/Поглед.инфо/ В САЩ разсекретиха данни за тайната полиция на Пиночет и ЦРУ

Преди половин век чилийската военна хунта под ръководството на Аугусто Пиночет създаде Националната разузнавателна агенция, известна като ДИНА. В действителност това беше тайна полиция с неограничени правомощия. За три години повече от три хиляди души станаха жертви на ескадроните на смъртта. 50 години по-късно САЩ разсекретиха част от документите, които хвърлят светлина върху истинските създатели на проекта.

"Три източника на власт"

Архивът за национална сигурност на САЩ ги нарича "полицейски сили от типа Гестапо". Всъщност правомощията и методите са подобни.

Указът за създаване на Националната разузнавателна агенция (Dirección de Inteligencia Nacional, DINA) е публикуван на 18 юни 1974 г., по-малко от година след идването на власт на хунтата. Указът, подписан от генерал Аугусто Пиночет и сътрудници, официално натоварва организацията с „разработване на изисквания за събиране на разузнавателна информация за формулирането на политики, планове и мерки, необходими за сигурността и развитието на страната“.

Указът обаче има три класифицирани клаузи, които дават на новата структура властта да действа като тайна полиция - да шпионира, задържа, затваря и елиминира всеки, който по някакъв начин прилича на противник на режима.

За разлика от Гестапо, над което има официална правителствена агенция (Главният отдел на имперската сигурност), чилийският „разузнавателен отдел“ докладва директно на Пиночет. „В Чили има три източника на власт“, казва местен офицер от разузнаването на американския военен аташе през 1974 г. „Пиночет, Бог и ДИНА.“

Директор става полковник Мануел Контрерас. Той докладва „изключително на президента Пиночет и получава заповеди само от него“.

Какво общо имат САЩ с това?

Историята на отношенията на САЩ с хунтата в Чили е дълга и проблематична. От 90-те години на миналия век пред американските президенти е било многократно настоявано официално да се извинят за подкрепата на Вашингтон за режима на Пиночет - и те винаги са избягвали да отговорят.

През 2000 г. ЦРУ все пак призна участието си - макар и с много уговорки.

„ЦРУ активно подкрепи военната хунта след свалянето на Салвадор Алиенде, но не помогна на Пиночет да заеме президентския пост“, се казва в документа.

Що се отнася до възхода на ДИНА, години по-късно високопоставеният служител на американското разузнаване Реймънд Уорън говори за „гениалността“ на Контрерас в създаването на репресивния апарат.

Разсекретени документи хвърлят светлина върху произхода на фразата.

Американското разузнаване подкрепя ДИНА организационно от самото ѝ начало. В средата на февруари 1974 г. заместник-директорът на ЦРУ Върнън Уолтърс тайно пътува до Сантяго. Задачата на правителството на САЩ е лична среща с Пиночет.

„Предадох поздрави от президента и държавния секретар, както и уверения за приятелство и нашето желание да помогнем тактично“, каза Уолтърс в телеграма до Хенри Кисинджър, който оглавява Държавния департамент.

Пиночет, приемайки предложението, моли ЦРУ да подкрепи новата му служба и „ключовия му човек“ - полковник Мануел Контрерас.

„Казах му, че ще се радваме, ако Контрерас или някой друг дойде и види какво можем да направим, за да помогнем“, каза Уолтърс на Кисинджър.

Три седмици по-късно чилийският полковник е приет на вечеря в “Лангли.” Служителите на отдела разказаха на госта за принципа на работа на разузнавателните служби. И за известно време в средата на 1975 г. Контрерас дори е включен във финансовите отчети на ЦРУ като „платим актив“.

Дяволчето излиза от кутийката

Въпреки че частите на чилийските въоръжени сили редовно извършват престъпления, през първите три години на диктатурата ДИНА е отговорна за повечето тайни арести, случаи на изтезания и изчезвания. В САЩ започнаха да осъзнават в какво са се замесили.

В един доклад на американското разузнаване се отбелязва, че техниките за разпит на задържани са „направо от испанската инквизиция“. Много от тях бяха екзекутирани след такава процедура. Сред методите за убийство не ка най-често срещаните: например те са връзвани и хвърляни от хеликоптер в океана.

ДИНА също участва в големи кампании за дезинформация. По време на операция “Коломбо” агенти пускат фалшиви истории в неизвестни бюлетини и вестници в Бразилия и Аржентина, твърдейки, че чилийските левичари сами се избиват. Служителите на ДИНА докараха труп в Буенос Айрес с отрязани глава и ръце, с документи за самоличност на един от изчезналите чилийци и бележка: „Убит от МИР“. Ставаше дума за една от левите партизански организации.

Група журналисти, водени от американеца Джон Дингес, бързо разобличиха операция “Коломбо”. Посолството на САЩ съобщи на Вашингтон, че историите, появяващи се в пресата, са „вероятно неверни“ и че изчезналите жертви всъщност са били убити от чилийските власти.

„Ребрандиране“ на тайната полиция

Организацията на Пиночет е отговорна и за строго секретна програма за разработване на химически оръжия, които биха могли да бъдат използвани в случай на война с Перу или Аржентина, както и за тайни убийства на врагове на режима. Служителите строят нелегална лаборатория в убежището на един от техните водещи агенти, Майкъл Таунли, който закупува оборудване и химикали в Щатите. В допълнение към производството на зарин, планират да създадат още по-опасни бойни химически газове: зоман и табун.

През септември 1976 г. ДИНА удря в самото сърце на Съединените щати. Бившият чилийски посланик Орландо Летелие и неговият секретар Рони Карпен Мофит са убити при атентат с кола бомба във Вашингтон.

Атаката увеличава международния натиск и критиките от страна на чилийската армия, възмутена от необузданото поведение на разузнавателната агенция.

По-малко от година след атентата във Вашингтон Пиночет обявява разпускането на организацията. И нов указ създаде „Център за национално разузнаване“ (ЦНР). Докладите на американското разузнаване и оценките на посолствата отбелязват, че това е просто „ребрандиране“ на чилийската тайна полиция: „Функциите и формулировката на указите за създаване на ДИНА и ЦНР са почти идентични.“ Многобройни агенти на ДИНА просто се преместват в нов център, който също докладва директно на диктатора.

Въпреки предупрежденията на дипломати и служители на разузнаването, Вашингтон не се опитва активно да се бори с организацията на Пиночет. Едва през януари 1978 г. Министерството на правосъдието на САЩ обвини Контрерас и неговия заместник Педро Еспиноса за участието им в убийствата на Летелие и Мофит и поиска екстрадирането им. Пиночет отказа. Факт е, че „ключовият му човек“ започва да изнудва президента, заплашвайки да предаде на Щатите документи за личната заповед на диктатора за терористична атака.

Контрерас и Еспиноса са изправени пред съда едва през 90-те години, в родината си, след като Пиночет напуска президентския пост. В същото време ЦНР също престава да съществува.

Превод: В. Сергеев