/Поглед.инфо/ Действията на Доналд Тръмп може и да сочат друго, но реториката му е най-антивоенната засега. Миналата седмица той разкритикува демократическия кандидат-президент Джо Байдън "за изпращането на нашите младежи да се бият в тези луди, безкрайни войни", в качеството му на вицепрезидент при Обама.

Тръмп също се оплака, че високопоставените представители на Пентагона "не искат нищо друго освен да водят войни, за да може всички онези чудесни компании, които правят бомбите, самолетите и всичко друго, да бъдат щастливи".

На практика, Тръмп е направил твърде малко от гледна точка на реалната политика по този въпрос.

Американските войници все още воюват във всички войни, които водят още откакто Тръмп стана президент през 2017 година.

Преди да съкрати войските в Афганистан, Тръмп направи по модела Обама едно увеличение дори.

Още повече, че президентът приближи САЩ некомфортно близо до война срещу Иран, както изглежда под давлението на Саудитска Арабия и Израел. Тръмп игра опасна игра на геополитическо пиле с ядрено въоръжената Северна Корея, създавайки сериозни притеснения, че той може непоправимо да стартира това, което би могло да прерастне във Втората Корейска война.

Последната щеше да е много по-кървава от всички военни действия предприети от Джералд Форд, Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши, Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама взети заедно.

И все пак, никой друг президент в същото време не е критикувал неспирното правене на войни от Америка и не е отхвърлял американската агресия, признавайки, че Вашингтон използва силата си за да убива, и поставяйки под въпрос безчетните субсидии на Пентагона за богатите съюзници.

Въпреки, че външнополитическият естаблишмънт, вечно интервенционалистката група рутинно отхвърли наблюденията на Тръмп, членовете му бяха принудени да адресират подобни критики за пръв път.

А това ужаси и дори разгневи тези, които очевидно вярват, че имат небесен мандат да управляват света.

Не е изненадващо, че последните коментари на президента бяха зле приети. А и той доста нечестно замеси и военното ръководство, което обикновено е много по-внимателно от политиците.

Секретарят на отбраната от годините на Рейгън, Каспар Вайнбергер и държавният секретар Джордж Шулц се сблъскаха заради употребата на военна сила, като последният призоваваше за въздържание.

Конфронтацията между генерал Колин Пауъл, председателят на Съвместният щаб на началниците и държавният секретар Мадлин Олбрайт беше подобна. Първият измисли "доктрината Пауъл", които наложиха рестриктивни условия, подобни на тези прокарани от Вайнбергер.

За сравнение, Олбрайт попита Пауъл:

"Какъв е смисълът да имаме превъзхождащите въоръжени сили, за които ти всеки път говориш, ако не можем да ги използваме?"

Пауъл, който е виждал как умират хора във Виетнам - опит, който е бил спестен на хартиения войн Олбрайт, отбеляза, че "почти е имал аневризъм".

И все пак Олбрайт продължи да разпространява възгледите си на американските граждани, подкрепяйки винаги безкрайните войни.

Въпреки тези изключения, американските военни началници винаги са заставали солидно в подкрепа на всеки ангажимент, съюз, разполагане, проргама, оръжия, бази, субсидии, разходи, маневри, грантове, войни, гаранции, споразумения, обещания и всичко друго, което разширява и затвърждава ролята на военните в чужбина.

Желанието на президента да изтегли американските войски от Афганистан, Сирия и Ирак създаде една колективна истерия във Вашингтон.

Стърженето и стискането на зъби, стана масово в Пентагона, както и сред тинк-танковете в Ню Йорк и Вашингтон. В същото време нито един представител на външнополитическия естаблишмънт също не оспори принципа, че това, което е било, трябва да бъде во веки веков.

Със сигурност президентът е забелязал, че като върховен главнокомандващ, който изразява желание за излизане от война или съюз, тези в униформа около него се превръщат в бесни дервиши, решени на всяка цена да спрат всеки ход, който може да доведе до изтегляне и мир.

Мотото на военните като нищо може да бъде "защо да не градим мира в Афганистан още 19 години" или пък "да седим в Сирия завинаги, че да не се обедини разрушената страна". Или още по-добре, "да останем саудитски пионки в сунитско-шиитската борба в Ирак".

Ударът на президента по военно-промишления комплекс доведе до особено остри критики от някои хора във външнополитическия естаблишмънт. Колумнистът на Блумбърг Ели Лейк обвини Тръмп, че звучи като Ноам Чомски.

И все пак отбранителните контрактори знаят, че войната увеличава искането за техните стоки. След като Ирак нахлува в Кувейт през 1990 г., господарят на откриването на церемонии, отваряйки конференция на оръжейните производители ентусиазирано благодари на Саддам Хюсейн.

Докато прочутите с лоша слава търговци на смърт може и да не лобират за война пряко, те все пак агитират с идеята, че светът е винаги опасен, винаги изискващ все по-големи оръжейни разходи.

Това допринася за общественото усещане на опасност и помага на кандидатите, които се кандидатират за офис с думите, че американците са в голяма заплаха днес, повече откогато и да било преди това, което разбира се е глупост.

Най-шокиращото оплакване за коментарите на Тръмп може би е и най-нелепо. Лейк каза следното:

"Причината Америка да продължава да подкрепя слабите, корумпирани правителства в Кабул и Багдад е, че техният колапс може да доведе до повече война, повече тероризъм и повече страдание. Преди деветнадесет години на тази дата, когато в разрушения от война Афганистан се разкри заговор, който свали Световния търговски център и унищожи част от Пентагона, САЩ научиха този урок. Външнополитическото послание на Тръмп за 2020 година е опит да се убедят американците да забравят тази история".

Това твърдение губи по толкова много точки....

Първо, Ал Кайда не напада Америка, защото последната е толкова праведна. Тя напада САЩ защото последните правят интервенции по цял свят и се бъркат в споровете на другите народи, подкрепяйки репресивни правителства, окупирайки нации и още много други подолни действия.

Това не оправдава тероризма, но да се вярва, че Вашингтон е невинна весталка-девственица, тероризирана от този мръсен свят, води до тъпи и контрапродуктивни политики.

Ако бръкнеш в гнездото на осите, ще те ужилят. Интервенционализма е проблемът, а не решението.

Второ, американската инвазия в Ирак генерира повечето от днешните поблеми. Америка успя да създаде най-лошите възможни условия - хиляди мъртви американци, десетки хиляди ранени американци, стотици хиляди мъртви иракчани, милиони прогонени иракчани, религиозен конфликт, активно шиитско правителство, засилено иранско влияние, създаването на Ал Кайда в Ирак, която се превърна в ИДИЛ.

Последното в комбинация с последиците от религиозния конфликт и управлението, доведоха до втори рунд на катастрофалното насилие.

Трето, прекарвайки почти 20 години агитирайки за централизирано и либерално правителство в Афганистан не беше по никакъв начин успешно в това да спре повече война, тероризъм и страдание.

Центърът Уотсън дава цифри от десетки хиляди загинали цивилни и милиони прогонени от домевете си.

Нито пък опитът да се поддържа съборетината, наречена правителство в Кабул, е спрял тероризма. Ал Кайда може да оперира от всяко зле управлявано пространство.

Осама бин Ладен завърши в Пакистан, където беше убит. Халид Шейх Мохамед, който планира атентата от 11.09.2001 година живя почти навсякъде другаде, освен в Афганистан.

Ал Кайда в Арабския полуостров, намираща се в Йемен отдавна се разглежда акто най-силната национална сила.

Що се отнася до притесненията на Вашингтон за тероризма, трябва да се отбележи, че в Йемен САЩ подкрепята саудитците, Обединените арабски емирства и правителството на Хади, всички които са виновни ли пък директно са си сътрудничели с Ал Кайда, за разлика от йеменските хути, които активно се противопоставят на терористичната група.

Четвърто, подкрепата на Вашингтон за слабите, корумпирани, агресивни и репресивни правителства е един от най-добрите инкубатори на тероризма.

Сред оплакванията на бин Ладен беше американската поддръжка за официален Рияд, включително разполагането на америански войници на територия, която терористът смяташе за най-свещената мюсюлманска земя.

Сегашният лидер на Ал Кайда Айман Мохамед Рабие ал Зауахири е бил радикализиран в затворите на Египет по времето на Хосни Мубарак - дългогодишен, добре подкрепян американски клиент.

Няма да е изненада, ако йеменците най-накрая ударят САЩ заради това, че предоставяме на саудитците самолети, муниции, разузнаване и други услуги, които се използват за бомбардирането на сватби, погребения, жилищни сгради, училищни автобуси и тнт.

Най-добрият начин да се минимизира тероризмът, би бил да си създаваме по-малко врагове, особено като спрем по рефлекс да правим конфликтите на други народи наши каузи.

Има много, което може да се критикува във външната политика на Тръмп. Неговата политика към Иран е почти катастрофална. Прегръдката му със злия саудитски режим е повече от срамна. Фалшивият му "мирен план" за Близкия изток е писан за да овласти Бенямин Нетаняху, неотчитайки палестинците, които страдат от половин век под военна окупация.

Продължаващото му и провалено разчитане на "максимален натиск" по цялото земно кълбо е пълно фиаско. Той загуби една добра възможност да сключи споразумение със Северна Корея, като прие подхода на Джон Болтън, без самия Джон Болтън.

Усилията на Тръмп да хвърли отговорността на проспериращи, важни съюзници е преди всичко реторика, без действия.

И все пак, волята му да критикува безкрайните войни, които се подкрепят от хартиените тигри и самураите от тинк-танковете, заслужава похвала.

Може би не Нобелова награда, все пак той тепърва има да прекрати поне една война. Но неспирното правене на войни от Вашингтон през последните две десетилетия доведе до катастрофални последици. Едно президентско признание на очевидното е отдавна очаквано.

Превод: СМ