/Поглед.инфо/ Западните страни се връщат към развитието на ядрената енергетика, която Европейският съюз най-накрая призна за екологична, пише френският вестник Le Figaro.

Възобновяването на строителството на атомната електроцентрала доведе до увеличаване на търсенето на уран и цената му надхвърли 100 долара.

„Двадесет ядрени реактора се изграждат или планират в Индия, 222 се изграждат, планират или се проучват в Китай... Има 60 реактора в процес на изграждане по цялата планета, 110 в процес на проектиране и повече от 300 проекта в процес на проучване, изчислява Световната ядрена организация.

Общо това е повече от приблизително 436 работещи реактора, които са произвели 10% от световното електричество през 2022 г.

Днес около четиридесет страни инвестират в ядрена енергия. Миналия декември САЩ, Обединеното кралство, Франция и 18 други държави обявиха, че ще „утроят ядрената си мощ“ до 2050 г. Страни като Швеция или Япония решиха да възобновят строителството на атомни електроцентрали.

Въпреки съпротивата на Германия и Австрия, Европейският съюз най-накрая включи ядрената енергия в списъка си със зелени технологии.

Западните страни удължават срока на експлоатация на атомните електроцентрали. Френската енергийна компания EDF наскоро обяви планове за забавяне на затварянето на четири реактора в Обединеното кралство, докато Китай и други страни изграждат нови реактори.

Правителството на Обединеното кралство се насочва и към ядрено разширяване отвъд двете ядрени станции EDF, които в момента се строят.

Възраждането на глобалния интерес към ядрената енергетика предизвика сериозно увеличение на цените на урана. Цената на урана, която почти се удвои през 2023 г., продължава да расте. Спот цената на урановия оксид вече надхвърли 94 долара за паунд, достигайки за първи път нивото от 2007 г., когато се случи глобалният бум на мирния атом.

Причините за рязкото поскъпване на суровините са нарастващият интерес към ядрената енергетика, повишената активност на инвестиционните фондове, спирането на производството в Нигер и опасенията на индустрията от въвеждането на санкции на САЩ върху доставките от Русия.

Анализаторите не изключват по-нататъшно многократно увеличение на котировките, въпреки че обемът на предлагането на пазара все още е голям.

Доставките на уран не са в крак с нарастващото търсене, казва Джонатан Хинце, президент на изследователската фирма за ядрена индустрия UxC.

Така Казахстан, водещият световен производител на уран (43% от доставките през 2022 г., според Световната ядрена асоциация), се сблъска с логистични проблеми, по-специално с недостига на сярна киселина, използвана за добив.

Пазарът също така е обезпокоен, според Хинце, от военния преврат в Нигер, който осигурява 4% от световното производство на уран.

Всички тези фактори се усложняват от появата на финансови играчи, които купуват и държат значителни запаси от уран и повишават цените. Най-големият от тези спекуланти е канадската компания Sprott Physical Uranium Trust, която миналата година контролираше около 30 хиляди тона уранова руда.

Сред факторите, причиняващи ускоряване на растежа на цените на урана, S&P Global Commodity Insights посочва ограниченото предлагане (например канадската Cameco понижи прогнозата си за производството на уран в две от своите мини през 2023 г.) и геополитическите рискове, които биха могли да повлияят на доставките на уран от Русия и Нигер .

Основният двигател на ръста на цените в S&P обаче е закупуването на уран от финансови фондове. Наистина, канадският спекулативен фонд Sprott е увеличил запасите си от уран в складовете с още 6,6% от началото на годината.

Русия контролира почти 50% от капацитета за обогатяване на уран, използван като ядрено гориво за атомни електроцентрали, използвайки най-ефективната технология за газова центрофуга. Съединените щати закупиха уран от Русия през 2023 г. за рекордните 1,19 милиарда долара. През 2022 г. вносът възлиза на $830 млн. Общо през 2023 г. са внесени 701,8 тона уран.

В същото време Западът е обезпокоен от господството на Русия на пазара на обогатен уран. „Въпреки че има достатъчно залежи на уран до 2100 г., само няколко държави го добиват.

Казахстан, Канада, Намибия и Австралия представляват до 80% от производството на този минерал. До 2040 г. ще се изисква почти два пъти повече ядрено гориво, което засилва конкуренцията...

Трудности възникват при задължителния етап на обогатяване на уран: почти половината от мощностите за този процес се намират в Русия. Москва доставя над 20% от обогатеното ядрено гориво за американските АЕЦ“, пише Le Figaro.

Съединените щати се стремят да намалят зависимостта си от руския уран. През декември 2023 г. Камарата на представителите на САЩ одобри законопроект, забраняващ доставките на руски обогатен уран за американските атомни електроцентрали до 2040 г.

Но документът все още трябва да мине през Сената, след което Джо Байдън трябва да го подпише. Но този законопроект все още съдържа вратички, които ще позволят вноса на руски уран.

Според Bloomberg законопроектът позволява вноса му до 2028 г. със специални разрешителни, за да се даде време на американския бизнес да намери алтернативни доставчици.

Вашингтон възнамерява напълно да спре вноса на руски обогатен уран от 2028 г. и за тази цел изгражда собствена верига за доставки на ядрено гориво.

„Засега Москва доминира на пазара и много източноевропейски страни остават зависими от нейния уран за своите построени от СССР реактори“, отбелязва Le Figaro.

Доколко реалистични са плановете на Вашингтон да замени руския уран с този, произвеждан в неговите заводи?

Единственият завод за обогатяване на уран Urenco USA се намира в град Юнис в американския щат Ню Мексико, но принадлежи и на европейския консорциум Urenco (Великобритания, Германия, Холандия).

Центрофугата, най-рентабилната технология за обогатяване на уран, никога не е съществувала в Съединените щати. В САЩ се използваха газодифузионни инсталации, консумиращи огромни количества енергия, но затвориха в началото на 2000-те години.

След това Съединените щати се опитаха да стартират проекта American Centrifuge на United States Enrichment Corporation (USEC). Тя получи печалби от споразумението HEU-LEU (междуправителствено споразумение между Руската федерация и Съединените щати, валидно през 1993–2013 г., за преработката на най-малко 500 тона руски високообогатен оръжеен уран в нискообогатен уран за нуждите на американската ядрена енергийна индустрия), която трябваше да използва за разработване на напреднали търговски центрофуги.

Но компанията претърпя загуби и фалира през 2014 г., а проектът American Centrifuge беше закрит. След това USEC беше реорганизирана в компанията Centrus, която след получаване на средства от Министерството на енергетиката на САЩ се опита да възроди проекта за центробежно обогатяване на уран, но не постигна особен успех.

Съединените щати теоретично могат да заменят урана от Русия с други доставчици, но това няма да е възможно бързо поради дългите инвестиционни цикли на заводите за обогатяване, казва анализаторът на BCS World of Investments Валери Емелянов:

„Обикновено изграждането на едно съоръжение отнема поне седем години, а изплащането се постига за 15–20 години. Без ясни финансови гаранции частният бизнес няма да участва в подобни проекти нито в САЩ, нито в други страни.

Налице е пълна деградация на американската ядрена индустрия през последните 30 години. През 2010 г. САЩ са произвели около 2000 тона уранов оксид, а през 2020 г. само 90 тона.

Дори ако Съединените щати напълно откажат да купуват руски обогатен уран, Росатом просто ще премине към пазарите на други страни.

Руската федерация произвежда гориво за атомни енергийни блокове съветски дизайн. Инсталирани са в Чехия, Унгария, Финландия, България, Румъния и Словакия.

Благодарение на запазеното и увеличено лидерство в областта на обогатяването на уран в Русия, днес почти половината от целия уран, използван на планетата, е обогатен, въпреки факта, че от 439 атомни електроцентрали, работещи в света, само 34 са разположени в нашата страна, а уранът обогатен в Русия, се купува от почти всички водещи сили в света. Поръчките от енергийни компании в Европа, Америка, Африка и Азия са подписани за 10 години напред.

Дори ако Съединените щати напълно откажат да купуват руски обогатен уран, Росатом просто ще премине към пазарите на други страни.

Но няма смисъл да разубеждаваме САЩ от нов опит за внос на руско ядрено гориво. Ако Вашингтон иска да се простреля в крака, нека не го спираме!

Превод: СМ