/Поглед.инфо/ "Днешните американци може би по-добре от предишните поколения разбират тези, чийто демокрации станаха корумпирани или отстъпиха място на авторитарни режими."

Тази година се отбелязват 80 години от падането на Франция. Падението е било неочаквано и шокиращо, само шест седмици след като немската бронетанкова сила преминава линията "Мажино" и Ардените в средата на май, новият френски лидер маршал Петен се обръща към нацията със следните думи:

"С тежко сърце обявявам, че бойните действия трябва да бъдат прекратени".

Сред слушащите радиообръщението му бил и френски капитан, ветеран от Първата световна война, който имал и военни награди. Той настоявал отново да се влезе в бой. За няколко седмици той записал "свидетелски показания" за събитията, в които станал участник.

В резултат на, както сам се е изразил авторът на "показанията" Марк Блок, в гняв се родила книгата "Странното поражение", която и до днес остава най-характерният анализ на падението на Франция. Специалист по Средновековието, Блок развива популярната, но и илюзорна идея за манталитета - интелектуални и асоциални структури, които са не по-малко важни от материалните фактори, формирали светогледа на прежните поколения. Ето защо, Блок вярвал, че за да се обясни как Франция е претърпяла "поражение, което изглеждало невъзможно", човек трябва да изучава манталитета на политическия и военния й елит.

Осемдесет години по-късно, проучването на Блок може да бъде полезно на историците обладани от "гняв", и които се опитват да разберат причините за странното поражение на САЩ във "войната с новия коронавирус.

Странната война

Странната война продължава осем месец - от септември 1939-та година. За този период Франция мобилизира милиони мъже. Сред наборниците, които заемат отбранителни позиции по цялата страна често не е имало отделни средства за защита. В студената зима не е имало ботуши и одеала, а в огромен дефицит били и противогазите. Офицерите, които имали маски, а това са всички, отказвали да ги носят, пушенето на цигари около войниците пък се смятало за особена глупост и неблагоразумие.

На всичкото отгоре имало и сериозна липса на силно лидерство. Правителството на Едуард Даладие правело празни обещания, вместо да обясни честно, какви жертви ще има и защо те се изискват от войниците и гражданите.За да се избяга от последствията на обявената война, правителството се опитвало да създаде впечатлението, че всички сили се стремят към мир. В пиесата на Жан Жироду "Троянска война няма да има" от 35-та, Хектор използва дипломация, за да не допусне падението на Троя. Жироду е бил не само най-известният френски драматург, но и министър на информацията.

В началото на 1940-та войниците принадлежащи към определени професионални категории били демобилизирани. Тогава, както и сега, правителството се опитвало да създаде представата за уж нормален живот, което не е било трудно. Парижките кафенета били пълни с посетители, театрите със зрители, а стадионите със запалянковци. Градът дал нов живот на старата история, независимо от промените, всичко си продължавало по старому. Главният хит на периода на странната война бил песента на Морис Шевалие "Paris sera toujours Paris'' (''Париж винаги ще си бъде Париж").

Блок без колебания възлага отговорността за събитията през този период на правителството. Избраното ръководство се оказало неспособно да предостави на французите дори "минимално ясна и честна информация, без която е невъзможно рационалното поведение", защото самото то било виновно в нарушение на дълга си, в което заключва Блок, се "състои и най-чудовищното престъпление на нашите самозвани демократи". По отношение на френската демокрация Блок бил също толкова суров. Той отбелязал, че ефективността на всяка форма на управление, без значение монархия или демокрация, страда ако съществува разрез между заявената ценностна система и реалните ценности, които доминират. "Демокрацията се превръща в безнадеждно слаба, съответно вредяща и на общото благо, ако висшите длъжностни лица са възпитани в презрение към нея и й служат без енергия и сърце."

По този въпрос социалдемократът Блок бил съгласен с политика Анри дьо Керилис - своят суперконсервативен съвременник, който критикувал правителството за неспособността му да обедини французите.

"Моралната мобилизиация на Франция е най-важното условие за победата. Ние ще победим само ако сме готови на необходимите жертви", твърдял дьо Керелис.

Блок бил също толкова рязък в разсъжденията си за военното ръководство на страната. Той негодувал по повод на "пълната некомпетентност" на военните и безжалостно анализирал причините за нея. "Те говорят за предишната война, защото това са спомените им от младостта. Тези отдавна отминали дни сияят с блясъка на събитията си", разсъждава той.

Колективният манталитет формиран в предишната световна война не могъл да си представи следваща война. Те не могли да си въобразят, че немските танкове ще преминат през Ардените и ще разбият френските войски, както и предшествениците им не си представяли, че маневрената война от 1914-та ще премине в окопна и ще се затлачи с години. Сблъскващи се с новата заплаха, от висшето военно ръководство на Франция "считали за правилно да не се предприема нищо, а да се действа, както винаги".

Ползата от историята

Историците на бъдещето ще разказват как американското ръководство не е могло да предвиди днешната медицинска и политическа криза и с лекота ще взаимстват части от последната незавършена книга на Марк Блок. Встъпвайки в Съпротивата през 1943-та, Блок започнал "Апология на историята или Занаятът на историка" - потресаващо размишление за изкуството на историческото изследване. Той се опитал да отговори на въпроса на едно от децата си:

- "Татко, кажи ми каква е ползата от историята?"

Блок не успял да довърши книгата си, защото през пролетта на 1944-та френските власти го хващат и предават на СС, а след това е разстрелян.

Но даже и в незавършените ръкописи авторът изхожда от положението, че хората не разбират настоящето, игнорират миналото, дава на читателите си отговор , който в това число обяснява и странното поражение на една от основните американски политически сили, когато Тръмп стана кандидат-президент, а също така и странната загуба на най-могъщата световна демокрация, когато я атакува новият коронавирус.

Материалните и ментални структури са склонни да се помиряват с обстоятелствата, които им предоставя животът. Американската история ще се изучава като поражение на републиканския естаблишмънт, който криейки се зад "линията Мажино" от традиционните си очаквания, не видя, че Тръмп е способен да преобърне фундаменталните принципи на страната и партията. Неспособни да погледнат отвъд традиционните си виждания и конвенционалните схеми за награди, от американското правителство се сблъскаха с коронавирусната епидемия, така както Франция с придвижването на немските войски: била е обявена война, но не са планирани никакви конкретни действия, а гражданите не са проумели реалната заплаха, да не говорим да бъдат убедени да се жертват.

Блок добавя още един детайл в старата картина. Изучаването на миналото помага по-добре да разберем настоящето и в същото време настоящето ни помага за фактите на миналото. Със сигурност "ще изгубим енергията си безсмислено ако в опит да разберем миналото, напълно игнорираме настоящето", казва Блок. Писал и чел много за военни сражения, самият той никога не е знаел какво е това поражение, докато сам "не се срещнал с неговата ужасна реалност".

Възможно е днешните американци да разбират по-добре, отколкото предишните поколения, тези, чийто демокрации станаха корумпирани или отстъпиха място на авторитарни режими.Най-вероятно те ще претърпят болката на унижението още веднъж, изправяйки се пред нация, която се бори или вече е паднала жертва на същия идеологически вирус. А гледайки на миналото на франция и бъдещето на Америка, те може би ще разбета едно-друго благодарение на Блок, който е писал, че "не може да има спасение там, където няма жертви и не може да има национална свобода в пълния смисъл на думата, ако самите ние не работим над достиженията й."

Превод: СМ