/Поглед.инфо/ Политическата коректност в Съединените щати днес довежда до абсурд идеята да се забрани използването в разговорите и публикациите на общоупотребяемите думи. Така че следващата стъпка на „чумата на политическата коректност“ ще бъде унищожаването на всички шеги, отбелязва The New York Post.

През април тази година американският политолог Ричард Нед Лебау е питан в асансьора на кой етаж иска да отиде. 76-годишният професор от „Кингс Колидж“ в Лондон отговаря: „Етажа с женското бельо“. Както пише The New York Post се оказа, че един от пътниците на асансьора е преподавателката по въпросите на джендър мениджмънта в колежа „Меримак“ Симона Шарони, която подава официална жалба за „мизогинията“ (женомразството) на Лебау срещу организаторите на конференцията на Асоциацията за международни изследвания, на която и двамата професори присъстват по онова време.

Самият Лебау не е реагирал на това.

„Ако наистина се бях извинил, би било доказателство, че такива луди хора биха могли да застрашат асоциациите и това би имало много негативно въздействие върху всички. Това също така засяга проблема с възприемането на хумора и разбирането, че хуморът вече е забранен“, заяви мъжът.

Както авторът на статията продължава, всяко предположение, че политическата коректност е равносилна на обикновената учтивост, е глупост. Днес тя се е превърнала в „оръжие, използвано от нелепи истерички от Планетата на недоволството, за да съсипе живота на нормални хора, показващи нормално, земно поведение“.

"Голяма част от най-лудите заблуди по света, диктуващи какво трябва да се мисли, продължават да се формират в университетската среда. Тази политика е очевидна на такива места като Учебния център в Университета на Уисконсин-Милуоки, открит през 2012 г., който ви призовава да мислите за вредата, която нанасяте, когато изговаряте думата „нацист“, „нелегален мигранти“ или „Третият свят“. Също така е невъзможно да се каже и „амбалаж“, защото това може да навреди на нечии чувства“, пише авторът.

Университетът в Мичиган също изразходвал средства през 2015 г., съветвайки студентите да се въздържат да казват: „Искам да умра“ защото така обиждат хората, обмислящи самоубийство, както и фразата „Не насилвай мозъка ми“, защото някои хора наистина са били жертви на насилие. В колежа "Макалистър" в Минесота плакатите и социалните мрежи предупреждават да не се използват думите „луд“, „психо“, „шизофреник“ и „глупости“ през 2014 г., което според автора на материала е пълна глупост.

Университетът в Уисконсин-Милуоки също се отнася враждебно към употребата на фразата „политически коректен“ осъдително за фразата "политически коректен".

„С течение на времето политическата коректност се превърна в начин да се пренесат стрелките, да се казва, че хората са твърде чувствителни и контролират езика като полицаи. Това няма нищо общо с истинското разбиране за нанесената вреда“, казва ръководството на университета.

Това, което някога е луда университетска истерия, проникна в обикновения живот. Авторът Моли Пенингтън, който пише в уважаваната публикация Reader's Digest, наскоро говори за „12 изненадващо обидни думи, които трябва да изтриете от речника си“. Така фразата „за лудница“ (Basket Case – букв. „Кошничарски случай“) трябва да се елиминира изобщо, но не защото е обидна за лудите, а защото нагрубява всички ветерани от Първата световна война, защото този израз е прилаган за войниците, убити по време на Първата световна война, чиито останки могат да се поберат в кошница, пише Пенингтън.

Също така се препоръчва да се избягва изразът „колко лета, колко зими“, защото се предполага, че това изразява подигравка към речта на индианците. И думата „истеричен“ е сексистка, защото е извлечена от гръцкото име на матката.

„Тъй като университетската култура навлиза в ежедневието, днешната досадна студентка утре ще седи до теб на съседното работно място, а вдругиден ще ви стане шеф. Сблъсъкът с нея може да ви струва работата“, пише New York Post.

Нагледен пример за това е случаят с Джеймс Диймор, инженер от „Гуугъл“, който беше уволнен миналата година само защото публично се е сетил за разликите между половете. Що се отнася до случая на Ричард Нед Лебау, той отказа искането на асоциацията да се извини и все още не е ясно какви мерки искат да му бъдат приложени.

„Ако неговият случай е показателен, тогава следващият етап от чумата на политическата коректност ще бъде унищожаването на всякакви шеги“, заключава авторът.

Превод: В.Сергеев