/Поглед.инфо/ Националният дълг на САЩ, когато Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., беше 36,4 трилиона долара.

На 20 януари, в същия ден, когато 47-ият президент на САЩ Доналд Тръмп встъпи в длъжност във Вашингтон, Bloomberg публикува материал, озаглавен Contrarian Bet Emerges That Next Move Fed Is Higher, Not Lower („Възниква противоречива ситуация, при която следващата крачка на ФРС ще бъде нагоре, не надолу“).

Статията съдържа прогноза за някои макроикономически параметри на САЩ за 2025 г. Прогнозата е направена, като се вземат предвид възможните действия на американския президент през тази година. Основно внимание се обръща на такъв показател като инфлацията.

Миналата година Федералният резерв обяви, че инфлацията почти е била доведена до Прокрустовото ложе от 2 процента (което се счита за „нормална“ инфлация и с която не е необходимо особено да се борим). Съответно Федералният резерв, чрез устата на своите лидери (предимно председателя на Фед Джером Пауъл), заяви, че през 2025 г. поне няма да повишава основния лихвен процент. А може би дори да се понижи.

Позволете ми да ви напомня, че последният път, когато Фед взе решение за основния процент беше през декември 2024 г. Тогава той беше понижен с четвърт процентен пункт до 4,25-4,50%. Това беше третото намаление на основната лихва през тази година.

Участниците на пазара също бяха уверени, че няма да има увеличение на лихвите през 2025 г. и че дори има известна вероятност за по-нататъшно намаление. В началото на втората десетдневка на януари, според традиционните проучвания, 60% от американските трейдъри залагат на намаляване на ставките, а 40% на запазването им на същото ниво.

А при затварянето на търговията в петък, 17 януари, беше направено още едно традиционно „измерване“ на очакванията на търговците относно основния процент. Той показа, че 25% от анкетираните очакват основната лихва да се повиши тази година.

Това е доста рязка промяна в настроението в рамките на една седмица и най-вероятно е повлияна от големия брой публикации и видеоклипове, които обсъждат възможните икономически последици от очакваните иновации на 47-ия президент на САЩ през първата му година в Белия дом. Очакват се много нововъведения, а сценариите за възможните им последствия са още повече. И много от тях далеч не са най-оптимистичните.

Вземете например обещанието на Тръмп да увеличи вносните мита. Той многократно е обявявал въвеждането на мита върху стоки от Канада и Мексико в размер на 25%. За стоки от Китай - обещание да ги вдигне до 60%. Тръмп предупреди и за възможно повишаване на митата върху европейски стоки.

А онези страни, които биха се опитали да подкопаят статута на щатския долар като световна валута, бяха заплашени със санкционни мита от 100 процента. Ако тези обещания се реализират, вносът в САЩ наистина ще намалее, но цените на вносните стоки, които тепърва ще влизат на американския пазар, ще се увеличат значително.

И това няма как да не стимулира цялостното повишаване на инфлацията. Американските стоки, които могат да заменят китайските, в тази ситуация също ще струват повече и това отново е инфлационен фактор.

Без да навлизам в подробности, ще отбележа, че не е ясно как Тръмп ще се справи с гигантските бюджетни дефицити. Все още няма конкретни предложения за намаляване на бюджетните разходи, но няма и надежди за увеличаване на бюджетните приходи (Тръмп предложи запазване на данъчните облекчения, които въведе по време на първия си мандат в Белия дом). А поддържането на бюджетен дефицит е постоянен източник на инфлация.

Сега, между другото, в Давос се провежда годишната среща на върха на Световния икономически форум. Франсоа Вилероа дьо Гало, говорител на Европейската централна банка (ЕЦБ), предупреди в реч в Давос на 22 януари, че САЩ могат да се сблъскат с инфлационни ефекти от митническите тарифи и фискалната политика на администрацията на Тръмп.

Като цяло американският бизнес е малко напрегнат поради прогнози, които поставят под съмнение твърдението, че Федералният резерв ще успее да тласне инфлацията до 2 процента тази година. Мисля, че и 47-ият президент на САЩ се напрегна.

В края на краищата той, както и по време на първия си мандат в Белия дом, се нуждае от най-ниските основни лихвени проценти. За предпочитане тези, които са били в периода от 2008 г. до 2014 г. Тогава Фед, заедно с Министерството на финансите на САЩ, преследваха парична политика, която се нарича „количествено облекчаване“. При тази политика основната лихва беше на нивото на “цокъла” – 0 – 0,25%.

Разбира се, такъв процент беше много полезен за американския бизнес, който можеше да получи нисколихвени заеми. Но това беше не по-малко приятно за правителството, което не трябваше да харчи много за обслужване на публичния дълг (плащане на лихва върху съкровищни ценни книжа, които са обвързани с основния лихвен процент).

Доналд Тръмп имаше много трудни отношения с Федералния резерв дори по време на първия си президентски мандат (2017-2021 г.). Първо с Джанет Йелън, която оглавяваше Фед до 2018 г., след това с Джером Пауъл, който я смени на този пост и който все още седи на стола на председателя на борда на Федералния резерв на САЩ.

Те почти не отговориха на исканията на Тръмп да намалят основния процент. Ставките, между другото, не бяха много високи (средно 1,5 - 2,0%), но Тръмп искаше още по-ниски. Тогава мнозина видяха, че американската централна банка наистина е много независима от държавата, включително президента на Съединените щати. Тръмп отправи заплахи да уволни първо Джанет Йелън, а след това Джером Пауъл. Но завърши с нищо.

И сега, след четиригодишно прекъсване, Тръмп отново влиза в отношения с Федералния резерв. Текущата основна лихва на Фед е значително по-висока от основните лихви за 2017-2021 г. Но държавният дълг на САЩ по времето, когато Тръмп встъпи в длъжност като президент на 20 януари 2025 г., възлизаше на 36,4 трилиона долара.

Само осем години преди това (когато Тръмп встъпи в длъжност) беше равен на 20,2 трилиона долара. А сега, през 2024 г., бюджетните разходи по обслужването на дълга, по предварителни оценки, достигнаха 868 милиарда долара, тоест за първи път в историята на САЩ те надхвърлиха разходите за отбрана, които традиционно са най-голямата бюджетна позиция.

Очевидно е, че днес за Тръмп ниската основна лихва на Фед е дори по-необходима, отколкото преди осем години. И тук, в самото начало на втория му президентски мандат, има намеци, че Федералният резерв, напротив, може да повиши основния процент. Това няма как да не развали настроението на 47-ия президент на САЩ.

Опитът да се реши проблемът чрез отстраняване на Джеръм Пауъл (който според сегашните разпоредби трябва да остане на председателския стол до 2028 г.) е проблематичен. Тръмп вече опита в първия си мандат, но без успех. Дори и да е възможно да се извърши предсрочна смяна, къде е гаранцията, че следващият ръководител на Фед ще гледа Тръмп в устата? В края на краищата шефът на Федералния резерв има други, истински господари - основните акционери на Федералния резерв.

За сегашния екип на Тръмп, Федералният резерв е препъникамък не само защото взема решения за ключови лихвени проценти, без да взема предвид нуждите на правителството. Но и защото е категорично против криптовалутите да бъдат напълно легализирани в Америка.

А екипът на Тръмп (и самият Тръмп) днес активно се застъпва за широкото разпространение на криптовалути - тяхното копаене, борсова търговия с криптовалути и използването на криптовалути като средство за плащане в различни транзакции. Това подкопава позицията на щатския долар и следователно Федералният резерв е принуден да защитава официалната национална валута и по всякакъв начин да се противопоставя на крипто инициативите на Тръмп и неговия екип.

Назрява много сериозен конфликт между 47-ия президент на САЩ и неговия екип, от една страна, и Джером Пауъл и Федералния резерв, от друга. Наблюдатели смятат, че във втория си мандат като президент Тръмп ще действа по-решително и интелигентно срещу Федералния резерв. И сега има повече възможности.

Днес републиканците имат мнозинство както в долната, така и в горната камара на Конгреса на САЩ. И тази ситуация ще остане в Капитолия поне до междинните избори през 2026 г. Тръмп и екипът му ще се опитат да се възползват максимално от този благоприятен баланс на силите.

Експерти и наблюдатели не изключват възможността още тази година Тръмп чрез своите хора в Конгреса да инициира подготовката на закон, който има за цел да промени статута на Федералния резерв на САЩ. А именно да го подчини на държавата.

Засега всичко това е на ниво експертни предположения. Но ако това наистина се случи, тогава това начинание спокойно може да се нарече Американска революция. При това революция с непредсказуеми последици.

Превод: ЕС