието на Москва, глобалистите го тласкаха към скандал с Путин, към безобразни действия. Затова и когато Азербайджан започна насила да възстановява териториалната си цялост, Путин го прие напълно спокойно и дори в известна степен го подкрепи вътрешно. За Москва нямаше никакви морални или психологически препятствия да се съгласи на възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан. Това съответства на нашите стратегически интереси и е рационално. Заради поведението на Пашинян Баку изведнъж се оказа с развързани ръце по въпроса за завръщането на контрола над по-рано окупираните територии. Това беше важно за азербайджанците, абсолютно не противоречи на стратегическите интереси на Русия и е активно подкрепяно от Турция.

Наистина бях поразен от начина, по който Пашинян се държа през първата половина на управлението си. Все едно изобщо не е арменец. Но сега след поражението арменският премиер изведнъж промени своята позиция и започна да се държи като разумен политик. С Москва се старае (въпреки че по принцип, предвид неговата предишна политика, той може и сега да извърши нови провокации) да смекчи ситуацията, да подобри отношенията. Понякога да, звучи рязка риторика срещу Азербайджан, но тя стана в пъти по-малка и е ориентирана към вътрешната публика, а от международния дневен ред тя се сваля постепенно. Пашинян стана изгоден днес за всички, освен за арменските националисти и за глобалистите.

Така премиерът, според мен, действа в интересите и заради бъдещето именно на Армения. Струва ми се, че арменският народ разбра, че Пашинян на настоящия етап е нужното, че е път към решаване на всички въпроси. Той постави своя подпис под мирното споразумение, фактически призна отказа на Армения от претенции върху Карабах и резултатите от победата на Азербайджан. Защото Москва, ако на власт бяха дошли националистите, свалили Пашинян, щеше да се окаже в сложна ситуация. Тогава дошлите на власт в Армения националисти щяха да се обърнат към Москва и да кажат, ето – разкарахме агента на Сорос, сега възстановете нашите позиции. И тогава за Москва нямаше да е така лесно да води политика по Карабах. Разбира се, Арменците щяха да се опитат да манипулират Москва. Не са изключени и провокации в Карабах, за да се въвлече Русия в нова спирала на ескалация. При Пашинян това няма да стане. Той вече няма да иска да и играе на война. Именно затова той в момента устройва всички. Сега на Армения, колкото и да е странно, ѝ е нужен мир, изгоден мир с Азербайджан, с Турция, с Русия. Това е нейният шанс, шанс за икономически ръст, решение за всички проблеми. Пашинян днес се проявява като гъвкав политик, който се ръководи от арменските интереси. Той успя да се спре навреме.

Организациите на Сорос в Армения сега се изправиха срещу Пашинян. Нима за Сорос, който, както се смята, доведе „кадифения премиер“ на власт в Армения, нещо не се е получило и Пашинян за него сега е „изразходван материал“?

Именно. Затова и тази реакция от структурите на Сорос, с които първоначално свързваха Пашинян. Сега всъщност действащият премиер има всички основания да унищожи американското гнездо на Байдън и Сорос в страната, което нанесе колосален удар по Армения. Да изхвърли Сорос от страната. Пашинян, както и мнозина други, знаят колко струва подкрепата на Запада, що за господар е той – най-страшният от всички господари. Схемата е позната. Западът първо използва, а след това изхвърля на боклука. Така стана със Саакашвили, с Порошенко, ще стане и с Навални. Такива изпълнители в определен момент ги зарязват за миг. За Сорос те винаги са били материал, „гастарбайтери“, сезонни работници – поработили и разкарвани. Който си има работа с глобалистите, с Байдън, с Камала Харис, с настоящата американска политическа система и нейните структури, е обречен, който и да е - грузинец, арменец, сириец, турчин, азербайджанец. Това е черна точка. Те не защитават своите, те ги предават, използват и захвърлят.

Съответно, след като Пашинян направи обрат към здрава арменска политика, Сорос започна да се възмущава. Мисля, че сега Сорос ще започне напротив, да поддържа противниците на Пашинян – крайните националисти, „карабахският клан“, който и преди беше негов враг. Всичко в Армения се обърна на 180 градуса. По-рано крайните националистически сили бяха ориентирани към Русия – „карабахският клан“, Серж Саркисян, преди това Роберт Кочарян. Те се стараеха да слушат Русия, благодарение на което статуквото в Карабах се поддържаше. Изведнъж се появи Пашинян и тласкан от Сорос взе че разруши модела, губейки Карабах.

Всъщност първоначално по плана на Сорос задачата на Пашинян при идването на власт в Армения беше да въстане срещу Русия, ОДКС, след загубата на Карабах той трябваше да започне провокации срещу Азербайджан, да се възмущава от ролята на Турция – общо взето да изпълнява стратегията на Сорос. А той взе, че обърна рязко – подписа с Азербайджан и Русия мирен договор, разбра се с Путин. Сега Сорос, този вампир си къса последните побелели коси. Мисля, че сега не може да се намери по-лош противник за Сорос и американското посолство – център за стратегическа подривна дейност в Закавказието. Струва ми се, че настоящето ръководство на САЩ не трябва да се разглежда по различен начин от „терористична организация“, трябва да се приравнява към „Ислямска държава“, а всички американски дипломати, агенти на ЦРУ да се изгонят от страната, всичките им фондове, колкото по-бързо, толкова по-добре – да се затворят. Тази отрова, тези неконструктивни терористични елементи не оставят никого в покой. Струва ми се, че Армения сега ще бъде много бдителна по отношение на тази екстремистка идеология. И сега, когато Сорос и Пашинян са в сериозен конфликт, смятам, че си струва да подкрепим арменския премиер. Всеки съюз може да бъде позитивен, съзидателен, конструктивен, ефективен, ако бъде насочен срещу мрежите на глобалистите. Това е път към победата във всяка геополитическа ситуация. Това винаги е било добре разбирано от Илхам Алиев, Ердоган винаги го е разбирал, разбира го и Иран. Ако арменците разберат това, би било добре. Последните, които трябва да се убедят са грузинците, също прекрасен народ, православен, превъзходен, с много близка култура и руснаците, оказали се заложници на либералната стратегия, лъжите, провокациите, повярвали на истинските садисти и убийци от атлантизма. Мисля, че това е една от най-важните задачи днес на фона на резултата на мира в Карабах и движението на региона към мира за победилия Азербайджан и идващата на себе си Армения ще стане нуждата да се убеди Грузия, че следването на американците не е просто път наникъде, но и към края на Грузия. Мисля, че всички ние, евразийските страни, трябва днес да действаме заедно, да търсим своето място в съвършено новия многополюсен свят, с което вече активно се е заел Илхам Алиев, което е напълно подкрепяно от Русия и към което с цената на колосални грешки, ущърб на собствените си интереси постепенно идва и Армения.

Тоест опозицията в Армения, в чиято основа е „карабахският клан“, националистите, днес призоваващи за реванш, назованият, но изглежда, по-символичен лидер на опозицията – бивш министър на отбраната на Армения, един от основателите на карабахското движение Вазген Манукян, Роберт Кочарян, обявил своето завръщане в „голямата политика“ и всъщност твърдящ, че именно той е „разбираемата и силна личност“, „професионален управленец“, чието идване се очаква от народа – всичко това е измислица… Оказва се, че днешните националисти, реваншисти, представители на „карабахския клан“ – нямат бъдеще в Армения…

Вчера политиците, които се отнасят към т.нар. „карабахски клан“, бяха наши съюзници. А днес те стават наши противници – такава е политиката. Нищо лично. Мисля че сега, когато проектът „Пашинян“ на Сорос се е провалил в Армения, глобалистите ще се опитат да проникнат в Армения вече през „карабахския клан“. Не през Пашинян, а именно през „карабахския клан“. Заедно с това мисля, че в близко време в Армения трябва да се появи нова национална сила. Тя е просто необходима и неизбежна. Дори тази сила да е опозиционна на Пашинян, тя не трябва да бъде атлантическа. Но се страхувам, че няма да е лесно на власт да дойде такава сила. Ако премиерът на Армения рязко е обърнал политическата насока, мисля че неговите най-ярките противници, националистите, „карабахският клан“ ще се обърнат на помощ към американците, Сорос и така отново ще се опитат да поведат Армения по този порочен кръг. Затова и в Армения трябва да се появи нова сила.

За всяка страна от постсъветското пространство и не само алиансът на национализма, либерализма и ориентацията към САЩ водят (това е закономерно) към загуба на територии. Това се отнася до всички. Видяхме го в историята на Азербайджан – когато в началото на 90-те години дойде либерал-националистическият Народен фронт, тогава Азербайджан загуби Карабах. Когато украинските националисти, опиращи се на Запад, дойдоха на власт в Киев, те загубиха Донбас и Крим. Това е закон. И действието на този закон трябва да се осъзнае и от представителите на „карабахския клан“. Че те имат шанс да останат политическа сила в Армения, единствено ако запазят евразийската ориентация и отхвърлят Сорос. Да, днес „карабахският клан“ има амбиции. Но той не се справи с 30-те години, когато Карабах беше в ръцете му, той не успя да предложи нищо нито на народа, нито на съседите, нито на никой друг. Имаше шанс, опита се и не успя. Това означава наличието на дълбока криза в самото арменско национално движение. Нещата не са случайни – имаха Карабах и заради собствената си глупост го загубиха, не е въпросът за това – значи в самата идея нещо не е правилно. И сега трябва да работят над грешката си, а да не хвърлят сили за сваляне на Пашинян. Пашинян тук просто оформи основна криза в арменската идея.

Махането на блокадата от транспортно-икономическите връзки е следващата крачка по карабахския път, която ще се изпълни. Вместо това в Армения, включително и от страна на официалните лица постоянно звучат тези, че, видите ли, всичко, за което са се разбрали страните, а това се отнася включително и по въпроса за махането на блокадата от транспортно-икономическите връзки - е в интересите изключително на Азербайджан и Турция. Звучи доста странно, предвид, че именно Армения в течение на около 30 години беше блокирана, не можеше да участва в глобалните проекти…

Какво да се говори за победената страна. Всъщност сега Армения трябва да се щади. Истинският победител е този, който започва да се отнася към победения като към съюзник. Просто не трябва да се обръща внимание на такива заявления, да се разбере какво ги поражда. Това е болезнена реакция, затова нека говорят. Мъдростта на истинския политик, а Алиев е истински политик, се крие в това да не се обръща внимание на дреболии и да се работи, да се демонстрират не думи, а дела. Азербайджан възстанови контрола над своите територии, а тази част от Карабах, която се контролира от руски войски, също е призната от всички, включително и от Русия, за част от Азербайджан. Няма съмнения. И затова сега Азербайджан трябва да води мирния процес спокойно, уверено, без да обръща особено внимание на определени формулировки. Сега трябва да се работи. Както действа при възстановяването на териториалната цялост. Алиев се зае спокойно и го направи. Значение имат делата, а не думите. Сега Азербайджан трябва да се движи по пътя към премахването на блокадите над транспортно-икономическите връзки, да осигури правата на арменското население в Карабах, за да покаже, че азербайджанците не са просто замяна на арменския национализъм с тюркски, а че това е отговорна, дълбока, силна и открита политическа система, включваща, наистина уважаваща правата на народите, че тя заменя радикалния, националистически модел, който доминира преди това там. Това трябва да се докаже. Трябва да се съединят и Армения с Русия чрез различните нови комуникации. Турция с Азербайджан, Армения с Азербайджан, Иран. Този блок трябва да се развива, да бъде приятелски, в интерес на всички страни в Закавказието, това трябва да бъде стратегия, при която всички да са победители.

Махането на блокадата от транспортно-икономическите връзки ще бъде изгодно за всички страни от региона, ще отгърне нова страница. За Армения това ще бъде особено изгодно. Защото всички страни от региона, за разлика от Армения, имат излаз към другите страни по море или суша. Само Армения е блокирана, в безизходица. Това всъщност е и трагедията на страната. И премахването на блокадата от транспорта, установяването на нормални отношения с Азербайджан и Турция, възможността за пряка интеграция по всички насоки – това е шансът за позитивен ръст на арменската икономика. Това ще бъде икономическото, социално, политическо, дипломатическо, културно процъфтяване на страната.

Истинската възможност да се победи бившият враг е да се направи от него приятел, без опиване на победата. Това е деликатна работа. Но тюрките никога нямаше да създадат велики държави, ако не умееха това. Никога нито една велика държава не се е създавала без наличието на такова умение у управника. Турция никога нямаше да създаде Османската империя. Всяка силна държава разбира прекрасно колко важно е да има приятели. Цената на истинската евразийска дружба ще бъде залог за процъфтяването на Армения, която трябва да получи максимална изгода от премахването на блокадата от всички търговски и икономически бариери, които стоят по пътя на установяването на възродената арменска икономика, възроденото арменско общество.

Експертите дълги години говорят за очертаващата се ос Москва-Баку-Анкара. Доколко тя се е появила заради мирното уреждане в Карабах?

Прекрасно се е проявила. Ситуацията в Карабах прекрасно показва, че тя не е просто очертана, а съществува. Както и да тласкаха враговете на Русия към конфликт с Азербайджан по време на войната в Карабах, колкото и да крещяха структурите в Русия, че всеки момент турците ще дойдат, колкото и да показваха военния парад в Баку с участието на Турция, колкото и да викаха, че това е победа на турците срещу християните, колкото и да показваха клипове, монтирани в американските студия. Въпреки провокациите, Русия се отнася сериозно към тази ос Москва-Баку-Анкара, че нищо, дори случайно сваленият в края на войната от Азербайджан хеликоптер, не промени ситуацията. Сигурно помните инцидента с руския изтребител, свален от Турция. Това, че държавите изгладиха тази ситуация, демонстрира, че Москва и Путин лично много сериозно се отнасят към стратегическата линия Москва-Баку-Анкара и занапред ще се движат в тази посока. Ние видяхме вече тази ос в действие, когато очаквахме война с Турция след самолета, след убийството на нашия посланик, дори сериозните разногласия по Идлиб или Либия не ни доведоха до пряк сблъсък с турците. Това е много, много сериозно. А сближаването между Алиев и Путин като цяло е цяла епопея. Двама силни, ориентирани към бъдещето лидери, които доведоха собствените си държави и народи до настъпателни позиции, направиха много грандиозни събития, разбира се, сближаването им създаде неразривна връзка.

В същото време не мога да не отбележа, че има още една ос, която по принцип не бива да се забравя. Това е оста Москва-Ереван-Техеран. Москва вижда арменци и иранци като свои съюзници и при това близки. И въпреки провокациите на Сорос, които бяха видими по време на престоя на Никол Пашинян на власт, тази ос съществува. И тук е важно тези две оси да не са в противоречие и да успеем да ги хармонизираме. Трябва да се помни, че между Турция и Иран има разногласия и много общо. Анкара - Техеран не е зона на враждебност, а зона на историческо съперничество, точно както с Русия. Отношенията между Иран и Азербайджан също са историческа реалност. Иран е най-важният фактор в цялата регионална политика и в зависимост от това как ще се изграждат отношенията между Азербайджан и Турция с Иран, зависи и стабилността и просперитетът на целия регион. Тук наистина трябва да се внимава.

Разбира се, оста Москва-Баку-Анкара я очакват много предизвикателства, колкото по-близо са държавите, толкова по-близки са предизвикателствата, предизвикателствата ще се появят и на пътя в Карабах. Необходимо е да се показва жизнеспособността през цялото време. Тази ос в много отношения е противоположното на атлантизма, глобализма. Тя е ос на силни, независими държава като противодействие на западния натиск. И само чрез засилване на взаимодействието между страните от региона ще бъде възможно да се справим с възникващите предизвикателства. Както казах, ще има допълнителни провокации на атлантическите агенти на влияние. Те ще бъдат навсякъде, във всички страни, ще се опитват по всякакъв възможен начин да изкривят реалното състояние на нещата. Много е важно да се изолира това влияние. Агентите на влияние ще се опитат да се изправят срещу нашите страни, като казват на някои, че нека бъдем с Анкара вместо с Москва, защото Турция е много по-важна от Русия, на други, че нека, например, да започнем да подкрепяме сепаратизма в иранския Южен Азербайджан и така нататък. Трето - че нека продължим да се бием с арменците. Тези, които сега ще се опитат да унищожат тази ос Москва-Баку-Анкара, клеветят съседите - те са агенти на влияние, представители на структурите на Сорос. Неспособни да се справят с Армения в крайна сметка, те могат да се опитат да проникнат през Азербайджан. Много е важно азербайджанските патриоти, дълбоки носители на азербайджанска идентичност, да разберат ситуацията, в която се намираме, и да я следят. В Азербайджан има много сериозни, много влиятелни интелектуални и аналитични сили, но има и „диверсанти“. Следователно сега е по-важно от всякога президентът да разчита на истинските патриоти, хората, които са свободни от всякакво участие в структурите на глобализма.

Превод: В. Сергеев