/Поглед.инфо/ Кандидат-президентите на САЩ за последен път "стигнаха до бариерата" - в столицата на Тенеси се проведе последният кръг от дебати помежду им. Вярваше се, че Тръмп лесно ще победи Байдън, който сега е в центъра на корупционни скандали и по принцип „малко не на себе си“. Но излезе иначе и сега съдбата на страната най-вероятно ще бъде решена на революционните улици.
Остават едва 10 дни преди президентските избори в САЩ, но сега те недвусмислено се наричат най-мръсните и скандални в американската история. Независимо, че най-важното нещо тепърва предстои - всичко клони към това името на президента в крайна сметка да бъде назовано в съда (и това, най-вероятно, ще бъде името на Тръмп). Дори преди това страната може да скочи в бездната на "цветната революция" - демократите ясно дадоха да се разбере, че няма да признаят поражение и ще изведат десетки хиляди бойци -“антифа” на улиците.
"Целиха се в комунизма, а попаднаха в Русия." Тези думи на руския мислител Александър Зиновиев сега са подходящи за описване на американските реалности. Само че демократите са се целили, разбира се, не към комунизма (напротив, крайнолевите идеи печелят все повече привърженици в редиците си - това е едно от усложненията на коронавируса), те се целеха в Тръмп, когото мразят и на когото не могат да простят унизителната загуба отпреди четири години. Разклащайки стола под него, те постигнаха това, че цяла Америка сега може да рухне.
Работата е, че около половината от американците (но най-вече привържениците на Байдън) гласуват по-рано - по пощата. Това е познат модел за страната, но в много контролирани от демократите щати бюлетини се изпращат до домакинствата поголовно. Сега те се намират по сметищата и откраднати от пощенските кутии, освен това десетки хиляди формуляри са изпратени по погрешка и дори в колебаещи се щати, където предимството на Тръмп над Клинтън беше незначително.
Всичко това значително ще забави преброяването на гласовете и ще доведе до безкрайно оспорване на резултатите, докато антифа ще разбива американските градове.
Като цяло социологическите проучвания недвусмислено обещават победа за Джо Байдън: неговото предимство пред действащия на национално ниво се оценява на 10 процентни пункта. Друго нещо е, че преди четири години същите социологически проучвания предсказваха победа на Клинтън, но резултатът беше решен от мълчаливите гласоподаватели. Сега те са особено много: либералите се опитват да представят признанието, че ще се гласува за Тръмп, като признание на човек, че е расист и сексист. Това е стратегията на тяхната кампания - не да подкрепят Байдън, чиято възрастна и дискредитирана фигура не вдъхновява избирателите, а да превърнат изборите в плебисцит върху доверието на Тръмп (който е "расист", "сексист", "опасен идиот" и т.н.).
В полза на Тръмп е фактът, че консервативните гласоподаватели в „колебливите“ щати са станали по-активни, включително при предсрочно гласуване: предимството на Байдън пред действащия президент сега е по-малко, отколкото би могло да се очаква, или дори напълно липсва.
Последният кръг от дебатите между двамата кандидати (общо бяха два, но трябваше да са три - държавният глава пропусна втория, след като се разболя от коронавирус) не се превърна за държавния глава в коза, на който разчиташе. Може дори да се каже, че Байдън спечели този дебат - в смисъл, че излезе много по-силен, отколкото се очакваше от него.
При просто и грубо описание на ситуацията, вярваше се, че Байдън е на две крачки от изкуфяването, 77-те години си е взел своето. Наистина непрекъснато губи връзка с реалността, забравяйки къде е и кой, или си спомня епизоди от живота си, които всъщност не са съществували. При такива условия технолозите на Демократическата партия скриха кандидата в къщата му в Делауеър, както в бункер: той комуникира само онлайн, отговаряйки на предварително подготвени въпроси от лоялни медии и взема минимално лично участие в кампанията, разчитайки на платена реклама и ненавистта на журналистите към Тръмп ...
Демократичният естаблишмънт е повече от доволен от това - така застрахова своя кандидат срещу нови гафове и накрая ще получат марионетен президент. Но това естествено поражда слухове, че в онези случаи, когато Байдън все пак трябва да се появи публично и да отговаря на въпроси, всички отговори му се подсказват чрез своеобразна слушалка, а преди това друсат кандидата със стимуланти.
Тръмп многократно настоява Байдън да премине тест за наркотици - Байдън, разбира се, отказа и сега, с или без микрослушалка, като цяло той доказа на Америка, че все още е в състояние по някакъв начин да държи на удар и да провежда дискусия.
В резултат на това последният дебат беше просто скучен. Най-ярките моменти бяха обещанието на бившия вицепрезидент да сложи край на американската петролна индустрия (сега неговите пиари се оправдават: имал е предвид края на държавната подкрепа заради инвестирането в зелена енергия) и риторичният въпрос на действащия президент, отправен към водещия: „Кой ги построи тези клетки? "
Изводът е, че Тръмп за пореден път беше обвинен в расистки и нечовешки политики - временно задържане на незаконни мигранти, уловени на границата в Мексико, точно в тези „клетки“. Само че тези “клетки" се появяват при Обама и Байдън.
В същото време външнополитическите въпроси на практика не бяха засегнати. Формално, защото това трябваше да бъде темата на втория, отменен кръг. Но консерваторите и тук виждат следи от заговор. Може и да са прави.
Може да звучи странно за руснаците, но именно външната политика се смята за силата на Тръмп в смисъл, че той действа като „миротворец“ и намалява американското военно присъствие по света, докато Байдън преди това е бил проводник на „ястребови“ мерки, включително военната намеса е на Буш в Ирак и Обама в Сирия.
Обаче друг фактор, също външнополитически, който е по-важен: седмица преди дебата Байдън окончателно изчезна от всички радари, за да не коментира подозренията за корупция по свой адрес, а именно: подкупите от украински олигарси, китайски бизнесмени и най-богатата жена в Руската федерация, Елена Батурина, за чийто брат се говори, че се е опитал да пробие на пазара за софтуер в САЩ.
Тръмп все пак намери възможност да го спомене, обвинявайки опонента си в това, в което той самият беше обвинен през всичките четири години - получаване на пари от Русия, но това очевидно не беше ударът , на който президентът се надяваше.
Вече е писано подробно за деликатната мисия на бившия кмет на Ню Йорк и личен адвокат на Тръмп Рудолфо Джулиани, който събра доказателства за участието на сина на Байдън Хънтър в корупционни схеми в Украйна и Китай. По същество той използва влиянието на баща си и самият той призна, че е постигнал оставката на украинския генерален прокурор Шокин - и то точно в момента, когато Шокин се рови в дейността на петролната и газова компания “Бурисма”, в чийто борд на директорите е Байдън-младши.
Очевидно Джулиани се е справил отлично, но основната роля в излагането на баща му принадлежи на самия Хънтър Байдън. Той е похарчил хонорарите си толкова разгулно, че просто е забравил лаптопа си в един от сервизните центрове на Делауеър - предал го е за ремонт и не си го е прибрал: видите ли, няма да стана беден. Собственикът на центъра е предал оборудването на служителите на реда - и бинго; на устройството се съхранява огромно количество документи и кореспонденция, доказващи не само корупционните схеми на сина, но и прякото участие на настоящия демократичен кандидат в тях.
Нещо повече, стига се до там, че Байдън-младши може да бъде обвинен в педофилия.
Това се превърна в истинско бедствие за изборната стратегия на демократите и те започнаха бързо да запушват дупките на потъващия кораб. „Ню Йорк Пост“ изигра основната роля за разкриването на компрометиращи доказателства от лаптопа на Байдън, а социалните мрежи (предимно “Туитър”, чието ръководство се състои от почти изцяло демократични поддръжници) започнаха да блокират връзките към статията. Това продължи, докато ръководството не беше призовано да даде показания пред контролирания от републиканците Сенат.
Либералите трябва да работят толкова грубо и арогантно, защото просто нямат друг изход. Като кандидат Байдън трябва да оцелее (във всеки смисъл на думата) до деня на гласуването на 3 ноември. Няма значение кой ще получи най-много гласове в колебливите щати. Ако предимството на Тръмп там не е абсолютно (и няма да бъде абсолютно, ако изобщо го има), борбата ще продължи по улиците. Както се случва сега в САЩ - със стрелба, погроми и палежи.
Целеха се към Тръмп. А да рухне може цяла Америка.
Превод: В. Сергеев