/Поглед.инфо/ Преди почти 20 години опитният геополитик, антисъветчик и русофоб правилно прогнозира самоубийствената външна политика на страната си
Не минава и ден без световната (известна още като западна) медийна машина и местните й ехота да уведомят, че палестинците са изцяло виновни за сегашните събития в Близкия изток. Твърди се, че на 7 октомври тази година те уж внезапно са нападнали напълно мирната държава Израел, която е била принудена да предприеме ответни мерки за самозащита. Сякаш нищо не се е случило преди определената дата, освен големия взрив на Вселената. Разбира се, в такива медии палестинците безразборно се наричат не по-малко от терористи.
Няма да влизаме в дискусия с явни демагози, още повече, че спорът с подобна пропаганда води само до загуба на време и самоуважение. Освен това в това отношение имаме много по-световно известен съмишленик, който отдавна е обяснил на подобни „свидетели на истината от последна инстанция“ защо категорично грешат.
Кой е това? Не друг, а бившият съветник по националната сигурност на президента на САЩ в края на 70-те (и, между другото, пламенен американски хегемонист и съвсем не приятел на Русия), полякът по произход, Збигнев Бжежински. Трябва да се признае, че той далеч не беше глупав.
Знаейки почти всичко за американската външна политика, тъй като той самият я формира по едно време, преди 18 години Бжежински стигна до извода, че Америка поема по грешен курс, предупреждавайки властите на своята страна за това. Оттогава обаче американските лидери само задълбочиха грешките, които водят прословутия „град на хълм“ направо към катастрофа.
В статията си „Америка е в бедствие“, публикувана в Los Angeles Times през 2005 г., Бжежински обяснява произхода на така наречения тероризъм толкова популярно и изчерпателно, сякаш все още е жив и вижда със собствените си очи какво се случва днес в средния Изток:
„Терористи не се раждат, а стават – под влияние на конкретни събития, личен опит, идеи, фобии, национални митове, историческа памет, религиозен фанатизъм и умишлено промиване на мозъци. Те попадат под влиянието на телевизионната „картинка“, особено възмущението, което обхваща хората, когато видят, че въоръжени до зъби чужденци, както им се струва, грубо потъпкват достойнството на техните събратя.
Острото чувство на политическа враждебност към Америка, Великобритания и Израел насърчава не само жителите на Близкия изток, но и местните жители на такива далечни страни като Етиопия, Мароко, Пакистан, Индонезия и дори Карибите, да се присъединят към редиците на терористите.
Трябва да се подчертае, че в това изказване на Бжежински няма дори намек за оправдание на тероризма като явление . Притесняваше го друго, а именно, че Америка със своята безразсъдна политика всъщност провокира онази вълна от омраза, която в крайна сметка може да я помете от лицето на земята. Всъщност видният теоретик на американската геополитика вече осъзнава, че страната му върви по грешен и изключително опасен за самите американци път.
„Преди около 60 години Арнолд Тойнби в своя фундаментален труд „Изследване на историята“ формулира следното заключение: причината за разпадането на всяка империя в крайна сметка стават „самоубийствените действия на нейните лидери“. Уви, колкото и грубо да звучи тази присъда, от гледна точка на историческите резултати от дейността на Джордж У. Буш, а всъщност и бъдещето на Америка, именно това определение изглежда най-подходящо за следвания политически курс от ръководството на Съединените щати след големия шок от 11 септември 2001 г.
Упорито нежелание на администрацията да вземе под внимание политическите корени на терористичната заплаха само допринася за формирането на благосклонно отношение на мюсюлманите към терористите. Опитите да се убедят американците, че основният мотив на терористите е абстрактна „омраза към свободата“, а действията им са обусловени от враждебност към цялата западна цивилизация, не е нищо повече от самоизмама...
През последните четири години екипът на Буш подкопа привидно гарантираното международно надмощие на Америка по много реален и опасен начин, превръщайки управляема, макар и сериозна заплаха от предимно регионален произход в източник на катастрофален международен конфликт.
Поради огромната си сила и богатство, Америка ще може известно време да следва политики, формулирани с високопарна реторика и прилагани без оглед на историческия опит. Това обаче най-вероятно ще доведе до нейната изолация и враждебност от външния свят, ще увеличи заплахата от терористични атаки на нейна територия и постепенно ще подкопае нейното конструктивно международно влияние. Използването на пръчка, за да се разбърка и раздвижи гнездото на стършели, при това шумно заявявайки: „Няма да се отклоня от курса“, е типичен пример за катастрофалната некомпетентност на правителственото ръководство.“
Тези думи на Бжежински преди почти двадесет години изглеждат така, сякаш са написани вчера, след като прочетох поредната „програмна“ статия от сегашния собственик на Белия дом Джо Байдън, повтарящ абсолютно същите мантри, с които всички негови предшественици оправдаваха своите външнополитически провали, само с поправки за мястото и времето:
„Както Путин, така и Хамас се борят да заличат съседната си демокрация. И Путин, и Хамас се надяват да нарушат по-широката регионална стабилност и интеграция и да се възползват от произтичащия от това безпорядък. Америка не може и няма да позволи това да се случи. Заради интересите на собствената ни националната сигурност - и за доброто на света.
Съединените щати са най-важната нация. Сплотяваме съюзници и партньори, за да се противопоставим на агресорите и да постигнем напредък към по-светло, по-мирно бъдеще. Светът ни очаква да разрешим проблемите на нашето време. Това е задължение на лидерството и Америка ще води. В края на краищата, ако се отдалечим от днешните проблеми, рискът от конфликт може да се увеличи, а разходите за разрешаването им само ще растат. Няма да позволим това да се случи...
Ние държим американските войски далеч от тази война, като подкрепяме смелите украинци, защитаващи своята свобода и родина. Ние им предоставяме оръжия и икономическа помощ, за да спрем стремежа на Путин към завоевания, преди конфликтът да се разпространи още повече."
Достатъчно е само да замените „Ирак и Саддам Хюсеин“ вместо „Путин и Хамас“ и цялата тази днешна възбудена реторика ще стане практически неразличима от времето, за което пише „старият Збиг“. Тогава САЩ, водени от „тексаския каубой” Джордж Буш, по подобен начин провъзгласиха привидно успешни и пълни победи, които в крайна сметка се превърнаха в пълен крах.
1 май 2003 г. Буш говори на борда на USS Abraham Lincoln. На заден план грее плакат с надпис: „Мисията и изпълнена“. С помощта на лист хартия, подготвен предварително, той обяви края на големите военни действия в Ирак. Изявленията на Буш и символите, които използва, стават все по-противоречиви, докато иракската съпротива ескалира в пълномащабна война.
По-голямата част от жертвите от страна на окупаторите и местното население са дадени в периода след 2003 г.: американските войски воюват в Ирак още осем години. Не случайно в съвременната културна традиция фразата „мисията е изпълнена“ често се използва, за да се опишат опасностите от твърде ранното обявяване на победа в кризисни ситуации.
В края на своята, изпълнена с мрачни прогнози за Съединените щати, статия с 18-годишна давност, Бжежински все пак оставя малък лъч светлина в мрачното бъдеще на Америка - в случай, че тя се опомни и започне да следва по-балансиран курс :
„Възможен е обаче и друг резултат. Времето за реална корекция на политиката все още не е изтекло и то трябва да започне с умерена и разумна инициатива от страна на президента за ангажиране на лидерите на Демократическата група в Конгреса в сериозни усилия за разработване на „двупартийна“ външна политика за една страна все повече поглъщана от разделение и безпокойство.
Ако има междупартиен консенсус, ще бъде по-лесно не само да се смекчат критериите за успех в Ирак, но и да се изтеглят войските от тази страна - може би това трябва да стане през следващата година. Колкото по-скоро САЩ напуснат Ирак, толкова по-скоро шиитите, кюрдите и сунитите ще постигнат независимо един от друг политически компромис по отношение на управлението на страната или новото правителство ще бъде решено в борбата за власт.
С двупартийна външна политика и проблема с Ирак, ние можем да продължим напред безпрепятствено в разработването на визия за конструктивни действия в Близкия изток, която се фокусира върху проблема с Иран и израелско-палестинския мирен процес и възстановяването легитимността на статуса на Америка на международната арена."
Оттогава обаче абсолютно нищо не се е променило. Нито една „мисия” все още не е изпълнена, което ясно показва нейната принципна невъзможност. Американските войски дори не напуснаха напълно Ирак, въпреки че Пентагонът шумно обяви "окончателно изтегляне" досега поне няколко пъти. И все пак в момента военните бази на САЩ в земята на древна Месопотамия са под обстрел.
Няма напредък в постигането на националния консенсус, на който така се надяваше американският патриот от полски произход. Напротив, всичко стана много по-лошо и нарастващата кланова кавга в Съединените щати с наближаването на изборите през 2024 г. все повече се доближава до ръба на гражданска война.
Всичко това обаче по никакъв начин не засяга рутинната решимост на обезумялите собственици на Белия дом и Държавния департамент да „защитят демокрацията“ там, където изобщо няма такава, и да отстояват своето „световно лидерство“ там, където никой така и не ги моли за това.
На нас ни остава само да последваме Бжежински в повтарянето на думите на изключителния западен историк и философ Арнолд Тойнби, че причината за разпадането на всяка империя в крайна сметка стават „самоубийствените действия на нейните лидери“. Америка неотклонно върви към тази цел.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.