/Поглед.инфо/ Сенаторът русофоб Линдзи Греъм донесе лоши новини от Вашингтон в Киев за украинския президент Владимир Зеленски: коалицията на Доналд Тръмп, която контролира Камарата на представителите, е готова да предостави помощ на Украйна само на кредит и само в случай на спешна мобилизация. Не всичко обаче върви гладко за тази коалиция: над нея тегне заплаха, за която не сме се замисляли преди.

Републиканецът Кен Бък напуска Камарата на представителите на Конгреса на САЩ и при други условия съпартийците му биха могли да организират парти по този повод, без да канят самия Бък на него. За тях това е все едно да уволниш невъзможно противен човек, с когото работиш в един офис.

Бък беше сложен човек. Напоследък той редовно заклеймяваше собствената си партия и заемаше враждебна позиция по фундаментални за нея въпроси. И сега, като си тръгна, затръшвайки силно вратата. Толкова здраво, че можеше да го чуете дори в Русия.

„Твърде много републикански лидери лъжат Америка, когато твърдят, че изборите през 2020 г. са били откраднати, когато описват 6 януари като самостоятелна обиколка на Капитолия или когато твърдят, че последващите съдебни преследвания са оръжия на нашата съдебна система“, той каза пред репортери, обяснявайки причините за напускането си. Той нарече последната година на Конгреса най-лошата от половин век насам.

От казаното по-горе става ясно, че Бък не харесва Доналд Тръмп, не вярва, че победата на Джо Байдън на президентските избори е фалшифицирана и заема непримирима позиция към нашествениците на Капитолия, които Тръмп вече обеща да помилва. Освен това Бък беше категорично против парламентарното разследване на корупционните схеми на семейство Байдън и импийчмънта на министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас за бъркотията на границата с Мексико.

Като цяло той е особен републиканец, който не се вписва добре в партията в сегашното й състояние при Тръмп. Въпреки това, доброволната оставка на Бък може да струва на Тръмпистите и републиканците като цяло много повече от хленченето му.

Описвайки възможната реакция на колегите си на неговия демарш, Бък изхвърли важна фраза: „Мисля, че ще се тревожат за следващите трима души, които напуснат.“ Това е едновременно сваляне на отговорност и мрачна прогноза за партията.

Факт е, че консервативното мнозинство в Камарата на представителите (същото, което между другото не позволява на Байдън да отпусне 60 милиарда долара на Киев) се крепи само на няколко души. Сега има 213 демократи и 219 републиканци. Това е, ако броите с оттеглящия се Бък. И той не е първата загуба в редиците на републиканците.

Най-скандално беше напускането на Джордж Сантос, който беше изключен от Конгреса със специална резолюция - това е шестият път в историята на САЩ и първият случай, когато конгресмен не е осъден за криминално престъпление. Той ще бъде осъден по-късно, няма съмнение в това.

Сантос беше странна птица в републиканското ято като открито гей син на безпарични имигранти от Бразилия. Може би това му позволи да спечели изборите в един от районите на плътно демократичен Ню Йорк. Следователно придобиването в негово лице за републиканците изглеждаше, макар и малко екзотично, но полезно: Сантос се подчиняваше на партийната дисциплина и не се стремеше да дърпа колегите си към ЛГБТ позиции.

Но журналистите разбраха, че Остап Бендер влезе в Конгреса под прикритието на републикански гей. Със сигурност той е истински гей, но в много други отношения биографията на Сантос се оказа измислена. Той си приписваше заслугите за своя бизнес успех, социални постижения, добро образование - и всичко това имаше за цел да прикрие измамник, който търгуваше с банкови измами. Сега срещу Сантос има около 20 обвинения, така че би било странно да обвиняваме републиканците, че са го „предали“ на Комисията по етика. Въпреки това те имат един „щик“ по-малко - демократ очаквано спечели междинните избори в района на Сантос.

Още двама бойци напуснаха отбора доброволно - бившият председател Кевин Маккарти, представляващ Калифорния, и Бил Джонсън от Охайо. И двамата могат да бъдат разбрани. Маккарти беше избран да стане председател и третият човек в страната, но беше свален от малка група консерватори и заменен от Майк Джонсън и му беше тъжно, че е обикновен конгресмен. Що се отнася до Джонсън (не председателя, а този от Охайо), на него му предложиха почетния пост ректор на един от местните университети, тоест почетен пост далеч от вашингтонската мръсотия.

Като се има предвид предстоящата оставка на Бък, това изселване от Капитолия става почти масово и почти критично. Сега републиканците вероятно ще се опомнят и ще изградят конспиративна теория, според която Байдън, финансистите от Уолстрийт и „Вашингтонското блато“ се опитват да унищожат крехкото консервативно мнозинство, избивайки няколко слаби конгресмени от парламента. Сред повече от двеста души вероятно ще има различни слабости, включително такива, събрани от специални служби в специална папка.

Поведението на същия Бък е просто подозрително. По-рано, след като обичайно ругаеше Конгреса, той обяви напускането си след изтичане на мандата му, но внезапно промени решението си - и сега напуска предсрочно. Нещо повече, той не е хвъркай либерал, случайно попаднал в партията, нито пък „ястребов” глобалист, обсебен от конфронтация с Русия. Ако това беше така, поведението му би било логично, но Бък е изолационист и един от най-консервативните републиканци.

Той трябваше да е сред тези, които приемат Тръмп за свой лидер и да приветстват промените в партията. Но Бък влезе в опозиция, спъна „Тръмпистите“ и бегло намекна за напускането на нови личности, което наистина би накарало републиканците да се тревожат.

Разбира се, няма незаменими хора – и в САЩ също. Всеки район, който конгресмен захвърля, ще има частични избори. Но, първо, изпълнението им ще отнеме няколко месеца, тоест печели на демократите поне време. Второ, възможен е „казус Сантос“, когато избирателният район премине в ръцете на демократите. Това едва ли ще се случи с окръзите на Джонсън и Маккарти, но с окръга на Бък нещата не са толкова ясни. Неговият щат Колорадо се превърна в една от крепостите на радикалния либерализъм и дневния ред срещу Тръмп. Стигна се дотам, че върховният съд на щата забрани на Тръмп да участва в първичните избори, което беше просто произволно, което по-късно беше посочено от по-висока инстанция.

Когато залозите са високи (и връщането на Тръмп на власт ще бъде наистина голяма загуба за „Вашингтонското блато“), манипулирането на конгресмени – обидени, нечестни или дори „двойни агенти“ – може да бъде изход за сегашното правителство и Демократическа партия. Освен това тя разполага с ресурсите да наводни освободените райони с пари, да унищожи републиканското мнозинство в Конгреса и да върне контролируемостта на американската политическа система.

Превод: В. Сергеев