/Поглед.инфо/ Преди време “Ню Йорк Таймс” писа, че бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери е предал информация на Иран за тайните операции на Израел срещу интересите на Техеран в Сирия. Кери отрече обвиненията, но този материал повдига редица въпроси. По-специално отношенията в триъгълника Америка-Израел-Иран така изглеждат в съвсем различна светлина. Основният смисъл на изтеклата информация обаче може да е свързана с противоречия в настоящата администрация на американския президент по отношение на общия курс на американската външна политика.

Тази история започна в началото на април тази година в Индия, където специалният пратеник на Байдън за екологията Кери се засече и проведе разговори с руския външен министър Сергей Лавров. Срещата, видите ли, не е била планирана и са били обсъждани само климатични проблеми. И на първото, и на второто е трудно да се повярва. След това последва обаждане от Джо Байдън до Владимир Путин. Преди това президентът на САЩ се изрази лошо за руския си колега и изглеждаше, че отношенията между двете страни са „пробили дъното“. А след това последва предложение за среща и обсъждане на целия спектър от актуални въпроси.

Има подозрение, че телефонният разговор между двамата президенти е уреден именно от Кери, който се застъпва за конструктивен диалог в международните отношения и който често успява да намери общ език с Лавров (например за Сирия). Тези договорености обаче често са осуетявани и по-късно се провалят (вероятно поради действието на силите, които не се интересуваха от компромисно развитие на събитията).

Интересно е, че почти веднага след телефонния разговор на Байдън и Путин, САЩ наложиха санкции върху руския държавен дълг. И след това се появи гореспоменатата публикация на “Ню Йорк Таймс”, която, като се вземе предвид казаното, вече изглежда като нечие желание да се намали външнополитическия плам на Кери, така че той да се занимава единствено с климата и да не се бърка в чужда работа. Като цяло се създава впечатлението, че докато някои членове на американската администрация се опитват да „изгладят нещата“ в отношенията с Русия, други играят игра с нулева сума.

Вярно е, че има възможност схемата “Убиец!” - разговор - санкции да е класическа политика „морков и тояга”, но допълнителните обстоятелства въпреки това говорят за възможни разногласия в екипа на Байдън по въпроси на международната политика.

Така в началото на март уебсайтът на Атлантическия съвет, който е близък до Демократическата партия, публикува статия, озаглавена „Проверка на реалността № 4: Що се отнася до Русия, фокусът трябва да бъде върху интересите, а не върху човешки права". В статията авторите пишат, че при осъществяването на американските интереси в диалог с Москва би било по-добре да се заложи не на ценностите, а на рационалния подход. И след това голям брой служители и партньори на Атлантическия съвет публично (!) разкритикуваха статията като погрешна.

Така се появява интересна картина. Очакваше се хаосът във външната политика на САЩ да остане в ерата Тръмп, а с идването на Байдън политиката ще стане ясна и последователна. Но се оказва, че отново „няма съгласие между другарите“. Може би това се дължи на факта, че настоящият собственик на Белия дом е физически неспособен да държи всички дела под контрол и повече от предишните президенти зависи от обкръжението си, което, изглежда, не е екип от напълно пасващи си хора. В обкръжението на Байдън се води борба за влияние. Остава само да разберем кой каква линия води.

Кои са ключовите външнополитически фигури в САЩ сега? Това са държавният секретар Антъни Блинкен, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и ръководителят на ЦРУ Уилям Бърнс (и Джон Кери там някъде наблизо). И тук отново картинката е интересна. Ако четете пресата за тези хора, не можете да кажете, че те са откровени ястреби.

Например тези, които са работили с Бърнс в Държавния департамент на САЩ, казват, че той се отличава със сдържаност и способност да играе в отбор. Много хора отбелязват способността му да остане невидим, разтваряйки се в заобикалящата го реалност. Блинкен и Съливан се считат за приятели с подобни възгледи, които не са като Хилари Клинтън или Джон Болтън.

С други думи, всички тези личности, включително Кери, са колективен Барак Обама, който например сключи сделката за химическо оръжие на Сирия, за да предотврати американска военна операция срещу Сирия. Но тогава въпросът е: кой изостря външната политика на САЩ след Доналд Тръмп?

Може ли да е вицепрезидентът Камала Харис, който според съобщенията в медиите често преговаря с чуждестранните лидери вместо с Байдън? Едва ли. Според експертите международните отношения не са нито в експертизата ѝ, нито тя има желание да се изявява по този начин.

И тогава заключението се натрапва само: цялата администрация на Байдън е само фасада, която не обяснява, а само отразява нечии дълбоки планове. И в дълбините, например, на Държавния департамент са скрити такива истински ястреби като Виктория Нюланд, която изглежда е „надзорник“ на „дълбоката държава“ там и, може би, играе по-голяма роля във външната политика на САЩ, отколкото същия държавен секретар. И колко от тези като Нюланд ги има в Белия дом, Пентагона, ЦРУ ...

Като цяло трябва да се каже, че при Байдън американският глобалистически империализъм, който Тръмп се опитваше да сдържа, ще проявява в целия си блясък . Но, изненадващо, макар и да се проявява на думи, всъщност Америка се държи доста сдържано. Може би защото той все още опознава ситуацията в различни посоки и се подготвя за атака.

И най-интересното е, че във външната политика на САЩ, изглежда, остава конфронтацията между прагматици и ястреби, чиято ожесточеност се потвърждава от наблюдаваните събития. И не е напълно ясно кой днес по принцип определя международния курс на САЩ, като е вкарал Байдън и неговия екип в Белия дом.

Това означава, че ни очакват много изненади.

Превод: В. Сергеев