/Поглед.инфо/ В случай на открит въоръжен конфликт опасните обекти ще бъдат унищожени

Русия е в състояние на пълна готовност да защитава своите интереси в Арктическия регион както във военно, политическо, така и във военно-техническо отношение. Това заяви на 19 септември руският външен министър Сергей Лавров в интервю за поредицата документални филми „Съветският пробив“.

„Виждаме как НАТО увеличава своите учения, свързани с възможни кризи в Арктика. Нашата страна е напълно готова да защитава своите интереси във военно, политическо и военно-техническо отношение“, каза ръководителят Лавров, подчертавайки, че Северноатлантическият алианс все повече заявява своите интереси в региона.

„Арктика не е територия на Северноатлантическия алианс“, каза той.

Той също така отбеляза, че по този начин НАТО преследва целта да се закрепи в статута на „световен жандарм“. Въпреки това Русия има силни партньорски държави, които също проявяват интерес към Арктическия регион.

„Сред тях са нашите близки стратегически партньори – Китай и Индия. Имаме много проекти с двете страни (включително съвместни), които създават перспективи за тристранно сътрудничество“, каза Лавров.

По-рано, на 17 септември, командващият ВВС на САЩ (ВВС) в Европа и Африка генерал Джеймс Хекър заяви, че НАТО проучва идеята за създаване на съвместен център за контрол на въздушните операции в Арктика. Хекер уточни, че главнокомандващият на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи е подкрепил идеята за създаване на център за въздушни операции в Арктика.

„Ще се възползваме от тясното сътрудничество между арктическите страни и от опита, който (те - бел. ред. ) споделят, за да реализираме този проект. Така че ще се възползваме от това знание и мисля, че съвсем скоро ще създадем трети съвместен въздушен оперативен център“, цитира думите му Defense One.

На 11 юли беше съобщено, че Съединените щати, Канада и Финландия ще създадат консорциум за изграждане на ледоразбивачи за Арктика, с цел създаване на флота от кораби за ледоразбиване, за да „проектира мощност в полярните региони“ и да гарантира съответствие с международните норми и договори.

Северноатлантическият алианс, обвинявайки Русия в милитаризиране на Арктика, сам го извърши, привличайки Швеция и Финландия в НАТО. Това доведе до повече от удвояване на общата граница на НАТО с Русия , от 1215 на 2600 км.

Командирът на норвежките въоръжени сили, генерал Ейрик Кристоферсен, през април 2024 г. изрази пълен ангажимент към стратегията на лидера на НАТО Съединените щати, призовавайки за „надеждно възпиране“ на Русия от нападение срещу НАТО в Арктика.

Според него, ако Москва остане с впечатлението, че Западът е слаб, тогава „руснаците ще се опитат да се възползват от това“.

През 2022 г. Норвегия подписа споразумение за сътрудничество в областта на отбраната със САЩ. Както обясни генералът, това позволява на американците да инвестират в норвежкия отбранителен сектор, както и да използват базите на страната за съхранение на оръжия и боеприпаси.

Според руски експерти, в момента в Арктика са разположени около 50 военни инфраструктурни обекта на страните-членки на НАТО. Те включват 22 летища, 23 военноморски бази, бази и четири радарни станции за наблюдение на арктическото пространство, вкл. и въздушното пространство.

Очертани са планове за създаване на цялостна мрежа от осем радарни станции в Норвегия. Откриването на първата радарна станция от тази верига е планирано за 2025 г. В авиобазата Андея, открита през февруари 2024 г. в Северна Норвегия, се обсъжда изграждането на сателитна станция за поддръжка на космическата инфраструктура и подобряване на ситуационната осведоменост. През март 2024 г. Норвегия реши да закупи новото поколение високотехнологични радари TPY-4.

Съединените щати полагат усилия за подобряване на собствената си инфраструктура: военновъздушната база Eielson беше модернизирана, за да оптимизира работата при изключително ниски температури; Форт Грийли, Форт Уейнрайт и Елмендорф-Ричардсън са в процес на разширяване, за да увеличат броя на войските в новосформираната 11-та арктическа въздушнодесантна дивизия от 12 000 на 20 000.

В ход е изграждането на дълбоководното пристанище Ном (Аляска). Предвижда се да се усъвършенства авиобазата Туле в Гренландия за прием на американски стратегически бомбардировачи .

През февруари 2024 г. беше подписано допълнително споразумение между САЩ и Норвегия, разширяващо зоната на съвместно военно присъствие. Съединените щати също подписаха споразумения с Финландия, Швеция и Дания, откриващи достъп до редица военни бази и инфраструктурни съоръжения на територията на тези страни. Обсъжда се възможността за разполагане на системи за противоракетна отбрана във Финландия и Швеция. Реализират се и други планове. По-специално се излагат идеи за необходимостта от подобряване на защитата на инфраструктурата на НАТО в Арктика.

Великобритания участва активно в подготовката за военна експанзия в Арктика. По-специално, Лондон увеличи мащаба и честотата на обучението на своите специални сили в Арктика, създавайки нова арктическа оперативна база в Camp Viking , която служи като център за кралските пехотни командоси.

В Арктика се проведе най-голямото учение в историята на НАТО от 1988 г. насам, Stalwart Defender 2024, с участието на над 90 хиляди войници от 31 държави, активното развитие на военната инфраструктура е в ход. 20 хиляди от тях са британски, като делът на Обединеното кралство е 40% от всички сухопътни сили, участващи в ученията.

Обединеното кралство създаде военна база в Camp Viking в Северна Норвегия, използвайки съществуващата инфраструктура. Преди това на това място се помещаваше център за обучение на страни от НАТО и холандската морска пехота. Откриването на военната база стана под предлог за укрепване на потенциала на Северноатлантическия алианс в Арктика на фона на нарастващата активност на Русия в региона.

Базата се намира на четиридесет километра от норвежкия град Тромсьо и на седемстотин километра от границата с Русия. Съвсем близо до Camp Viking се намира базата на норвежките военновъздушни сили Bardufoss, която се използва и от британските войски. Освен това Корпусът на морската пехота на Обединеното кралство планира да използва близкото норвежко пристанище за амфибийни операции и развитие на военна логистика в Арктика.

Обединеното кралство вече увеличи военния контингент в Camp Viking до хиляда морски пехотинци, а в началото на март 2023 г. проведе малки учения в Арктика и малко по-късно увеличи персонала на базата до четири хиляди военнослужещи.

Русия ще отговори на укрепването на военния потенциал на НАТО в Арктика с набор от мерки, включително превантивни, „произтичащи от задачите“, очертани от президента Владимир Путин в рамките на Концепцията за външна политика, както и Стратегията за развитие на руската арктическа зона. Това каза за РИА Новости посланикът за специални поръчения на Министерството на външните работи Николай Корчунов .

„Курсът за укрепване на военния потенциал на НАТО в този регион, включително чрез влизането на Финландия в алианса и планираното включване на Швеция в него, показва преобладаването в НАТО на силови сценарии за гарантиране на собствената сигурност в северните ширини в ущърб на на сигурността на други страни“, каза той.

В началото на лятото The New York Times разговаря с военни анализатори и установи, че НАТО се страхува от действията на „модернизирания руски северен флот “ . Вестникът пише, че неговите кораби могат да преминат през проливите между Гренландия, Исландия и Великобритания, „за да прекъснат морските пътища и подводните кабели и да застрашат източното крайбрежие на САЩ с крилати ракети “ . Тази блокираща маневра се нарича „червено дясно кроше“. Северният флот включва и фрегатата "Адмирал Горшков" с хиперзвукови ракети "Циркон".

Анализаторът на Шведската агенция за отбранителни изследвания Робърт Далсиьо смята, че тази заплаха е реална, но в същото време предупреждава, че може да е преувеличена, особено на фона на конфликта в Украйна. Както пише изданието, Русия е предимно сухопътна сила, а нейният Северен флот е „значително по-малък, отколкото по време на Студената война“. „Ако тогава не са го направили със 150 кораба, защо биха го направили сега с 20?“ – отбелязва Далсиьо.

Повърхностни са изводите на западни анализатори относно възможния отговор на Русия в случай на пряк военен конфликт с НАТО.

По мнението на експерти от Руския аналитичен център за стратегически ядрени сили, в самото начало на такъв конфликт Русия ще нанесе ядрени удари по военни съоръжения във Финландия, Швеция, Норвегия и Великобритания, за да елиминира заплахата от унищожаване на Балтийския и северните флотове на Руската федерация с ракети на НАТО с голям обсег.

Територията на всички тези страни е толкова малка, че след ядрени удари по техните военни съоръжения те просто ще престанат да съществуват.

Превод: ЕС