/Поглед.инфо/ Поставил рекорд по дълголетие сред президентите на САЩ, на 95 години живот почина Джордж Буш-старши, 41-ият президент на САЩ.
Човекът, който, колкото и загадъчно да звучи, „прави нещо” и „нищо не прави”. Какви са тези важни неща?

Джордж Буш е забележим с това, че той:

-Не се възползва от разпада на Съветския съюз за пълното поробване на Русия и постсъветските държави.

Въвежда САЩ в „най-новата история”, задавайки вектора на „управляемия хаос” като основен инструмент на американската политика за следващите десетилетия.

Това, че САЩ не очакват полкова рязък процес на разпад на СССР е факт, който нееднократно се потвърждава от най-различни американски политици и анализатори. Безусловно, Вашингтон работи целенасочено за подкопаването на съветската мощ и влияние по света, по деконструирането на комунистическото мислене у гражданите на Съюза, а също така в насока подкрепа към регионалните сепаратизми. Но при това е важно да се разбере, че всичко това тече десетилетие, работата върви в безсрочна перспектива и никой не задава ударни темпове под лозунга „Да разпаднем СССР към 1991 г.”. И когато нашата огромна страна рухва, в Америка за няколко месеца възцарява не толкова еуфория, колкото размисли какво следва, „накъде да се бяга”, каква ориентация да се заеме в усложненото многократно политическо поле.

И тук за чест на Буш трябва да кажем, че той бива сдържан от разума и „хватателния инстинкт”, който тогава възниква рефлективно. Той не настоява за пълното ядрено разоръжаване (а през 1992 г., когато икономиката на ССР рухва в гайдаровската пропаст, напълно можеше, в замяна на финансова помощ, за тези същите „бутчета на Буш”), не започна да настоява за териториални отстъпки за Курилските острови и Калининград (А можеше – Елцин тогава е много гъвкав и сговорчив) и много други неща решава да не прави. А можеше! Казвате, че не? Вън, Украйна бързо бе постигнато ядрено разоръжаване – и нищо, третия по големи ядрен арсенал бе напълно успешно ликвидиран. И в Русия можеше да се случи същото.

Трудно е да се каже, дали тук става дума за благородство (Едва ли) или за трезв размисъл за далечната перспектива (САЩ първи искат да видят Русия като съюзен регионален хегемон, за което е нужен ядрен статут!), но най-вероятно става дума за това, че просто тогава американските инструменти за „десуверенизация” на страните все още не са наточени. Сега, през 2018 г. такива методи са доведени до съвършенство, със седмици на реагиране, ако не и дни (да си спомним моменталната реакция в САЩ на Майдана – Нюланд веднага долетя незабелязано със сладкиши, Маккейн и той долетя веднага). Тогава те само се формират.

И сега плавно да преминем към това, че именно Буш насочи Америка в тази посока – посоката за десуверенизация на независимите държави с абсолютно всички способи. Методът на „цветните революции” едва тогава идва на мода, а военната мощ на САЩ е в пика на своето технологично могъщество. С нея решават и да накажат Саддам Хюсеин.

„Пустинна буря” има невероятно надалеч отиващи последствия. Потресеният свят вижда как Белите господари разбиват на практика без загуби огромната армия на близкоизточния хегемон – армия, закалена след близо десетилетие Иранско-Иракска война (Между другото, иракчаните тогава напълно успешно се борят срещу американско-европейски образци на въоръжение и смятат, че ще могат да направят това дори и срещу Коалицията). Това прилича на фантастика – загубите са просто несъпоставими, хората си спомнят за колонизацията на Африка – картечниците „Максим” срещу копия и лъкове.

Светът тогава изпада в ужас и униние, а самите САЩ в дълга еуфория, допълнителна доза която носят по-късно безнаказаните бомбардировки на Югославия и свалянето на Хюсеин през 2003 г. Така че Буш и никой друг, носи отговорността за новия облик на САЩ – страната, която вече не може да се прикрива с маската на „борбата срещу комунизма”, както е до началото на 90-те години, а просто се нахлува във всяка страна и сваля всяко правителство само по свой каприз. Именно Буш задава тази тенденция с „Пустинна буря”. Именно ние може да сме му „благодарни” за това, че след края на Студената война Америка не се придържа повече към възвишена и миролюбива външна политика, а напротив – окончателно се освобождава от ограниченията на морала и разума. Хегемонизмът се превръща в психологическо заболяване на САЩ, а „родовата травма” на съвремието става именно Първата война в Залива.

И сега Джордж Буш напусна този свят. Можеше да приключа текста с присъда, но все пак нека не бъде така. Нали Буш бе един от последните американци, които от първо лице виждат Втората световна война, когато страната е наш съюзник по антихитлеристката коалиция. Младият Буш е летял на торпедоносец, бил е свалян, горял е в самолета, потъвал е в океана, има немалко бойни награди и нека, освен цялото многочислено лошо, в деня на неговата смърт все пак си спомним нещо добро за него. Макар и то да не е толкова много.

Превод: В.Сергеев