/Поглед.инфо/ Създалата се във Венецуела „сюрреалистичната ситуация“, когато в страната съществува фактическият президент Николас Мадуро и международно признатият държавен глава Хуан Гуайдо, се превърна в тест за търпение за венецуелците, пише The Times. Тъй като лидерът на опозицията Гуайдо не успя да вземе властта в свои ръце от началото на годината, част от жителите на страната станаха разочаровани от него.

Венецуела губи търпение в очакване на Хуан Гуайдо, пише The Times. Мнозина считат лидера на венецуелската опозиция за пълноправен президент на страната, но досега той не успя да свали Николас Мадуро от властта и хората не оставят това без внимание.

И единият, и другият продължават да настояват, че имат президентски правомощия.

Президентът Мадуро, подобно на повечето си предшественици, управлява страната от двореца Мирафлорес, построен през XIX век в Каракас. Неговият опонент, който вече е признат за легален лидер от около 60 държави, включително Великобритания, работи на третия етаж на офис сграда в деловия район на столицата.

Всички сътрудници на апарата му наричат Гуайдо президент. А в конферентната зала, където 36-годишният лидер провежда приеми, зад него е инсталирана снимка от интериора на Мирафлорес, за да създаде усещането, че се намира или трябва да се намира в президентския дворец.

За някои венецуелци „тази сюрреалистична ситуация“ се превърна в тест за търпение.

„Това всичко е като забавление“, казва 30-годишният инженер Ернан Ернандес пред публикацията. "Гуайдо не направи това, което обеща да направи."

Гуайдо се обяви за президент на Венецуела на 23 януари. Като председател на парламента, не признат от Николас Мадуро, той заяви, че има конституционното право да вземе властта в свои ръце преди новите президентски избори, тъй като Мадуро фалшифицира последния вот и управлява страната незаконно.

И тъй като Гуайдо обеща да се бори до пълното "освобождение" на Венецуела, хиляди протестиращи, които излязоха на улицата, бяха убедени, че промяната може да дойде в следващите дни. Надеждите бяха подсилени от факта, че САЩ веднага признаха Гуайдо за президент на Венецуела.

А тогавашният съветник по националната сигурност на президента Джон Болтън започна да публикува туитове, адресирани директно до Николас Мадуро. В тях той препоръча на венецуелския лидер да започне да планира своя полет от страната до някакъв „красив плаж“. В същото време Министерството на финансите на САЩ въведе „драконовски“ санкции срещу венецуелската нефтена компания, която е източник на по-голямата част от чуждестранните приходи на Венецуела.

Гуайдо планираше, че този натиск върху режима на Мадуро ще доведе до ненасилствено прехвърляне на властта, както се случи в Чехословакия през 1989 г. Той заяви, че армията е толкова недоволна от своето неумело управление и дълбока рецесия, че с радост ще премине на негова страна.

Въпреки това въоръжените сили, които се възползват от корупцията и стават политизирани при Мадуро и неговия предшественик Уго Чавес, остават основно верни на властите.

Надеждата за промяна се появи отново на 30 април, когато Гуайдо, с подкрепата на няколко разбунтували се военни, се озова в района на една от военните бази в Каракас. Въпреки това, това усилие приключи в рамките на няколко часа, се казва в статията. Това беше последвано от жестоко преследване както на опозиционните политици, така и на военните, които застанаха на страната на опозицията.

Освен това темпът на емиграцията се ускори тази година. Като цяло от 2013 г., след като Мадуро дойде на власт, 4 милиона души са напуснали страната, тоест повече от 10% от населението. Мнозина се опасяват, че това ще доведе до изтичане на мозъци, тъй като тези, които имат най-много амбиции, най-много се стремят да напуснат страната, посочва The Times.

За тези, които останаха, оптимизмът, възникнал по-рано тази година, беше заменен от усещане за разрушителна безизходна ситуация.

„Мислех, че Гуайдо ще бъде освободител на Венецуела“, казва 33-годишният Дарвин Санчес Нието, който поправя хладилници. "Имам чувството, че са ме подвели."

Според компанията Datanalisis със седалище в Каракас, подкрепата за Гуайдо е спаднала от 61% през януари тази година до 49,7% през август. Той все още е най-популярният опозиционен лидер, значително изпреварвайки Мадуро, който е подкрепен от едва 13% от анкетираните.

„Но хората започнаха да губят надежда“, казва президентът на Datanalisis Луис Висенте Леон.

Според него само една четвърт от венецуелците вярват, че през следващите три месеца ще настъпят промени.

„Във Венецуела тъжната реалност е, че Мадуро е президент, Мадуро контролира цялата територия, Мадуро контролира военните. Правителството печели.“, заключава Луис Висенте Леон.

Освен това Мадуро се опитва да поеме контрола над опозиционния парламент, се казва в статията.

Някои също се притесняват, че американският президент Доналд Тръмп губи интерес към Венецуела. И неотдавнашното уволнение на Джон Болтън е доказателство за това.

Също миналата седмица отново се появиха опасения по повод крайната неопитност на Гуайдо. Това се случи заради появилите се снимки, на които той бе сниман в компанията на колумбийски гангстери. Явно именно те навремето са помогнали на опозиционера да премине границата с Колумбия по трасето на контрабандистите. Самият Гуайдо сподели, че няма идея кои са тези хора, въпреки че един от тях изглежда е въоръжен с пистолет.

Превод: М.Желязкова