/Поглед.инфо/ На пръв поглед скандалът, с критичната зависимостта на американската армия от доставката на китайски компоненти, изглежда абсурдно. Американските власти първо обявяват глобална война с Китай с официалната цел напълно да отрежат „всичко китайско” от американския свят и едва след това решават с интелигентен поглед да анализират състава на поръчките на американската армия.
И изведнъж разбраха, че например последната местна компания в Америка, която произвеждаше полиестерни влакна, които са в основата на платнищата на палатките, е загубила от конкуренцията на пазара и напълно е излязла от бизнеса. Сега американската армия купува от Китай целият обем на палатки, тенти и други стоки от тази група,. Разбира се, не директно, чрез посредници, но това не променя същността на въпроса.
В ръцете на журналистите попадна изчерпателен доклад на Пентагона „Оценка и укрепване на индустриалната и отбранителната верига за доставки”, от септември 2018 г. Той се чете като смесица от очарователен роман с много смешно комедийно шоу, където палатките изглеждат като дребно абсурдче. Оказва се, че лъвският дял на алуминия, използван от американски военни доставчици, също е почти изцяло от китайски произход. Или, дори по-забавно, руски. Не, в Америка има местни производители, но техните продукти не са популярни сред Пентагона поради високата си цена.
В допълнение към алуминия, САЩ се намират в стратегическа зависимост от основния си геополитически противник, с който избухването на директна война се смята за абсолютно неизбежно през следващите петнадесет години, по такива материални групи като стоманата, включително специалната, кабелните продукти, прецизните машини и обработката на материали, компоненти и блокове (особено в авиацията и корабостроенето), както и електрониката (на първо място, на равнище елементарната база).
В края на първия мандат на президентството на Барак Обама Сметната палата извърши одит на Военновъздушните сили и съобщи, че елементи, включително цели части, са произвеждани директно от китайски производители. В бордовата електроника на хеликоптерите McDonnell Douglas AH-64 Apache, които формират основата на огневата мощ на Американската авиация на армията, се използват широко неоригинални части от Китай, които в САЩ са просто маскирани като продукцията на местните производители.
Мащабът на разкрития проблем е стратегически. В допълнение към „Апашите”, китайските радиокомпоненти, включително микрочиповете и процесорите, се използват широко в хеликоптерите Sikorsky SH-60 Seahawk, почти в цялата гама транспортни самолети и най-малко 60% от намиращите се на въоръжение ракети, включително и тези за противоракетна отбрана.
Въз основа на същия доклада The Washington Post се опита да обясни източника на проблема в падането на образованието на американските инженерен корпус. Все повече инженери се оказват чужденци. И пак е хубаво, ако се натурализират. Доста често изпълнителите на Пентагона, в крайна сметка чрез верига посредници, са принудени да използват конструктори от чужбина, дори и от Невада.
Сега Ройтерс се опитва да обвинява за всичко последиците от експанзионистичните действия на Пекин, или купуващ американските производители, за да получи достъп до усъвършенствани американски технологии, или да ги съсипе с твърде ниските цени на своите продукти.
В действителност всичко това е само последица от много по-фундаментален процес. Колкото повече държавата взаимодейства с икономиката, толкова повече тя зависи от доминиращите принципи и подходи в Белия дом. Белият дом, Капитолият и Пентагонът смятат отбранителната способност за стратегическата цел за сигурност на страната. Американските военни корпорации възприемат този въпрос най-вече като източник на парична печалба.
И тъй като максимизирането ѝ е основната задача за акционерите, оптимизирането на разходите поради диверсификацията на доставчиците не е дори само някакъв вид културна традиция, а ежедневна основна технология на бизнеса. Ако, за да увеличите мащаба на печалбата, трябва да купите алуминий от Китай, тогава така да бъде. Какво? Вътрешните производители умират без поръчки? И какво?
Всъщност още през ноември 2011 г. Defense News докладва за констатациите на Комитета за оръжейни сили на САЩ, който разследва, както тогава беше модерен, проблема с проникването на „ментета” във военното поле на страната. Вече бе отбелязано, че почти 70% от частите са закупени в Китай, а още 20% според книжата идват от канадски и британски производители, но всъщност идват от Китай. И този процес само набра скорост. През 2005 г. са регистрирани 3868 случая на използване на „фалшификати”. През 2008 г те са вече 9356.
Смешното е, че в някои случаи не става въпрос само за стоки с китайски „произход”, а за директната употреба на използваните агрегати. Например ръководството на „Боинг” уведомява Пентагона, че случайно, по погрешка, е инсталирало китайски части на противоподводните самолети Р-8А „Посейдон”. Как това става случайно, остава да се разбере.
Накрая е обвинен подизпълнителят - британската BAE Systems, която е произвела такава система и не е уведомила клиента за някои важни подробности. Например, всички основни компоненти на системата са закупени от японската компания А Access Electronics, подразделение на китайската А Access Electronics, работеща в Шенжен.
Освен това редица бойни глави за самонасочване на зенитните ракети изобщо се оказаха изготвени от боклуци в прекия смисъл на думата. Веригата изглежда така. Хонконг се превърна в лидер в изкупуването на всякаква счупена електроника. Там тя се обработва, за да се извлече „всичко останало” от пратките, преди всичко елементарната база, която е след това измивана, пребоядисана, лишена от етикетиране и продавана анонимно на пазара чрез верига посредници, които все по-малко споменават източника на стоки. В крайна сметка тези компоненти достигат до САЩ като нови, но значително по-евтини от тези пазара и се оказват по-нататък във военната електроника на „чисто американското производство”.
И какво? И нищо. Абсолютно. Като цяло. Пресата направи някакъв шум. Изкупителните задачи бяха наказани. Повечето бяха помилвани след известно време и им бе върнат достъпа до военни поръчки. Пазарът е такъв.. И цялата шумотевица започна само с цел да се използват компрометиращи материали в конкурентната борба да се измъкнат от бюджета повече тлъсти гарантирани договори. Само имената на компаниите са се променили.
Впрочем, ние тук в Русия нямаме нищо против.Както вече говориха по-рано класиците, „на прав път сте, другари”. А за руската отбранителна индустрия този чужд опит трябва да стане тема за много добър размисъл за това доколко са допустими частни лица във военните поръчки.
Превод: В.Сергеев