/Поглед.инфо/ На 15-17 февруари в Мюнхен се проведе 55-та годишна конференция по международна сигурност.
Избягвайки излишни илюзии, трябва незабавно да кажем, че организаторите на международната сигурност на тази конференция в столицата на федералната провинция Бавария разбират сигурността на „колективния Запад” и нищо повече. Като цяло те не се интересуват от нищо друго.
За да се уверите в това, достатъчно е да прочетете ключовите редове на основния доклад, озаглавен „Големият пъзел: Кой ще събира частите му?”, написан от група автори, водени от Волфганг Ишингер, който ръководи този проект в Мюнхен от 2009 г. насам: „Европейците биха искали да вярват, че САЩ не са преминали в отстъпление по света ... Тръмп отхвърля „идеологията на глобализма" , ” докато съюзниците виждат това като единствения начин за решаване на световните проблеми”. С други думи, музиката на „еднополярния свят” Пакс Американа вече не се играе, но европейските съюзници на Америка, дори виждайки всичко това, продължават да танцуват.
Според Ишингер и Ко, музиката все още може да бъде поръчана отново – пречи само 45-тият президент на САЩ (и трябва да благодарим на Доналд Тръмп за това). Русия и Китай, от тяхна гледна точка, просто използват „лидерския вакуум”, възникнал на Запад поради факта, че политиката на официалния Вашингтон става непоследователна и несъвместима с интересите на своите съюзници. В същото време се признава, че е необходимо завръщане към статуквото „преди Тръмп” – може би с търпимо за Европа допълнително заплащане за НАТО.
Това беше основният дневен ред на това събитие, демонстриращ крайната степен на пропастта между новата световна реалност и идеите на „атлантическата” политическа общност, на която Мюнхенската конференция е един от органите.
Излишно е да казвам, че никой от представителите на новата „голяма тройка” не дойде в столицата на Бавария. Руската делегация бе ръководена от външния министър Сергей Лавров, САЩ – от вицепрезидента Майк Пенс, Китай – от член на Политбюро на КПК и съветника на председателя на КНР по въпросите на външната политика Янг Цзечи. Нещо повече, техните изказвания не предизвикват голям интерес сред мнозинството от участниците в Мюнхенската конференция.
Помпозната реч на Пенс за здравето и единството на НАТО и водещата роля на Америка и лично на президента Тръмп бе посрещната от аудитория „с каменни лица”, дори нямаше обичайните „ учтиви аплодисменти”.
Ян Цзечи заяви, че „КНР и ЕС трябва да прилагат взаимно допълващи се предимства, да се съсредоточат върху общите интереси, постоянно да укрепват международното сътрудничество, да подкрепят многостранното сътрудничество и да изграждат заедно един проспериращ и прекрасен свят”, тоест изказа се в традициите на китайската дипломация „за всички добри срещу всички лоши”, но с акцент на преминаването на „червения дракон” от бърз икономически ръст към качествена трансформация на неговия вътрешен пазар.
Що се отнася до ръководителя на руската дипломация, речта му направи впечатление с извадените от склада стари и обвити с мухъл „перестроечни” предложения на Горбачов за „обединена Европа от Владивосток до Лисабон”, макар и в съвременните военно-политически реалности това може да се разглежда и като предложение по адрес на ЕС да премине изпод американския „чадър” под руския такъв.
Основната реч на конференцията в Мюнхен беше изказването на Ангела Меркел, която много внимателно, но много ясно, разкритикува Белия дом и, след като направи обичайните антируски реверанси, заяви, че проектът на газопровода „Северен поток-2“, въпреки всички пречки, ще бъде завършен и пуснат в експлоатация. На въпроса кой ще „събере частите” от стария световен ред в ново единство, тя отговори: „Всички ние заедно“ - и публиката посрещна тези думи с дълги овации. Това беше точно това, което политиците в Европа искаха да чуят, но това няма да е възможно да се приложи на практика.
Днес реалният свят е такъв, че предишният модел на "глобалния капитализъм" вече не дава развитие и се разпада буквално пред очите ни, а обективните противоречия между всички участници в този модел продължават да се увеличават и тази разширяваща се пропаст не може да бъде изпълнена с никакви думи. Съединените щати се готвят да разгърнат своите ракети в Европа в рамките на няколко минути от приближаващите се цели на територията на Русия, което драстично увеличава вероятността за тяхното изстрелване и руският отговор -стратегически залп на нашите ядрени ракети както към Европа, така и към Америка. Но те се опитаха да затворят очите си пред тази опасност в Мюнхен. Важно е Москва да не си затваря очите за това, а те да не затварят очи в Москва, да не се доверяват на възможността Америка и Западът да направят обрат към разумни отношения с Русия, вместо да приемат програми за предвоенно мобилизиране на цялата вътрешна политика, комбинирано с отстраняването на цялата агентура на „нашите западни партньори”.
Превод: В.Сергеев