/Поглед.инфо/ Преди десет години кървавият държавен преврат не само послужи като начало на гражданска конфронтация в Украйна, но и се превърна в значимо геополитическо събитие, в което веднага се включиха външни играчи. Най-значими са американците. Тяхната роля в т. нар. “Евромайдан” вече не се опровергава дори в самите САЩ. За това как западната дипломация обезсили мирния сценарий в Киев - в материала.

„Мисля, че сме в играта“

През февруари 2014 г. в интернет се появи запис на разговор между Виктория Нюланд, тогава официален представител на Държавния департамент на САЩ, и американския посланик в Киев Джефри Паят. Изключително открито, с нецензурен език, те обсъждаха как да се справят с Украйна.

- Какво мислиш? – пита Нюланд.

- Мисля, че сме в играта - отговаря Пайет. - Кличко явно е труден елемент тук. Особено ако говорим за позицията му на вицепремиер. Мисля, че трябва да говорите с него, да му покажете мястото в този сценарий.

- Не мисля, че Кличко трябва да отиде в правителството“, отвръща Нюланд. - Не съм сигурна, че това е добра идея.

- Просто го оставете да остане и да си върши политическата работа, каза Пайет снизходително.

Разговорът продължава в същия дух, с обсъждане на украинските опозиционери като абсолютно зависими от волята на другите. Отнася се и за европейците, които явно дразнят американците с нерешителността си. Нюланд е напълно сериозна с думите: „Знаеш ли, майната им на ЕС“ (в оригинал фразата звучи по-грубо).

Това е най-убедителното доказателство за това колко дълбоко са намесени американските власти в украинските дела. Но не винаги е било така.

Байдън излиза на сцената

Първите съобщения за вълненията в Киев, които започнаха на 21 ноември 2013 г., не предизвикват ентусиазъм сред официален Вашингтон. Държавният секретар Джон Кери само „изрази загриженост“ пред украинското правителство на 10 декември след сблъсъците.

Закъснялата и по американските стандарти мудна оценка контрастира рязко с реакцията например на „Оранжевата революция“ от ноември 2004 г. Тогава президентът Джордж У. Буш обеща: Вашингтон „ще подкрепи напълно всички демократични процеси“.

Въпреки това Барак Обама, който смени Буш, провъзгласи политика на „презареждане“ с Москва (на символичния бутон обаче служителите на Държавния департамент написаха “претоварване”). Американски журналисти увериха, че новият собственик на Белия дом се е „старал да избегне нестабилността“ в Киев. А идеалът, както отбеляза колумнистът на “Ню Йорк Таймс” Питър Бейкър, е да се реши всичко „с минимум насилие или геополитически катаклизми“.

Не е ясно дали това наистина се е случило. Но е абсолютно сигурно, че Джо Байдън, тогавашен вицепрезидент, почти веднага се включи в задкулисната игра. Той активно лобира за лични интереси: синът му Хънтър скоро влезе в борда на компанията “Бурисма”, която добиваше газ в Украйна.

"Бъдещето на САЩ е с Украйна"

Сенатор Джон Маккейн, авторитетен „ястреб” на американската политика, безусловно подкрепи протестиращите. Той разкритикува Обама, че е бавен. Белият дом от своя страна разубеди републиканеца да не се меси в украинската криза.

Но подготвиха свои емисари. Виктория Нюланд започна бурна дейност. Именно с нея се свързва известният лаф: „Курабийки от Държавния департамент“.

Още на 5 декември, говорейки в ОССЕ, тя каза: „Настъпи моментът Украйна да задоволи стремежите на своя народ или да го разочарова и да рискува да се потопи в хаос и насилие“. И добави, че няма съмнение на чия страна са САЩ.

Няколко дни по-късно Нюланд проведе демонстративни срещи с представители на украинската опозиция. И тогава тя „отиде при хората“ - заедно с посланик Пайет тя раздаде сандвичи и курабийки на Майдана. За да бъдем честни, заслужава да се отбележи, че „курабийки“ също са били предлагани на полицията.

Тогава се включи и Маккейн. Той започна речта си пред демонстрантите на 15 декември с приветствие на украински. До него стоеше опонентът му в Сената: демократът Крис Мърфи. Но той също похвали протестиращите за „справедливата кауза“. „Бъдещето на Украйна е с Европа, а бъдещето на САЩ е с Украйна“, извика конгресменът към тълпата. Стана ясно, че във Вашингтон вече е постигнат консенсус дори на междупартийно ниво.

Месец по-късно Съединените щати налагат визови санкции срещу няколко украински служители. Байдън разговаря по телефона с Виктор Янукович, призовавайки за избягване на сурови мерки и отмяна на приети по-рано „антидемократични“ закони.

Накрая Обама нарушава мълчанието в традиционното си обръщение към Конгреса на 28 януари.

„Мащабът на намесата е потресаващ“

Американският президент говори в духа на Нюланд и Маккейн: САЩ искат в Украйна да се спазват демократичните принципи, нищо повече. „Всички хора имат право да изразяват мнението си свободно и мирно и имат право да определят бъдещето на своята страна“, подчертава той.

Февруарското изтичане на разговора на Нюланд с Пайет обаче разкрива истинското състояние на нещата. Вашингтон, между другото, не отрича автентичността на записа.

„Стенограмата предполага, че Съединените щати имат много ясни идеи за това какъв трябва да бъде резултатът и са ангажирани с постигането на тези цели“, призна колумнистът на BBC Джонатан Маркъс.

"Нюланд обсъди с посланика на САЩ в Киев състава на бъдещото правителство, което пучистите ще съставят. В същото време тя посочи на Европейския съюз неговото истинско място в световната политика. През февруари 2014 г. „подбраните“ от американците герои станаха ключови участници в кървавото завземане на властта“, отбеляза по-късно Сергей Лавров.

По-късно Владимир Путин каза, че протестиращите на Майдана са получавали пари от чужди държави.

"Според наличните данни материалната подкрепа за така наречения протестен лагер на Площада на Независимостта в Киев от посолството на САЩ възлизаше на един милион долара на ден. Допълнителни големи суми бяха грубо преведени директно в банковите сметки на лидерите на опозицията. И ние бяхме говорим за десетки милиони долари“, припомни руският президент.

Европейците се опитаха да накарат Янукович и лидерите на опозицията да седнат на масата за преговори. За това допринесе и Москва.

На 21 февруари украинският президент и представители на Майдана подписаха „Споразумение за уреждане на политическата криза в Украйна“. Този документ трябваше да сложи край на сблъсъците и да позволи „формирането на правителство на националното единство“ - в началото на март. Преди подписването официален Киев поиска участието на руската страна.

Пристигна комисарят по правата на човека Владимир Лукин. Заедно с посланик Михаил Зурабов той пристигна в администрацията на Янукович. Но някои точки от споразумението не устройваха Москва. В резултат на това подписите, освен украинците, бяха поставени от външните министри на Германия и Полша, както и от ръководителя на отдела за континентална Европа на френското външно министерство. САЩ не се присъединиха към това.

И опозицията в крайна сметка наруши задълженията си. Сблъсъците по улиците на Киев се подновиха с по-голяма сила. През този период Нюланд и Пайет така и не спряха бунтовниците - според тях това е вътрешен въпрос на страната.

Но с течение на времето американците спряха да се опитват да дезавуират участието си. Тед Карпентър, старши сътрудник в Института “Като” един от водещите мозъчни тръстове в САЩ, написа: „Мащабът на намесата на администрацията на Обама в украинската политика е потресаващ. А Нюланд и Паят планираха, докато Янукович беше легитимен президент на Украйна. Удивително е, че дипломатически представители на чужда държава (и държава, която редовно заявява необходимостта от зачитане на демократичните процеси и суверенитета на други страни) заговорничат да премахнат избраното правителство и да го заменят с длъжностни лица, достойни за одобрение."

Политиката на Вашингтон, сигурен е той, не е просто намеса, но и до известна степен ръчно управление на чужда държава.

В редакционна статия на “Вашингтон Пост” скоро след свалянето на Виктор Янукович, беше предупредено за две заплахи: „Първо, финансовата система на Украйна ще се срине без руска или западна помощ. Второ, страната ще се раздели по географски линии, тъй като рускоезичното население в източната част на страната може би с подкрепата на Москва ще отхвърли новия политически ред“.

Последвалите събития напълно потвърдиха това.

Превод: В. Сергеев