С. Мардан: Здравейте всички! Аз съм Сергей Мардан.
М. Баченина: Аз съм Мария Баченина. Добро утро!
С. Мардан: Честита Нова година!
Да започваме. Няма да обсъждаме сега скучния новогодишен дневен ред, където освен щурма на Белия дом няма нищо друго. По-добре да поговорим за прогнозата за настъпващата година. Да поговорим за това с руския философ Александър Дугин. Здравейте.
А. Дугин: Здравейте!
М. Баченина: Здравейте!
С. Мардан: Знаете ли с какво искам да започна. Натъкнах се на странен текст. Ще цитирам малко, а след това ще го обсъдим.
“Началото на новата ера съвпада с подготовката на новата промишлена революция или индустриализация 4.0. Заедно с тези движения в обществото нараства и реакционната тенденция, търсенето на контрареволюция 4.0 - отговор на глобалната цифровизация, първо предизвикателство за която беше КОВИД-19”. В тази връзка някои доста влиятелни хора от политиката започнаха да говорят нещо за консервативната идеология, която става тенденция, че Русия отново става бастион на световната консервативна мисъл. И дори на консервативното движение. А в състояние ли е всяка страна, всяко общество да спрат това, което вече не може да се спре, на мен така ми се струва, че е необратимо? Как смятате?
А. Дугин: Мисля, че времето не е това, което изглежда. Не е това, което мислим. Нашата представа за времето, което носи само по себе си събития, промени, технологични трансформации е някаква изкуствена, много слаба, наложена идеологическа илюзия. И това е принципният момент, защото бидейки идеологическа илюзия, ни се струва, че времето само по себе си не зависи от нас. Всъщност докато сме все още хора, а не роботи, машини или изчислителни прибори, то ние можем да вземем решение за съдържанието на бъдещето. Докато сме хора. Именно отношението към времето прави от човека човек, че той определя времето. Без нашето съгласие и решение няма нито четвърта революция, нито консерватизъм, нито прогресивизъм. Ние вземаме решение какво да бъде бъдещето. И това е принципно важно. Има някои тенденции, логични вериги, но ние в тази логическа верига сме свободни, докато сме хора. И ние сме способни да я разкъсаме, да застанем на друг път.
Категорично не съм съгласен с протестантската идея за линейното време. Калвин го представя в хода на реформата, която отрича свободата на волята. Оттогава Западът застава на калвинистки позиции, а Калвин не предполага свобода на волята. Това значи, че революцията, смяната на формацията, историята, става някакво предначертание, железен закон на трансформацията, на който човек няма влияние. Или влияе много слабо, изкуствено, всъщност илюзорно.
Придържам се към напълно друга гледна точка. Православната гледна точка, ако искате. Католиците дори отстояват съществуването на свободата на волята. Смятам, че докато сме хора, сме свободни. Докато сме свободни, можем да повлияем на бъдещето. Освен това ние творим бъдещето. Не четвъртата революция, не консерватизмът, не нещо друго, не някакви материални или социални норми вземат решенията вместо нас. Ние вземаме решението. И в това отношение смятам, че наистина тази година, тук съм съгласен, а на мен не ми харесва много когато започваме да обясняваме нещо чрез икономиката, завинаги попадаме в бездната. По-скоро това е някакъв свинарник, защото се опитваме да обясним с нечии материални попълзновения едно толкова тънко, сложно и изискано същество като човека.
Според мен наистина сега се решава наистина сериозен въпрос. Дали да вървим по този път на прогреса, по който върви демократическата партия на САЩ, високите технологии. А това е решение. Това е също философия и идеология. Сега виждаме, че всичко това е идеология.
Или казваме, че не е така. И че едното, и другото е свободно. Опитват се да ни наложат, че няма алтернатива на Байдън, а такава има. 70 милиона американци не мислят така. Казват ни, че няма алтернатива на цифровизацията, но такава има. Ако вземем решение, ние или ще предложим друга алтернативна модернизация-цифровизация, или ще я отменим изобщо.
Дълбоко съм убеден, че докато има човек, има свобода да се каже и „да“, и „не“ на всичко. На всяка тенденция. Смятам , че тук изборът се е изострил. От едната страна, стои Великото рестартиране, към което призовават глобалистите. Сега те откраднаха, според мен, изборите, те са наложили своята воля, в САЩ е извършен държавен преврат. И сега те ще настъпват по целия свят. Това се нарича „Великото рестартиране“ – връщане към програмата на глобалистите. От другата страна, започва „Великото пробуждане“. Хората разбират, че не става дума само за технологии, някои закономерности с обективно съдбовно свойство, а става дума за идеологическо доминиране, за хегемония дори не на цяла Америка, а на нейната половина, дори половината от американския елит, американското общество, което се стреми да наложи своята програма на света. Разбира се, ще има съпротива. Мисля, че Русия в тази съпротива, в това пробуждане, ще има една от най-важните роли.
С. Мардан: Александър Галиевич, ако краят на XIX век е началото на стремителната индустриализация на Русия, то този активен слой е микроскопичен в гигантската селска страна. Търговците, предприемачите колко са? 1%, дори и по-малко. Болшевиките, дори и с работническата класа, може би заемат десетина процента от империята през 1917 г. Въпреки това те осигуряват победата на модернистичния проект в Русия.
Не ви ли се струва, че тези загубили 70 милиона американци не са решили нищо. Това е опит за реванш, който е предприет от антиглобалистите, който претърпя крах. Може ли да се присъедини Русия към другаря Байдън? И да започне да внедрява цифровизацията примерно по начина, по който е в Москва? С желязо и кръв.
А. Дугин: Това е отворен въпрос. Това е въпрос за решаване. На първо място сте напълно прав относно това, че революцията на болшевиките не се опира на никакви обективни фактори. Напротив – те действат в името на бъдещето, което само на тях е известно, въпреки всички закони, включително въпреки законите на марксизма. Защото според Маркс в страна без капитализъм не може да се осъществи социалистическа революция, а при нас 99% от населението е селско, а промишленият пролетариат почти не съществува. Въпреки това побеждават. Защото разклащат старият консервативен модел. Побеждават. Оказват се най-агресивните, най-параноидални, налагат своята визия.
Сега нещо подобно се случва и в Америка. Победата на Байдън и демократите е победа на такива либерални болшевики, които също говорят, че в името на високите технологии, в името на „Туитър“, в името на „Гугъл“, на изкуствения интелект, в името на джендърната свобода, вие гласувалите за мнозинството, не сте никой. И това, от една страна, е загуба. От друга страна, получаваме половин Америка, сражаваща се срещу този прогресивен проект, а това не е малко. Това е наистина велико събитие. И не мисля, че те са загубили толкова силно. Те се осъзнават. Те виждат, че това не са просто „Гугъл“, „Туитър“, „Фейсбук“, които те използват като някакви средства. Че това са идеологически проникващи в тяхното съзнание пипала на изкуствения интелект.
Тук е много важно да се обърнем към Хайдегер, или към Фридриг Георг Юнгер, към книгата „Усъвършенстването на техниката“. Техниката е всъщност метафизика. Техниката носи със себе си идеология. И тези, които казват, че техническото развитие е обективно, искат да ни наложат своята частна и прогресистка воля, своята идеология, своя технологичен и технократичен болшевизъм.
Не мисля, че консерваторите са загубили. Да, в Русия загубиха в определен момент, но след това се случва призивът на Сталин, партията от пет хиляди, както е през 1917 година, става милионна. Разбира се, това са придошли от руското селячество и те сменят самата атмосфера на болшевизма.
Мисля, че битката тепърва започва. Далеч не е приключила. Не бива да се говори, че популистите, консерваторите са загубили окончателно. Нищо подобно. Истинската битка тепърва започва. И в Русия фронтът на тази битка преминава през нашата страна, а не извън нея. Имаме такива елити като Греф, Чубайс и Кудрин, тоест цифровици – байдъновци. Те са байдъновци в своите естествени корени, по своя мироглед. Това е също част от този „Гугъл“-изкуствен интелект. Но огромната мощ на първо място е Путин, който с огромно подозрение се отнася към това движение. Има ги и силовиците, има го и преобладаващата част от населението.
М. Баченина: Изниква ми такъв сложен въпрос. Ако ни предстои да решаваме дали сме за това или против, но социалното разслоение е факт. Нови професии, изчезване на старите. Как ще се промени форматът на личността? Структурата на човешката личност? Виждаме, че сме за никъде без изменения.
А. Дугин: Ако избираме прогреса, партията на Байдън, „Гугъл“, „Туитър“ и „Фейсбук“, то сбогом, човеко! Всъщност става дума за това, че сега ние стоим на прага на замяната на човека с постчовек – това е програмата на постхуманизма. Подготвително равнище е джендър-политиката. Тоест приключва либералния процес на освобождаване на човек от всички форми на колективна идентичност.
Разбира се, ще се промени и човекът. Освен това той се променя пред очите ни. И вместо личност, състояща се от дух, от душа, от тяло, от свобода ще има някаква нова цифрова личност. Цифров паспорт, цифрови мозъци, заменяни с твърди дискове памети, сменяем интерфейс. Освен това, за да се замени с изкуствен интелект, трябва да се създаде изкуствен интелект още преди неговото технологично въплъщение. Обществото, което се контролира от елитите, където съзнанието се взима някъде отвън, например, от държавата или идеологиите, както сега на Запада такъв екстремистки и либерален, това са планове, тренировка по създаването на изкуствения интелект. Това общество вече не само мисли. Още сега човек се отчуждава от самия себе си в хода на такава податливост към идеологиите. Идеологиите изпълняват ролята на изкуствения интелект. В определен момент това върви като поток. И сега виждаме срастване на идеологиите, както в демократическата партия и технологиите. Очевидно е, че технологиите са идеологични, от една страна, те не просто ни служат, а ние им служим на тях. Защото те цензурират. Опитах се във „Фейсбук“ да публикувам критичен коментар спрямо Байдън, а той просто не се появява. Това не е просто технология. Това е все едно ви цензурира компютърът. Това не е компютър, а нова форма на мисъл, заложена в самата техника.
М. Баченина: Бунт на машините.
А. Дугин: Ние вече сме машини. За да ни превърнат в машини окончателно, трябва да подготвят това. Нашето съзнание изцяло и напълно се формира отвън. Нашата свобода, тя е загубена отдавна. Сега ние губим последните ѝ равнища. Ето я джендър-политиката – това е свободата да си избираш пол, да се утвърди собствена идентичност.
М. Баченина: Но ако разглеждаме Русия, не Москва, не Петербург, не милионните градове. Нима за това може да се говори в Чернозема, в Урал? Хората не могат да се свържат с това. Те имат напълно нецифров живот.
А. Дугин: Но той става все по-цифров. Вижте младежта. Тя мигрира в социалните мрежи. И в Чернозема, и в Урал.
Не. Този процес не може да се спре. Работата е там, че макар и нашето общество да живее в друга епоха, както видяхме, че и половината американско общество. Половин Америка е нормална, популистите в Европа са нормални, изобщо целият свят е нормален, освен тази, според мен сатанинска върхушка, която ни управлява в глобален мащаб, освен глобалистите. Противник съм на тази насока. Противник съм на либерализма, освобождаването на човек от всички форми на колективна идентичност. Но засега те побеждават, защото тяхната идеология е най-мощната, най-формулирана. Те казват: свобода на индивида от всички форми на колективна идентичност. Последната крачка, която сега остава да направят, е да освободят човека от човечност, защото това е също форма на колективна идентичност. И просто така да се говори, че ние не сме достатъчно цифровизирани, че това няма да ни засегне, е наивно. Това се отнася до нас. Въвлечени сме в това. И част от нашия елит е преминал на страната на тези идеологически глобалисти. И той действа, прониква в нашия живот, в това число в дълбочина.
Единственият шанс е великото пробуждане, когато хората осъзнаят какво се случва с тях. И да дадат на това осъзнат, отговорен и свободен отговор. Да речем, ние не искаме нито тези форми, нито тази същност. Ние искаме да запазим и възродим своето човешко достойнство! Това не е толкова просто. Правото на свобода изтича пред очите ни. И под свобода ни се налага нов цифров концлагер. И това се нарича нов, четвърти икономически ред. Просто да престанем да бъдем хора и ще се получи.
С. Мардан: Опитайте се да прогнозирате в близката година дали ще се случи прелом в тази борба. Или първо трябва да стигнем до самия край, да стигнем почти до ада.
А. Дугин: Мисля, че за съжаление, няма надежда, няма предпоставки, че това ще свърши мирно, еднократно, ще приключи или с компромис, взаимно разбиране, корекция на курса. Мисля, че ще приключим в ада. За голяма жалост, с война и ад. Ние виждаме доколко радикални са представителите на глобализма. Те не искат разговор с никого. Те мигновено демонизират консерваторите. Фактически на републиканците не продават самолетни билети, ако се изразили в социалните мрежи симпатии към Тръмп. Представете си що за степен на тоталитаризъм? С изключването на стотици хиляди профили в „Туитър“ и „Гугъл“. Това, което изпитах преди половин година, когато ми изключиха канала в „Ютюб“, този на „Царград“, на още редица руски медии. Сега това се случи на глобално равнище. Това значи, че ние имаме работа с фанатици, с истински либерал-болшевики. С тях разговорът е невъзможен. Те просто ще унищожават своите класови противници, а ние, консерваторите, цяла Русия попадаме там, особено патриотичните канали. И цяла патриотична Америка попада там. Всички ние сме класов враг за тях, а класовият враг се унищожава.
Ние може би и искаме мирен диалог, но ни заплашва война не на живот, а на смърт. Или глобалистите, или човечеството. Това е война! Мисля, че няма да достигнем дъното на войната в тази война, няма да има никакви истински промени. Те ще продължат своята стратегия. Това е чудовищно.
С. Мардан: Много Ви благодаря! Надявам се, че прогнозата за 2021 година не ви е зарадвала: Добре дошла, война!
Превод: В. Сергеев
