/Поглед.инфо/ Една от основните политически характеристики на 2023 г. в кавказкото направление беше нестандартното поведение на двете държави спрямо Русия. Армения, която се насочи към скъсване на отношенията с Москва, и Грузия, която направи всичко възможно да поддържа търговията с Русия. А уж всичко трябваше да е обратното.
Елитите са прави и грешат
„Армения е съюзник на Русия и си остава такъв. Дори въпреки сегашното поведение на арменските елити. В рамките на този съюз имаме редица двустранни и многостранни задължения. Армения е ключов партньор на Русия в Южен Кавказ, тъй като е член на Евразийския икономически съюз. В отношенията с Грузия няма такъв институционален багаж. Няма дори дипломатически отношения“, обяснява Николай Силаев, водещ изследовател в Института за международни изследвания на МГИМО.
Русия има много сериозно присъствие в Армения (предимно икономическо). Грузия е в западния лагер от почти 20 години и дори се би с Русия през 2008 г.
И двете страни обаче имат общи черти – сигурността и на двете до голяма степен зависи от добрите или поне работни отношения с Москва. Пример е руската база, която защитава арменския суверенитет и територия от посегателствата на Анкара. И именно руският пазар спасява Грузия от икономическа окупация от Турция и Азербайджан (неслучайно в Грузия има дори проруски партии, но няма нито една значима протурска).
Защо тогава Армения демонстративно разваля отношенията с Москва и дори демонстрира готовността си да се оттегли от руските интеграционни структури в постсъветското пространство (ОДКБ и ЕАИС), докато Грузия се държи много по-прагматично?
Явно е въпрос на елити.
„Това не е толкова въпрос на политическа позиция, колкото на компетентността и умствените способности на елитите. Грузинският елит, който зае антируска позиция поради конфликтите в Абхазия и Южна Осетия, е достатъчно компетентен да брои пари и други числени показатели. Разбира, че Русия е във възход. Че побеждава НАТО и САЩ. Това означава, че е важно да поддържат нормални отношения с нея и да избягват нови конфликти“, обяснява ръководителят на Евразийския аналитичен клуб Никита Мендкович. „При арменския елит ситуацията е обратната. Пашинян няма завършено системно образование и е доста ограничен човек, който е повлиян от западните мозъчни тръстове. Които в крайна сметка наложиха политиката си на Ереван и тази политика вече струва на арменците загубата на Арцах“, допълва специалистът.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Образование и психология
Според друга версия не става въпрос толкова за умствени способности, а по-скоро за това до каква степен елитите са ориентирани към националните интереси.
„Сегашните власти на Грузия се ръководят от интересите на своята страна. Те не се отказват от курса си към ЕС и НАТО, но в същото време отказват стъпки, които могат да навредят на Грузия. За разлика от арменските власти, които смятат, че последните събития в региона създават удобна възможност за преразглеждане на отношенията с Русия и геополитически завой към Запада. За някои от тях отношенията със Запада и инструкциите от западните столици са по-важни от интересите на страната или народа им. Доказателство за това е тяхната политика спрямо Арцах, която доведе до етническо прочистване там“, обяснява Хайк Халатян, ръководител на Аналитичния център за стратегически изследвания и инициативи.
Освен това степента на „национализация” на елитите зависи не само от това кой на кого плаща, но и от това кои конкретни хора стоят начело на държавата. Как са отгледани и какви са интересите им.
„Елитите в постсъветското пространство са различни. В някои страни, например, позиции в изпълнителната власт се заемат от хора, които преди това са работили в организации, живеещи на западни грантове. Един вид аутсорс-елит. Те имат една мотивация. Тези, които правят бизнес в собствената си страна, имат друга“, обяснява Николай Силаев. „Аутсорс-елитът е на власт в Молдова, а също и в по-голямата си част в Армения. Преди това такъв беше и в Грузия, но ръководството там в крайна сметка се промени. И се промени постепенно. По времето, когато „Грузинската мечта“ дойде на власт, сред нейните политически мениджъри имаше много представители на Републиканската партия. Такива интелектуалци, лидери на НПО, експерти, които са били тясно свързани със Запада чрез финансиране на изследвания и осигуряване на социален статус. Тези хора постепенно се оттеглиха и бяха заменени от тези, чиито интереси са съсредоточени в Грузия. Затова те се държат рационално“, продължава Николай Силаев.
И накрая, разликата е в подходите на населението. Грузинското общество като цяло вече е преживяло шока от загубата на Абхазия и Южна Осетия. Изминаха 15 години от конфликта на 08.08.08 г. и раната вече не дразни толкова много.
Тази година арменците загубиха Нагорни Карабах. Да, те самите го загубиха по вина на избрания от тях премиер Никол Пашинян - но не са готови да си го признаят. Затова е достатъчно прозападните политици и самият премиер просто да прехвърлят вината за трагедията върху Русия.
На всеки му дължимото
Всъщност противопоставянето между арменското безобразие и грузинския прагматизъм продължи през цялата година – и доведе до логични резултати. Армения продължава да губи позициите си на международната арена и увеличава риска от загуба на територията си. Грузинците успяха не само да поддържат отношения с Русия, но и да победят Европейския съюз.
Ако първоначално Брюксел всъщност изнудваше грузинското ръководство, изисквайки от него да скъса отношенията с Москва под заплахата от налагане на санкции, ограничаване на европейската интеграция (през лятото на 2022 г. на грузинците беше отказан статут на кандидат за членство в ЕС, който беше даден на Украйна и Молдова), и подкрепа за местната радикална опозиция, сега Европейската комисия се предаде. Това се доказва от предоставянето на Грузия на статут на кандидат за членство в ЕС.
„Струва ми се, че европейската бюрокрация разбра, че отношенията с Грузия са пред срив и реши да отстъпи, за да не ги доведе до такъв. Ако не бяха дали на Грузия статут на кандидат, щеше да стане страшен скандал. В крайна сметка Грузия (държава, която се управлява нормално и провежда реформи) заслужаваше този статут повече от Украйна и Молдова, ако не беше даден статут, властите можеха да обявят ревизия на външната политика. И няма значение дали ще започнат да правят това или не, ще има провал на дългосрочната европейска политика спрямо Грузия“, казва Николай Силаев.
В същото време европейските бюрократи, след като се помириха с „мечтателите“, лесно пожертваха интересите на прословутата грузинска опозиция (която твърдеше, че „Грузинската мечта“ жертва отношенията с Европейския съюз в името на връзките с Русия). И това е предсказуемо.
„Европейското ръководство няма да излага на риск своята дългосрочна политика в името на интересите на грузинската опозиция“, продължава Николай Силаев. Така, както няма да го застраши в името на оцеляването на сегашните арменски власти, след като тези власти (по примера на сегашната опозиция) престанат да бъдат необходими на Брюксел.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.