/Поглед.инфо/ Коментарите в руските околоправителствени и либерални медии, посветени на посещението в Москва на Джон Болтън и предстоящата среща на Владимир Путин с Доналд Тръмп в Хелзинки, напомнят на проявленията на някакъв древен култ с оргии.

Изглежда, че един от най-влиятелните и радикални американски русофоби, назначен от настоящия президент на САЩ на свръхважна позиция – съветник по националната сигурност, която някога заема и прославя небезизвестния Хенри Кисинджър, със самия факт на своята поява в руската столица въздейства на някакви стрити „Г-точки“ в организма на отечествения „властови вертикал“: както официалния, така и либерално-опозиционния.

Накрая всички нейни желания получиха шанс да се изпълнят. Такъв контакт с високопоставен представител не просто на Белия дом, а на тези кръгове от политическата система на САЩ, които определят американската политика, нашите власт очакваха от дълго време – започвайки от държавния преврат в Киев, който бе подготвен и осъществен от същите американски специални служби и финансови кръгове без отчет на интересите на руския „елит“.

А реакцията на „вашингтонския областен комитет“ за присъединяването на Крим и създаването на народните републики в Донбас потвърди, че САЩ и техните съюзници разглеждат Русия като „ръмжаща въшка“, която не заслужава единствено да я натиснат с нокът. Провокациите, дискриминацията, очернянето станаха не просто „добър тон“, а единствена форма на общуване на столиците на „колективния Запад“ с Москва.

И „първа цигулка“ в този оркестър, без съмнение игра Вашингтон. Така бе при Барак Обама, така продължи и при Доналд Тръмп. Разширяването на санкциите, постоянната антируска агресия в ООН и в Съвета за сигурност, убийствата и странните смърти на руските дипломати по целия свят, ракетните обстрели по Сирия, овладяването на дипломатическите обекти на Русия на територията на САЩ, непрестанните арести на руски граждани в трети страни по измислени обвинения го има и съдейки по всичко няма да се дене никъде.

При това руската страна постоянно сигнализира на своите западни и на първо място американски партньори за желанието си напълно да възстанови „домайданното“ статукво, всячески стараейки се „да се отговаря на провокациите, да търпи и да изглажда острите ъгли по време на бъдещото сближаване с Вашингтон за разрешаването на наличните противоречия“ – дори отстъпвайки от стандартния за дипломацията принцип на „огледалните мерки“. Такава линия намира пълно подкрепа в най-влиятелните кръгове на руската власт. Олигарсите избираха между надеждата за отмяна на санкциите и окончателна емиграция, а висшите чиновници не криеха надеждите за завръщане към „конструктивното взаимодействие“ в дворците на Женева и Ню Йорк. А уж „креативното общество“ и така не успя да се смири със загубата на достъп до грантове и правото свободно да използва всички блага на „цивилизацията“ с честно заработваните със своето ексклузивно творчество пари.

Тази политическа линия, извънредно напомняща на „умиротворяването“ на Третия райх от Великобритания и Франция от 30-те години на ХХ век, предизвиква недоумение не само сред патриотичните кръгове на руското общество, но и в самите САЩ. Така Пол Крейг Робъртс, заместник-министър на финансите на САЩ (1981-1989 г.) в интервю пред American Herald Tribune, публикувано на 27 юни, ден след посещението на Джон Болтън в Москва, недоумява: „Русия и нейният президент са демонизирани с най-възмутителни и оскърбителни лъжи и фалшиви обвинения от самия момент, когато Русия блокира планираното от Обама нахлуване в Сирия и бомбардировки на Иран… Високата търпимост на Путин към оскърбления и провокации поощрява към по-нататъшни оскърбления и провокации, до момента, в който на Русия няма да остане никаква друга алтернатива, освен война). Или, добавяйки от себе си, капитулация, която е по-лоша от война.

Ето в каква атмосфера преминаха преговорите на Болтън в Кремъл, при това гостът не бе срещнат от неговия колега, секретарят на Съвета за сигурност на Русия Никола Патрушев, а лично от Владимир Путин заедно с министъра на външните работи Сергей Лавров и министъра на отбраната Сергей Шойгу.

Конкретната информация за тази среща напълно очаквано ще остане закрита, но се разбира, че без постигането на някакъв предварителен консенсус нямаше да се говори за никаква руско-американска (или американско-руска) среща на високо равнище.

Ако се погледнат мотивациите на страните, то се оказва, че при Русия тя носи изключително описания горе субективен характер, а обективно нашата страна на практика не може да получи нищо. Санкциите остават, натискът на Кремъл чрез „меката сила“ на САЩ и Запада като цяло никъде няма да изчезне или дори няма да отслабне. В Украйна и в Сирия американците ще продължат с опосредстваната си война с ръцете на своите военно-политически марионетки. Надпреварата във въоръженията единствено ще се изостри.

Междувременно за Тръмп и тези сили, които стоят зад него, контактът на висше равнище с Русия и Путин е извънредно важен, което вече се отбелязва. Екипът на Тръмп като част от Републиканската партия стои пред острата нужда да победи на междинните избори през ноември тази година. Защото в противен случай новият, демократически състав на Конгреса, най-вероятно, ще започне процес по импийчмънт на 45-тия президент на САЩ, което заплашва Тръмп и неговия „екип“ се само от загуба на власт, но и с възможно оказване на подсъдимата скамейка. Позитивните движения по корейския проблем и по взаимоотношенията с Москва са най-важни фактори за политическото оживяване на настоящия „стопанин на Белия дом“. Следователно, именно Москва може да поставя условия пред Вашингтон, включващи, например, завръщането на дипломатическите обекти, неутрализацията на Украйна и възстановяването на договореностите за ПРО и стратегическите въоръжения. Засега за това не е казано нищо. Напротив, руската страна потвърди пред Болтън готовността си „да дружи“ при всякакви условия (може би, с изключение на „завръщането“ на Крим на Украйна).

И във Вашингтон това се осъзнава прекрасно. Не случайно „Ню Йорк Таймс“ публикува статия с авторство на Лилия Шевцова от Фонда „Карнеги“, в която се утвърждава тезата за „слабостта на Москва“ в социално-икономическите отношения, което позволява на САЩ и на техните съюзници да не се страхуват от това да „сломяват“ руските позиции на всички направления. Трябва да се каже, че тази слабост не е просто факт, но в много е обусловена от дейността на финансово-икономическия блок на правителството на Русия, назначено от президента на страната и състоящо се от познатите либерали-гайдаровци, към които се отнася и самата госпожа Шевцова. Получава се, че правителството целенасочено прави социалното и финансово натоварване на населението неприемливо, разчиствайки път за нова „либерална революция“, защото прехващането на протестната активност на масите е любима и отлично отработена технология на „цветните революции“. Не случайно организаторите с определена програма на протестните акции срещу пенсионната реформа, преминала на 1 юли, не бяха ляво-патриотичните сили, а, условно, Навални, и „Ехо Москви“. Така изглежда политическият пейзаж преди срещата между Путин и Тръмп в Хелзинки, резултатите от които могат да се окажат продължение на паметните за всички срещи на Горбачов в Рейкявик и в Малта.

Превод: Поглед.инфо