/Поглед.инфо/ Наближава поредната „кръгла годишнина“ на Федералния резерв на САЩ – 110 години от раждането на тази организация. Позволете ми да ви напомня, че на 23 декември 1913 г. Конгресът на САЩ гласува със светкавична скорост закон за създаване на организация, наречена „Система на Федералния резерв на САЩ“, а президентът на САЩ Удроу Уилсън също подписва този закон със светкавична скорост в същия ден.

Създадената организация получи правомощията да издава банкноти (долари), имащи статут на законно платежно средство на Съединените щати. Всъщност това беше централната банка на САЩ, просто надписът й беше доста нестандартен (и заблуждаваше много от тогавашните „народни представители от Конгреса на САЩ, защото не разбираха, че гласуват за създаване на Централната банка на САЩ).

Съкращението „ФРС“ днес е на устните на всички, днес за Федералния резерв говорят и пишат не само икономисти и финансисти, но и политици, военни и дори културни дейци. Казват и пишат много, но, както ми се струва, не всеки разбира напълно какво представлява тази организация.

Дори тези, които са граждани на САЩ. Спомням си, когато в началото на 1991 г. изнесох лекция (на тема сравнителен анализ на американската и съветската икономика) в Съединените щати пред американски студенти от икономическия факултет на един от престижните американски университети. След това засегнах темата за централните банки на двете страни, като подчертах, че в СССР Централната банка е държавна организация, а в САЩ е частна. И практически неконтролирани от държавата.

Това предизвика бурна реакция на публиката. Опитаха се да ме обвинят, че нищо не разбирам по този въпрос, че Фед е държавна организация. Например думата „федерален“ предполага, че Федералният резерв на САЩ е федерален орган.

Аз контрирах, като казах, че в Съединените щати има частни организации, чиито имена включват думата „федерална“. Например известната американска частна компания Federal Express (занимава се с транспортиране на поща, колети и други товари).

Нашата дискусия в публиката завърши с това, че един от студентите се досети да донесе голям телефонен указател (по това време в Америка те бяха разпространени навсякъде в големи количества) и да потърси в него Федералния резерв на САЩ.

Указателят беше разделен на части: едната съдържаше държавни организации, другата частни. Федералният резерв, за голяма изненада на много студенти, беше открит в раздела за частни организации.

Тази история е на повече от три десетилетия. Но очевидно през тези десетилетия възгледите на американците за тяхната Централна банка са били на същото ниво (ако не и по-ниско).

В началото на миналото десетилетие беше проведено проучване сред американците, което показа, че 90% от анкетираните са уверени, че Фед е държавна агенция.

Повечето американци са объркани не само за думата "федерален" в името на Фед, но и за думите "резерв" и "система". По-специално, думата „резерв“ дава на средния човек усещането, че парите, емитирани от Фед, са подкрепени от някакъв вид „резерви“, които гарантират стабилната покупателна способност на парите и стабилността на емитента. Това може да са благородни метали или, в краен случай, други течни стоки.

Всъщност тази система има много малко резерви под формата на злато (спрямо паричното предлагане). Освен това златото, както се съобщава в официални документи, е в баланса на Министерството на финансите на САЩ, а не на Федералния резерв.

Основният „резерв“ на Федералния резерв са съкровищни облигации на САЩ, също и ипотечни ценни книжа, емитирани от полудържавни американски ипотечни агенции. Но това не са стоки, а празни задължения, т.е. същите хартийки като банкнотите.

Освен това от пролетта на миналата година, когато Фед започна да повишава основната лихва, активите на Фед под формата на държавни облигации започнаха да се обезценяват и през есента на 2022 г. Федералният резерв имаше отрицателен финансов резултат. И продължава да расте.

Фед използва част от своя капитал, наречен „резерв“, за покриване на загуби. И този резервен капитал се топи. Колапсът на няколко американски банки през пролетта на тази година показа, че Фед има затруднения с намирането на средства, за да ги спаси и да плати на засегнатите клиенти (предотвратявайки появата на „ефект на доминото“ в банковата система на САЩ).

Но както правилно отбелязват американските експерти, Федералният резерв на САЩ няма резерви, за да спаси следващите потенциални банкрути. Федералният резерв вече не е в състояние да изпълнява ролята на „кредитор от последна инстанция“ (прочетете повече тук).

Ако резервният капитал на Фед свърши, за да покрие собствените си загуби, тогава държавната хазна ще се превърне в „резерв от последна инстанция“ за Американската централна банка.

За да обобщя, ще кажа, че още преди 110 години, в момента на раждането си, Фед имаше само частичен резерв от задълженията си. А днес – практически никакви.

По същия начин думата „система“ в името на Фед не отразява истинската ситуация. Формално Фед е замислен като съвкупност от 12 банки на Федералния резерв (ФРС) - така че законодателите, които приеха закона през 1913 г., имаха илюзията, че се създава децентрализирана мрежа от институции.

Всъщност от 12-те „равностойни“ федерални институции една е „най-равната“. Говорим за Федералната резервна банка на Ню Йорк, която представлява по-голямата част от всички активи на Фед и цялото създаване на пари.

Всъщност това е централната банка на Америка. Във всеки случай дейността на всичките 12 банки на Федералния резерв е под „строгия“ надзор на Съвета на управителите на Федералния резерв (централата във Вашингтон). Бордът на гуверньорите от своя страна се „обгрижва“ от основните акционери на Федералния резерв на Ню Йорк.

Предишният ми опит в общуването с американци, дори и много образовани, показва, че те (с редки изключения) много смътно разбират какво е Федералният резерв на САЩ. Вероятно има още по-малко разбиране по този въпрос сред гражданите на други страни.

Затова казвам, че следващата кръгла годишнина на Федералния резерв може и трябва да бъде повод да изясним какво представлява тази организация.

В края на краищата, каквото и да се каже, значението му далеч надхвърля Съединените щати. Защото продукцията на „печатната преса“ на Фед – щатските долари – го надхвърля. Към август тази година масата на наличните и безналични щатски долари в обращение възлиза на $20,865 милиарда, включително предлагането на пари в брой в размер на $5,559 милиарда.

Според различни оценки от 60 до 80% от банкнотите, които са в обращение извън Съединените щати излиза от „печатната преса“ на Фед.

Банката за международни разплащания (BIS) изчислява, че общото предлагане на пари в брой (банкноти и монети) в света е 8,28 трилиона щатски долари. Оказва се, че доларовите банкноти представляват повече от 2/3 (67 процента) от общото предлагане на пари в брой в света.

А в общата маса на наличните и безналичните пари в обращение в света, която според експертни оценки е 83 трилиона долара, доларовият компонент представлява приблизително 25%.

Според системата SWIFT (която осигурява информационна поддръжка за трансгранични плащания), през август 2023 г. делът на щатския долар в общия обем на плащанията е 48,0% (срещу 46,5% през юли).

В средата на тази година делът на щатския долар в общите валутни резерви на всички страни по света, според оценки на МВФ, възлиза на 58,9%. На пазара FOREX (транзакции за обмяна на валута) доларът представлява 85-90% (с общия общ обем на транзакциите за обмяна на валута, равен на 200%).

Сега няма да се впускам в анализ на дадените показатели и оценка на възможни промени в стойностите им. Просто обръщам внимание на факта, че, първо, въпреки разговорите за „предстоящата смърт на долара“, тази валута все още запазва ключова позиция в световната икономика и международните финанси. И, второ, че въпреки такива доларови позиции, ние все още знаем много малко за организацията, която ги издава.

Един от ключовите въпроси, които трябва да интересуват всички: кой е собственик на частната корпорация „Федерален резерв на САЩ“? Казваха ни и продължават да ни казват, че в една пазарна капиталистическа икономика всичко трябва да бъде възможно най-„прозрачно“.

Както държавните регулатори, клиентите на частни компании и организации, така и техните партньори трябва да имат пълна и неизкривена картина на съответните компании и организации. Включително размера на капитала и неговите собственици.

Но ние не знаехме и все още не знаем кои са собствениците на Федералния резерв (най-големите акционери на Фед са били известни чак по време на създаването му през 1914 г.).

Имаше много опити да се разбере. По-конкретно, през 1976 г. комисия на Конгреса на САЩ се опитваше да разбере кой е собственик на Фед. Заключението на комисията е, че контролният пакет се държи от наследниците на тези, които са били основните основатели на Федералната резервна банка на Ню Йорк през 1914 г. - J.P. Morgan Co. и Kuhn, Loeb & Co. Тоест банките на Федералния резерв през 1976 г., както и през 1914 г., са били под контрола на Ротшилд, Банката на Англия и други лондонски банки.

За да изясните въпроса кой притежава системата на Федералния резерв, можете също да се обърнете към оценките на известния американски изследовател на Фед Юстас Мълинс, автор на нашумялата книга „Тайните на Федералния резерв“, публикувана през 1983 г. Тя беше публикувана и препечатана десетки пъти (а в някои страни банкери и лихвари се опитаха да унищожат тиража на книгата).

Позволете ми да ви напомня, че Фед е преди всичко Федералната резервна банка на Ню Йорк. И така, според Мълинс, през 1983 г. акционерите на Федералната резервна банка на Ню Йорк са били 27 банки, 10 от тях са притежавали 66% от всички акции на споменатата Федерална резервна банка, а пет са имали „контролен пакет“ в размер на 53%.

Акционерите на тези пет банки са в роднинска връзка помежду си и гражданството им в никакъв случай не е непременно американско. Това са онези, които наричаме семейство Ротшилд и Ко.

Както показват изследванията на Мълинс, основните акционери на Нюйоркската банка за федерален резерв имат тесни връзки не само и не толкова с нюйоркския Уолстрийт, а с лондонското Сити. В крайна сметка – с Bank of England, която е под контрола на Ротшилд.

Според някои изследователи днес основните акционери вече не са хора от клана Ротшилд, а от клана Рокфелер. Но има гледна точка, че и двата клана вече са „синтезирани“ както на базата на кръвни връзки, така и на базата на различни видове споразумения и финансови сливания.

Както и да е, институционалната картина на основните акционери на Федералния резерв стана по-ясна в началото на миналото десетилетие. Преди десетилетие и половина беше пикът на световната финансова криза.

В САЩ бяха хвърлени гигантски бюджетни пари за спасяването на банките на Уолстрийт (държавната помощ се изразяваше във факта, че държавните пари бяха инвестирани в уставния капитал на банките; всъщност така наречените „технически“ или „тактически“) се проведе национализация на най-големите американски банки.

В спасяването на банките участва и Федералният резерв, който щедро раздава заеми на банките, но не казва на кого и колко е дал.

Няма да описвам историята в началото на първото и второто десетилетие на този век, когато много общественици, политици и бизнесмени (например Майкъл Блумбърг) поискаха от Федералния резерв да разкрие информация за кредитните си операции по време на финансовата криза.

В крайна сметка Конгресът на САЩ с много трудности успя да „прокара“ решението за частичен одит на Федералния резерв на САЩ (това беше първият и единствен одит в историята на Федералния резерв). Резултатите от този много частичен одит, публикуван през лятото на 2011 г., бяха следните.

По време на кризата ФЕД тихомълком раздаде заеми (почти безлихвени) на различни банки в размер на над 16 трлн. долара (което надвишава годишния БВП на САЩ). Не е трудно да се досетим, че „собствениците на парите“ са раздавали заеми на „своите близки“.

Тоест към онези банки, които са основните акционери на Федералния резерв. Логично е да се предположи, че списъкът на получателите на заеми е списъкът на основните акционери на Фед. Ето списък на тези, които са близки до Фед (сумата на получените заеми от Фед в скоби, милиарди долара):

Citigroup (2500);

Morgan Stanley (2004);

Merril Lynch (1949);

Bank of America (1344);

Barclays PLC (868);

Bear Sterns (853);

Goldman Sachs (814);

Royal Bank of Scotland (541);

JP Morgan (391);

Deutsche Bank (354);

Credit Swiss (262);

UBS (287);

Leman Brothers (183);

Bank of Scotland (181);

BNP Paribas (175).

Трябва да се отбележи, че редица получатели на заеми от Фед не са американски, а чуждестранни банки: английски (Barclays PLC, Royal Bank of Scotland, Bank of Scotland); швейцарски (Credit Swiss, UBS); немска банка Deutsche Bank; Френската банка BNP Paribas.

Тези „нерезидентни“ банки са получили около 2,5 трилиона долара от Федералния резерв. Можем да предположим, че това са чуждестранни акционери на Фед.

Тогава избухна скандал, тъй като издаването на заеми от Федералния резерв (по-точно Федералната резервна банка на Ню Йорк, която е единствената от 12-те банки на Федералния резерв, която има право да извършва чуждестранни операции) може да бъде извършва се с разрешение (одобрение) от Конгреса на САЩ.

И последният не знаеше абсолютно нищо за чуждестранните кредитни операции на Фед преди одита. Скандалът беше някак потулен и те предпочитат да не си спомнят тази история.

Що се отнася до американските банки, които получиха астрономически суми заеми от Фед, тогава реших да се разровя и да идентифицирам основните акционери. Докато такива възможности съществуват.

Всички основни обитатели на Уолстрийт (Citigroup, Morgan Stanley, Bank of America, Goldman Sachs, JP Morgan и други), изненадващо, имат едни и същи акционери. Това са финансови холдинги (инвестиционни фондове), които обикновено се наричат „Голямата четворка” - Vanguard Group, Inc.; Blackrock; Fidelity Investments; State Street.

Общите им активи надвишават годишния брутен вътрешен продукт на САЩ. Между другото, те участват в капитала на всички големи и стратегически важни американски компании (ИТ индустрията, Big Pharma, военно-промишлен комплекс и др.).

Но тези компании са изключително непрозрачни. И затова днес не само ние, гражданите на Русия, но и американците (дори „народните представители“ от Конгреса на САЩ) не знаят кой конкретно (поименно) притежава Федералния резерв (и в същото време цялата икономиката на САЩ).

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.