/Поглед.инфо/ С увеличаването на световната криза целият свят започна да се движи. Средностатистическият леминг иска да избяга от Русия, от САЩ, от Германия, от Франция - до мястото, където ще се чувствате добре. Но не можете да избягате от себе си.

В Русия има цели общности в социалните мрежи под имена като „Време е да се чупя”. Там се говори, „колко лоши са нещата в тази страна” и „колко добри са нещата другаде”.

Проучванията показват обаче, че броят на жителите на Русия, които биха искали да отидат в чужбина - за постоянно пребиваване или работа - варира от 13 до 17%.

Според анкета, проведена сред жителите на Берлин, публикувана наскоро от Deutsche Welle, около 55% от населението би искало да напусне Германия (33% завинаги). И това е проспериращата столица, в други региони картината може да бъде още по-лоша.

В „благословените” Съединените щати не всичко е толкова благословено - освен масата посетители (включително и нелегално), има голям брой хора, които напускат. Някои изследователи оценяват броя на емигрантите от САЩ през последните години на 7 милиона.

Въпреки че лидер по отношение на броя на хората, желаещи да избягат от демократизираната си и европеизирана страна, разбира се, са украинците - там процентът на желаещите да напуснат, според последните данни, достига 75%. Това, което те прилагат на практика е, че според най-скромните оценки, от Украйна през последните пет години са избягали между седем и девет милиона души.

Латиноамериканците масово бягат в САЩ. Жителите на Северна Африка и Близкия изток масово бягат към Европейския съюз. И така нататък.

Всъщност ние сме свидетели на някакво ново Велико преселение на народите. Но ако погледнете отблизо, можете да видите, че това не е едно явление, а няколко различни.

Първата категория са истинските бежанци от местата на бойни и/или хуманитарни бедствия. Те бягат, защото домовете им са унищожени и няма възможност да оцелеят в родната си страна, включително и поради липсата на работа.

Втората категория са „бежанците” от Африка и редица страни от Близкия изток, които не са били засегнати от войната и които бягат в Европа, за да получат благоденствие там - живеят за благосъстояние и не работят. Често има причина за това - да си бежанец в палатка в покрайнините на Париж е по-добре, отколкото да работиш усилено в някоя мина някъде в Конго.

По същия начин е положението с южноамерикански граждани, които щурмуват мексиканската граница на Съединените щати в колони. Животът в много страни в Латинска Америка е далеч от меда и маслото, но в Съединените щати повечето от тези нелегални имигранти са изправени пред тежка, нископлатена работа, живот в гетата и/или участват в латиноамерикански банди като „Мара Салватруча”, затвори и депортации. Това не е никак добро.

Третата категория са хората, които всъщност не ходят никъде. Те биха искали, но са уплашени и някъде подсъзнателно осъзнават, че никой в чужбина не се нуждае от тях.

Макар че, нека бъдем откровени - те са безхарактерни и безпилотни, те оправдават безполезността си с мантри, че „работата не е за мен, аз съм талантлив, а във всяка нормална страна бих получил пари в пакети само заради факта, че съм уникален и гениален”.

За това, че те висят на врата на родителите си, работят в офис или  за копейки в западни фирми, е виновен, разбира се, руският „режим” и лично Путин. Не тяхното лично нежелание и неспособност да се учат, развиват и работят, а „тази страна”.

Наскоро, между другото, стана модно да се оправдава тяхното безделие с „леви убеждения”. Както „Няма да работя за проклетите буржоа”, затова ще рева и обвинявам капиталистическите потисници за това. Виждал съм няколко такива хора - не са чели нито дума от Маркс и Ленин, но са доста идейни.

Както веднъж каза Хазанов за ролята на папагала: „В зоологическата градина не дават месо на тигрите!” Само, че не в зоологическа градина, а в Русия, не на тигрите, а на „творческите натури” и не месо, а пари.

Но, както се оказа, такива „подценени личности”, които не са получили дължимото си от живота, ги има не само в Русия, но и в западните страни. И то масово.

И някои мечтаят да напуснат Русия и да заминат за Франция, Германия, Великобритания или САЩ. Междувременно жителите на Германия гледат към Русия, французите ругаят високите си данъци, а американските бели англосаксонски протестанти бягат от страната на господството на мигрантите и сексуалните отклонения, британците са ужасени от Brexit и така нататък.

Всички са сигурни, че някъде в други страни ще им бъде по-добре. Въпреки че при една успешна история за мигрант, 999 истории са провал (макар че не е писано за тях във вестниците и не се правят филми).

И ако не можете да успеете тук, тогава не можете да успеете никъде. Защото можете да отидете навсякъде, но не можете да избягате от себе си.

Вие винаги ще бъдете себе си. И ако някой е мързелив невежа, тогава той ще остане мързелива невежа в Германия, в САЩ и в Австралия.

Затова или си тръгвате, или се вземете в ръце. Но не хленчете. Не е нужно да бъдете поредния подценен гений, който „би показал на всички, но се е родил на грешната планета - магията не работи тук”.

Бягай, Лола, бягай!

Превод: В.Сергеев

ПРОЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ:

Зов към читателите на Поглед.инфо и зрителите на ПогледТВ

Уважаеми читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ!

Ние съществуваме благодарение на безвъзмездната жертвоготовност на екипа, с който работим, за да представяме различната гледна точка по редица значими обществено-политически проблеми у нас и по света и не ползваме държавно, партийно или каквото и да е друго финансиране.

Това не е най-успешната формула за оцеляване в днешно време и не може да продължава до безкрай.

Ето защо се обръщаме към всеки един от вас, ако сте удовлетворени от съществуването на Поглед.инфо и ПогледТВ, опитайте се да ни подкрепите, за да ни има по-дълго време като островче на свободата.

Анонимността ви е гарантирана!

Ние няма да ви подведем!

Ще бъдем верни на избраната линия, докато ни има!

"Еврокариери" ЕООД
Дарение за Поглед.инфо и ПогледТВ
IBAN: BG90UBBS80021062013420
BIC: UBBS BGSF
МОЛ: Румен Петков

Благодарим ви за подкрепата!

pogledreporter@abv.bg