/Поглед.инфо/ Изборът на Джо Байдън на Камала Харис като негов евентуален вицепрезидент със сигурност ще задоволи вътрешните кръгове на Демократическата партия, които се надяваха на известен баланс. Бидейки както жена, така и цветнокожа, Харис убива два заека с един куршум. Но перспективата тя да е вицепрезидент не е нещо, което бихме искали да очакваме. Тя е прекарала по-голямата част от кариерата си, както преди да влезе в политиката, така и след това, борейки се за реакционни идеи, което напълно неутрализира опитите й да се изкара като прогресивна.

Но има и нещо по-дълбоко. Защото Харис представлява не просто дясно-центристките позиции на демократическия естаблишмънт, тя е и добър пример за празен, символичен бранд на политиките на идентичността, който естаблишмънтът е свикнал да пробутва за да привикрива основните си фигури.

Балансиране

На 11 август Байдън сложи край на продължилите с месеци спекулации, които бяха станали още по-интензивни и заради напредналата му възраст и очевидните признаци на когнитивен упадък. Разбира се, Харис може и да се окаже в позицията на президент на мястото на Байдън, ако той починее или стане неспособен да изпълнява функциите си. Дори самият Джо Байдън каза за себе си, че е "преходен кандидат", което предполага, че не очаква или може би няма намерение да изкара 4-годишен мандат, дори и да спечели.

Байдън е дал индикация при едно предишно телевизионно участие с Бърни Сандърс, че ще избере жена за свой вицепрезидент. Харис, която е от смесен етнически произход и се идентифицира, както като афро-американка, така и като азиато-американка, е първата цветнокожа жена, която ще бъде издигната на подобна позиция в американската политика.

Очевиден случай на показност

В други случаи, наличието на цветнокожа жена би било нещо хубаво. САЩ наистина изостават зад сравнително развитите нации, що се отнася до равенството между половете. Но това е очевиден случай на показност, ако го разгледаме в по-широк контекст. Нито Байдън, нито Харис са го казали, но изглежда, че расата и полът бяха основният фактор зад избирането й като кандидатка за вицепрезидент.

Все пак да не забравяме, че на вътрешнопартийните избори на демократите за кандидат-президент, самата Харис се представи изключително слабо и не съумя да спечели нито един щат преди да се оттегли от състезанието през декември 2019-та. Тъй че тук традицията печелившият кандидат да си избере някой, който му е дишал във врата или поне е бил сериозен кандидат се изоставя. По време на надпреварата Харис дори нападаше Байдан за близките му връзки в Сената с южняшките сегрегационисти (привърженици на сегрегацията между бели и черни, бел. р.). Накратко, тя не е направила нищо, с което да се приближи до Байдън, нито пък е демонстрирал, че има голяма подкрепа на базата на качествата си като кандидат.

Безсрамна употреба на политиките на идентичността

Очевидно това е още един случай, при който демократическият естаблишмънт безсрамно използва политиките на идентичността за да си осигури една политическа димка, зад която да прикрие реакционните си уклони. Лишени от реално политическо съдържание, сторонниците на този тип поведение представят факта, че дадена личност е част от група, която исторически е била преследвана като нещо, което автоматично осигурява прогресивен ореол на въпросния човек. И в този процес, личната политическа история на избраното лице бива изгубена зад самопотупването по рамото.

Класическият пример за подобен род действия е не кой да е, а бившият старши партньор на Байдън - Барак Обама. Въпросният говореше по време на кампанията си за "надежда и промяна", но всички помним колко празни бяха тези обещания. Веднага щом влезе в Белия дом Обама продължи политиките на предшественика си Джордж Буш. Списъкът е твърде дълъг и изтощителен за да се изрежда, но включва неуспеха му да затвори Гуантанамо, продължаването на политиката на Буш за спасяване на банките, ескалиране на убийствата с дронове десеторно.

Мръсна история, както в политиката, така и преди нея

И точно като Обама и Байдън, прогресивизмът на г-жа Харис е написан на доста тънка хартия. Историята й както преди политиката, така и след като влиза в нея показва, че тя представя всичко онова, което е погрешно при дясно-центристкия естаблишмънт на Демократическата партия. 

Преди да се кандидатира за какъвто и да е политически пост, Харис е прокурор, а после и главен прокурор за Калифорния. В тези си роли тя става известна с безмилостното си преследване на т.нар. "политики на закона и реда" (характерни в Америка за консерваторите, бел.р.). Харис е подкрепяла закон, който би довел до преследването на родителите на деца, които бягат от училище. Резултатът от него би бил, че някои родители щяха дори да влизат в затвора. По-късно тя казва, че това е само "нежелателно последствие" от закона. 

Стълб на масовото препълване на затворите

Харис е била ключова и във вкарването на нарушители на закона с присъди за наркотици зад решетките. Под строгия й поглед 1900 души в Сан Франциско са били осъдени за употреба, продажба или притежание на канабис. Разбира се, подобни присъди непропорционално афектират представителите на малцинствата и са една от основните движещи сили зад препълването на затворите. Както Маргарет Кимбърли от организацията "Доклад за Черната адженда" казва:

"Харис направи всичко по силите си за да подкрепя масовото вкарване в системата на затворите на тези хора."

Изумително, Харис си признава по време на интервю, че самата тя е употребявала канабис. Сега тя твърди, че подкрепя декриминализацията на канабиса. И в двата случая обаче, това рисува картина на някой с доста слаб характер, който има слабо чувство за справедливост и още повече, който демонстрира неприкрита воля за двойни стандарти.

Подкрепя агресията на Израел

Откакто е избрана за сенатор за Калифорния през 2016-та, тя винаги се е съюзявала с десницата в Демократическата партия, особено когато става въпрос за външна политика. На 3 юни 2019-та, Харис заявява следното пред Глобалния форум на Американския еврейски комитет:

"Дълбоко съм замесена и свързана с гарантирането на това американско-израелските отношения да останат силни и здрави. Горда съм, че седя твърдо зад най-важните съюзници на Америка. Израел е ключов приятел и съюзник на Съединените щати."

През юли същата година, президентът на голяма вашингтонска консултанска фирма заяви пред "Джерусълим пост":

- "По отношение на позициите й за Израел, тя е в Сената от неотдавна, тъй че може би няма най-дългата история на връзки с въпросната държава, но все пак тя е била твърдо про-израелски настроена през цялата си кариера. И със сигурност в изявленията и гласуванията си досега също е била про-израелски настроена."

Харис подкрепя дори и резолюция на Конгреса, която осъжда от своя страна резолюция на ООН, критикуваща заселническата политика на Израел, която се приема като незаконна от гледна точка на международното право. Нищо от това не трябва да ни изненадва, тъй като самият Байдън е твърдо на страната на статуквото в партията и беше предпочитаният избор на влиятелни фактори вътре в нея.

Време да се отхвърлят празните обещания на политиката на идентичността

Точно както привържениците на Обама използваха триумфална реторика за него, говорейки, че той е първият чернокож президент, за да отклонят всякаква критика срещу любимеца си, историята се повтаря и с Харис. Длъжни сме да празнуваме номинацията й само, защото тя е от малцинствата, когато в действителност политическата й история показва, че тя не е кой знае колко по-различна от републиканските си съперници. И това за пореден път показва как САЩ са еднопартийна държава с две отделни фракции на статуквото, които си прехвърлят топката на властта от време на време. 

За щастие в бюлетината ще има и човек, който е хем цветнокожа жена, хем истински прогресивна. Кандидатът на "Зелената партия" Хоуй Хоукинс си избра за партньор дългогодишната активистка Анджела Уолкър. Разбира се, демократите от статуквото и техните слуги ще ни кажат, че това би било като "да си хвърлим гласа на вятъра". Но сега, когато двете основни американски партии се надпреварват на едно малко пространство от крайнодесния политически спектър, е време да се откажем от Демократическата партия и да докажем, че грешат.