/Поглед.инфо/ В САЩ се отказаха от разработката на перспективния ударно-разузнавателен хеликоптер ФАРА (Future Attack Reconnaissance Aircraft), за който изхарчиха вече два милиарда долара. Военните анализатори, следящи хода на въоръжения конфликт в Украйна, достигнаха до извода, че такава техника просто не е необходима. Подобно нещо се случи и преди. Защо закриват скъпоструващи отбранителни програми?

Украински опит

Проектът ФАРА беше стартиран през 2018 година. На Пентагона му беше нужна разузнавателно-ударна машина, която да замени хеликоптера ОХ-58 „Кайова Уориър“ от времената на Виетнамската война. Той беше свален от въоръжение през 2016 година и оттогава задачата за разузнавателен хеликоптер се изпълнява от тежкия и скъп за употреба АХ-64Е „Апаш“, партниращ си с БПЛА „Шадоу“.

За договора претендираха „Райдър Екс“ на компанията „Сикорски“ и 360 „Инвиктус“ на концерна „Бел“. Триизмерен модел на „Инвиктус“ беше демонстриран пред журналистите през 2019 година. За основа взеха цивилния транспортен хеликоптер „Бел 525 Релентлес“, вдигнал на изпитанията 306 км/ч.

Машината се оказа компактна. Двигателят е създаден от „Дженерал Електрик“ в рамката на програмата за турбинен двигател ГЕ Т901. Архитектурата на „Апашите“ беше запазена, но мощността беше увеличена с 50%. Още една особеност е двойката крила, които на определени скорости осигуряват до половината от подемната сила. Въоръжението е скрито в корпуса, което подобрява аеродинамиката и затруднява откриването от радари.

При „Райдър Екс“ има схема, известна като „Сикорски Екс2“. Носещата система с две перки на една ос с противоположно въртене с диаметър 12 метра осигурява подем и полет на малки скорости, а за високите има тласкаща перка в опашката. Машината с полетна маса не по-малко от шест тона вдига до 460 км/ч. Максимална височина 3 км.

На хартия и двата хеликоптера изглеждат повече от достойно: бързи, маневрени, трудно откриваеми, добре въоръжени, натъпкани с най-съвременна електроника. Но напълно непригодни за бойна употреба във въоръжен конфликт срещу близък по сила противник. В Пентагона, щателно изучили бойните действия в Украйна, стигнаха до извода, че машините са твърде уязвими за ПВО.

„Безпилотните летателни апарати с мощни сензори и въоръжение са по-универсални и евтини средства“, пояснява началник-щабът на армията на САЩ ген. Ранди Джордж. „Хеликоптерите и животът на екипажа са твърде ценни, за да се рискуват. Дроновете се използват масово и от двете страни на конфликта в Украйна. Начините за водене на въздушно разузнаване се измениха кардинално. Сега преимуществото ще бъде у армията, която успее да интегрира в своята структура подразделения с БПЛА“, допълва той.

Твърде сложни

Изхарчиха около два милиарда долара за безперспективната програма ФАРА. Това е сравнително малко. Предишният проект струваше на американския данъкоплатец 7,9 милиарда. Става дума за стелт-хеликоптера РАХ-66 „Команч“, за първи път издигнал се в небето през януари 1996 г. Построиха два опитни образеца, но през 2004 година проектът беше закрит. Машината се оказа твърде скъпа, трудна за обслужване и твърде сложна за експедиционни операции в страните от третия свят.

Перспективната самоходна гаубица ХМ2001 „Крусейдър“ на концерна „Дженерал Дайнамикс“ беше разработвана през 90-те. Установката беше натъпкана с най-модерната за времето си електроника. Работните места на екипажа бяха снабдени с комплекс за радарно и електронно навигационно оборудване, изчисление на ъглите на насочване, следене за състоянието на агрегатите на машината и така нататък. Обсегът на стрелба с осколъчно-фугасни снаряди беше около 40 км.

Прототипът излезе на изпитания в края на 1999 г. и напълно потвърди планираните характеристики. Планираха да приемат „Крусейдър“ на въоръжение през 2008 г., но през май 2002 г. Пентагонът обяви закриване на програмата заради прекомерната ѝ цена. Работата е там, че всяка серийна самоходна гаубица ХМ2001 щеше да струва на хазната 25 милиона долара. А германската ПзХ 2000, която със съвсем малко отстъпва на „Крусейдър“, струва 4,5 млн.

Но най-разорителният неуспешен проект са „Бойните системи на бъдещето“, в чиито рамки за Сухопътните войски на САЩ разработваха серия от осем типа бронирана техника – перспективен танк, БМП, САУ, самоходен миномет. Изразходваха цели 18,2 милиарда долара. Изпълниха около една трета от работата, но през 2009 г. президентът Барак Обама съобщи за прекратяването на финансирането във връзка с промяната на отбранителната стратегия. Американците се съсредоточиха върху борбата с тероризма, където подобни високи военни технологии не са нужни.

„Златни“ кораби

И флотът обича да хвърля пари на вятъра. Ескадрените миноносци с управляеми ракети „Цумвалт“ трябваше да станат универсални бойни кораби. Планираха да им поставят задачата за огнева поддържка на морския десант, удари с високопрецизно оръжие по войски и инфраструктура, а също така да атакуват надводните кораби на противника. Програмата стартира през 2007 г., когато за създаването на първите „Цумвалт“ Конгресът отдели 2,6 милиарда долара. Общо ВМС планираше да получи 32 кораба и да изразходва 40 милиарда.

Но разходите бързо се увеличиха. Поръчката се сви до 24 разрушителя, след това до седем. В крайна сметка през 2008 г. флотът реши да се ограничи до едва три съда. Всеки, според последните данни, струва на хазната 4,4 млрд. долара, като не броим стойността на обслужването в течение на жизнения цикъл (общата сума може да превиши седем милиарда).

Най-зле се получи с въоръжението на разрушителите – артилерийските оръдия АГС с нетрадиционна активно-реактивна схема с обхват 148 км. Използваха за тях снаряди ЛРЛАП, които според разработчика от концерна „Локхийд Мартин“ са толкова точни, че са способни да поразят цели в крайбрежните градове с минимални съпътстващи щети. Нямаше да има проблем, ако цената на един такъв снаряд не превишаваше 800 хиляди долара.

За сравнение: изпитаната в десетки въоръжени конфликти крилата ракета „Томахоук“ бие на 2500 км. и струва съвсем малко отгоре – около милион. Във ВМС от 2016 г. безуспешно търсеха алтернатива на „златните“ снаряди за оръдието-чудо, докато през 2021 г. не взеха решение да заменят оръдието с пускови установки с перспективни хиперзвукови ракети. Но не се знае кога ще ги монтират, защото програмите за хиперзвуково оръжие в САЩ откровено буксуват.

Така „Цумвалт“ останаха без основно оръдие. Да, те носят на борда си по 80 крилати ракети. Но на същото са способни по-евтините разрушители клас „Арли Бърк“ (по 1,7 млрд. долара). Ако няма разлика, тогава защо да се плаща повече.

Превод: В. Сергеев