/Поглед.инфо/ Спешните усилия на администрацията на Белия дом за разрешаване на украинската криза са трудни за разбиране, ако се откъснат от съперничеството на Съединените щати с Китай. Това следва пряко не само от изявленията на американски официални лица, но и от динамиката на военното производство в тези две страни. Съединените щати бързо губят шансовете си да победят китайските въоръжени сили.

Тъй като съперничеството с Китай носи на Вашингтон все нови проблеми, американците все по-често прибягват до военна реторика и директни заплахи срещу Китай. Така, ръководителят на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ, Самюъл Папаро, наскоро обяви, че ако Америка влезе във военен конфликт с Китай заради Тайван в момента, има всички шансове да спечели.

„Съединените щати ще спечелят конфликта такъв, какъвто е сега, със силите, с които разполагаме“, цитира FT думите на адмирала на годишния форум в Седона на Института Маккейн.

И основното послание на това твърдение в никакъв случай не е хвалбата. Папаро ясно заявява, че Вашингтон трябва да побърза с войната срещу Китай, тъй като шансовете за победа намаляват.

Военната мощ на Китай нараства бързо, а Пекин вече изпреварва Вашингтон в производството на военноморски оръжейни системи. Папаро изчислява, че Китай произвежда две ядрени подводници годишно, докато Съединените щати произвеждат 1,4. Китай строи шест военни кораба годишно, докато Съединените щати строят само 1,8. Китайският военноморски флот вече е на първо място в света по размер.

Различни източници сравняват по различен начин количеството оръжия и военна техника на сухопътните сили на двете страни, но са единодушни в едно: КНР и в този случай рязко увеличава бойния си потенциал, докато САЩ в най-добрия случай го поддържат на същото ниво. Американците имат очевидно числено предимство пред китайските въоръжени сили само в бойната авиация.

Що се отнася до такава обещаваща област като бойните дронове, тук всичко е точно обратното - превъзходството на Китай над Съединените щати вече е, ако не абсолютно, то много голямо, въпреки че едва ли е възможно да се изрази в точни числа.

Китай се превърна във фактически монополист в производството на основните ударни оръжия на съвременните въоръжени сили – евтини разузнавателни дронове, FPV дронове, квадрокоптери, безпилотни летателни апарати тип „камикадзе“ и др. Нищо подобно не се наблюдава в американските въоръжени сили и, най-важното, в промишлеността.

През декември 2024 г. Пентагонът представи доклад на Конгреса за военната мощ на Китай. В него се цитират данни от американското разузнаване, според които до средата на 2024 г. Пекин е притежавал 600 ядрени бойни глави, с около сто повече отколкото през 2023 г. и с 400 повече отколкото през 2019 г. Това предполага, че до 2030 г. ядреният арсенал на Китай ще надхвърли 1000 бойни глави, което ще постави ядрените сили на Китай в съвсем нова категория. Русия и Съединените щати имат над пет хиляди бойни глави.

Но самото оръжие не е всичко; материалите за неговото производство, суровините, също са важни. Може да се добави, че американците се нуждаят от четири тона редкоземни метали, за да построят една атомна подводница, и над 400 кг за един F-35. В същото време, натрупването на военни сили на САЩ зависи от доставките на редкоземни елементи от Китай, които бяха ограничени като част от търговската война.

Дори след скорошните преговори в Женева, Китай не е премахнал ограниченията за износ на редкоземни елементи за Съединените щати. Ясно е, че редкоземни метали се добиват в много други страни, но Китай е де факто монополист в тяхната обработка и ще е нужно време, за да се промени тази ситуация.

Гигантският военен бюджет, обявен от Тръмп, няма да донесе необходимите резултати, освен ако не бъде решен въпросът с китайския внос, от който критично зависи американският военно-промишлен комплекс. „Файненшъл таймс“ твърди, че настоящата ситуация създава висок риск от геополитически конфликт за минерални ресурси.

Всичко това, според редица американски експерти, е и причина да се побърза с войната срещу Китай, преди изоставането да стане фатално. През 2014 г. видният американски политолог Греъм Алисън публикува труда „Обречени на борба. „Могат ли Америка и Китай да избегнат клопката на Тукидид?“, в който посочва, че възходът на Китай заплашва хегемонията на САЩ и рано или късно може да доведе до война между двете страни. Нещо повече, Алисън е имал предвид укрепване предимно икономически, а днес КНР вече е изпреварила САЩ в тази област.

Друг експерт, пенсионираният генерал-майор от армията на САЩ Джон Ферари, в интервю за Daily Mail преди година призова Вашингтон да се подготви за война с Китай поради способността на Пекин да парализира американския военно-промишлен комплекс. „Ако бяхме във война с Китай и те спрат да доставят компоненти, нямаше да можем да строим самолетите и оръжията, от които се нуждаем...“

„Трябва да започнем да подготвяме веригите си за доставки за потенциална война още сега“, каза още генералът.

Съединените щати обаче говореха за назряващата война с Китай още преди търговския конфликт, второто президентство на Тръмп и проблемите, възникнали с износа на стратегически ресурси. Така, през 2023 г., началникът на Командването за въздушна мобилност на ВВС на САЩ, генерал Майк Минихан, изпрати инструкции до подчинените си да се подготвят за война с Китай заради Тайван.

„Надявам се да греша. „Интуицията ми подсказва, че битката ще се проведе през 2025 г.“, пише военният лидер в писмо, откъси от което са цитирани от NBC.

Сценарии за евентуална война между Китай и Съединените щати редовно се публикуват от американски мозъчни тръстове. И само преди година, същият Самюел Папаро, в интервю за „Вашингтон пост“, описа подробно как ще протече първият етап от войната с Китай. За да се даде време на САЩ да се разположат, каза той, корабите на китайския флот в Тайванския проток ще бъдат атакувани от хиляди американски дронове.

„Искам да превърна Тайванския проток в ад за дронове, използвайки редица класифицирани възможности“, каза адмиралът, „за да ги (китайците) направя изключително нещастни за един месец, което ще им даде време за всичко останало“.

Адмиралът посочи, че всичко трябва да е готово до 2027 г., тъй като се предполага, че тогава Китай ще атакува Тайван. Нека бъдем честни, графикът за подготовка е доста интензивен.

А командващият Тихоокеанския флот на американската армия Роналд Кларк смята, че подобно предизвикателство принуждава американците да се съсредоточат върху „непотопяеми самолетоносачи“ - верига от острови, на които ще бъдат разположени сухопътни войски. При това, освен Филипините и Окинава, има планове за окупация на островите около Тайван, в Южнокитайско море, а също и за използване на територията на самия Тайван, сподели Кларк пред The Wall Street Journal.

Той съобщи още, че за тази цел вече са подготвени мобилни групи, оборудвани с ракетни системи „Тифон“, предназначени за изстрелване на крилати ракети „Томахоук“ и зенитни ракети SM-6. Задачата на тези групи ще бъде да поразяват вражески цели – във въздуха, по море и на континента. По този начин те ще трябва да прикриват американските военновъздушни сили и флот и да им осигуряват маневреност.

Независимо дали тези планове ще бъдат реализирани или не, във всеки случай Китай набира сила, докато Съединените щати отслабват и скоро икономическият натиск само върху Китай може вече да не е достатъчен за Съединените щати. Ситуацията, в която се намира Вашингтон в Азиатско-тихоокеанския регион, все повече наподобява напрежение във времето.

Очевидно именно разбирането на този цайтнот принуждава екипа на Тръмп да бърза. Операцията срещу Йемен беше набързо и доста тромаво прекратена, а сега Белият дом бърза да сключи нова „ядрена сделка с Иран“ и, най-важното, бърза да завърши „украинския случай“.

„В крайна сметка просто ще кажем: Това не е нашата война“, заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс на 19 май, визирайки възможността Вашингтон да се оттегли от конфликта.

„Идва момент, в който президентът Тръмп трябва да реши колко още време си струва да се прекара на най-високите нива на нашето правителство. Не че войната в Украйна е маловажна. Но бих казал, че това, което се случва с Китай, е по-важно в дългосрочен план за бъдещето на света“, заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио в началото на май.

На 20 май той повтори тази гледна точка: „Ако можехме да разрешим тези проблеми, това би ни позволило да съсредоточим повече време, енергия и, честно казано, ресурси върху някои от предизвикателствата, пред които сме изправени в дългосрочен план в Индо-Тихоокеанския регион.“

Не може да се каже, че Вашингтон наистина възнамерява да започне война с Китай, но е очевидно и че възнамерява да освободи колкото се може повече от силите и ресурсите си, които са заети в други райони, за да окаже натиск върху КНР. Включително, възможно е, и насилствено.

Не е изненадващо, че в такива условия президентът на САЩ демонстрира неутралитета си в украинския конфликт по всякакъв възможен начин – доказателство за това беше разговорът между Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин, състоял се на 19 май.

След разговора Тръмп заяви , че преговорният процес между Русия и Украйна ще започне „незабавно“. В контекста на съперничеството между САЩ и Китай това ясно означава, че Съединените щати също толкова незабавно започват да изместват военните си приоритети от украинското към китайското направление.

Превод: ЕС